Кои са самотните родители?

Мами, когато бащите вземат детето за цялото лято - 3 месеца - продължават ли да пращат издръжката на майката, или си я спират и я ползват за детето тези 3 месеца? Как процедирате вие в този случай?

действа се както е написано в съд.решение, а не както другите процедират. прочети го внимателно.

в моя случай не се движим по съдебното решение, щото там и издръжката й е много по-малка от това, което й давам и до никъде няма да я докара. разбираме си се по между си. но все пак, ако и другите споделят опит ще се ориентирам по-добре.

тогава остава другият вариант - както се разберете.
в случая ти си длъжник. ако тя не е съгласна да не плащаш издръжка тези 3 месеца ти нищо не може да направиш. оставаш си длъжник.  тук мнението на другите не е важно.  или се действа по съд.решение  или както се разбират двамата родители.

Има тема за издръжките, тази не е за това!

Здравейте!
Опитвам се да свикна с мисълта че съм самотен родител. Никога не съм искала детето ми да живее само с един родител.Направих много, но какво повече да сторя?
Искам да сме тримата, но той явно не иска. Много ми е мъчно.Тръгнах си преди около месец след като ме преби, защото не съм му давала пари. Звъннал ми е един път от тогава и то за някаква глупост. Без да си извини или да ме помоли да се върна. Чака сама да го направя-да това е най лесното. И после какво? Пак ще е същото след някой и друг месец. Има ли смисъл? Цялата си бременност изкарах сама,месец преди да родя решихме да пробваме да живеем и гледаме човечето си заедно. Толкова исках да се получи. Обичах го,дадох му семейство и всичките си пари, а накрая какво получих. Каква самогъзничка съм.Беше сигурен че ще стоя и няма къде да отида-но не е така.
Човек като иска всичкоо може.Илюзия е да сме тримата, но все още го искам.Знам че е безсмислено.Знам е сама ще ми е по-добре.Всъщност никога вече няма да съм сама-имам си моето момче. Дайте ми сила да спазя това си решение. Мног ми е трудно. Как ще се оправям с дете на 9 месеца,без сигурно място за живеене,работа която изасква моето присъствие-което няма как да дам защото сама го гледами нямя кой друг да го гледа. Как ще живеем? Страх ме е, че няма да се справя. Но какъв друг избор имам-да се върна при човек който не ме обича и ще ме бие когато му хрумне, а от горе на всичко е затънал в заеми и безпаричие.Исках да сме семейство но как да стане?

 tsveteto30 , бягай далеч и не се обръщай назад. Щом бие, как по дяволите ще искаш семейство с такъв? Мисли за детето си, момиче. Животът е пред теб, ще срещнеш друг, ще бъдеш щастлива. За детето е важно да расте в спокойна семейна среда, било то и с един родител. Трудно е, но ще се справиш.

  tsveteto30, добре дошла, в твоя случай, да си самотен родител е най-доброто, което може да ти се случи в момента. Разбирам, че сега ти е тежко, страх те е как ще се справиш и дали? Всичко е объркано, странно и като един страшен сън. Хубавото е, че това ще мине.  С времето отново ще се научиш да се обичаш, да се уважаваш и ще разбереш, че не ти е нужен никой за да си щастлива, а после може да срещнеш и истински мъж, който ще те обича и ще градите бъдещето си заедно. Сега е трудно и ти е тъжно, това е най-гадната част и най-трудната, да приемеш, че няма да сте семейство с този, на когото си вярвала, на когото си давала шанс след шанс и си мислела за своя принц, този, който те е предал най-жестоко. Но пък си получила един урок, а и този път, който ти се налага да извървиш  ще те направи по-силна и оправна и най-вече ще те научи да се обичаш без никакви условия и да вярваш в себе си.  Успех и смело напред, страдай, плачи, ядосвай се и мрази този тип, който ти е причинил всичката тази мъка, но продължи напред без него, скоро ще видиш колко е хубаво да си сам. За мен, след като преживях бившия и окончателно приключих с него, тези времена, в които си бяхме само аз и детето ми бяха едни от най-хубавите и живи моменти, ще стигнеш и ти до там, както са го направили, а и още го правят много от момичетата тук. 

  Детето трябва да расте на спокойствие.
 
tsveteto30, Стой далече от баща му за твое добро е. Колкото и шансове да му даваш, той винаги ще се проваля. Някои хора просто не стават за семейство, прекалено егоистични са. Знам, че като жена ще ти е много трудно да го преглътнеш.. Занимавай се с нещо което обичаш и не мисли за разни варианти и компромиси. След време всичко ще си дойде на мястото. Успех ти желая.

Точно така

tsveteto30, първо да разкажа и моята история. Самотен родител съм от вече близо 5 г. Когато съпругът ми почина, детенце беше на 9 г. Сега завърши 7-ми клас и е прието в престижно училище.
 И аз имах тези страхове за бъдещето и задавах въпросите: Как ще се гледаме, Как ще се оправя ме с парите и т. н. Но всеки ден когато се събуждах, поглеждах детето си и си казвах: Трябва да продължа заради него /детето/.
Имахме брак със съпругът ми 10 г. Последните 3 се пропи и реално живеехме с алкохолик. Беше ад.
Не ми се обяснява какво сме преживявали и унижения на съседи и стрес. Просто няма думи  с които да го опиша. Само човек, който е преживял подобно нещо, знае същността на проблема. Остави ме буквално с 600 лв. заплата, другото по "приятели". Задължения 7000 лв. и +.  Водете си сами изводи за какъв грижовен баща е бил.
На всичкото отгоре имам свекър егоист и който изля и продължава да излива помия върху мене, а в същото време обяснява, че много обича детето.
Тормоз до дупка. Изолирала съм го доколкото мога, но знам, че абсолютно сам на 84 г. и единствените му близки сме ние. Много гадна ситуация. И с тази ще трябва да се оправя някаг.
Не се връщай назад. Забрави го. Ще се оправиш. Бъди силна. Знам, че сега това ти звучи малко тъпо, но след 3-4 г. когато се върнеш назад ще бъдеш горда със себеси, че си успяла да излезеш от тази ситуация. Желая ти много късмет и един ден много да се гордееш с детенце.

Поста ми е към tsveteto30.

Иска ми се да прочетеш всичко.

И аз прекарах сама бременността си (почти). Първите 4 месеца бяхме заедно, после замина и  трябваше да търси квартира за 3-ма ни. Така добре е търсил, че си намери друга жена. Вече няма проблем за мен - всичко е преживяно и емоционално вече не съм свързана с него. За мен бременността е свещен период. Да дадеш живот е свято и чисто, и компромиси в това отношение, от там на сетне, не може да има. Направиш ли такъв, може да е пагубно за развитието, израстването на едно дете като човек, емоционалност, мислене и като следствие живот в бъдеще. Едно дете има нужда от щастливи родители, сплотени, с уважение между тях и в дома, и спокойна семейна среда. Стабилност.  Ако не може биологичните му такива да дадат това, по-добре да са разделени и да има спокойна майка, до която расте. Майката е основата на всичко за едно дете, а бащата опората. Не случайно казват "Дете без баща е половин сирак, без майка - пълен сирак." Дете изгуби ли майка си, губи основата под краката си, а майка изгуби ли детето си, е като изгубена в света между живота и вегетативното състояние. Ако не с биологичния й баща, рано или късно ще срещнеш ДРУГ - бъди сигурна в това, без съмнение!!! Живота ти не спира до тук. Знай го. Той продължава. И продължава и за детето ти. И ти си ДЛЪЖНА, заради себе си, респективно и заради детето ти да го живееш щастлива и силна. Намери си своето кътче и своето щастие, дори и сама. Така ще дадеш на детето си много повече, отколкото ако се върнеш при биологичния баща, който изглежда не те тачи и не милее за теб и детето, след като не ви търси и не иска да се разбирате. В началото семейството, домашната среда дава основата за това какъв човек ще се формира от него. Научих нещо много простичко, но понякога трудно го научаваме  - ако изграждаш връзка с някого, още в първите месеци отиди у тях и се запознай със семейната му среда от майка и баща, виж дома му, в който е израснал и отношенията в семейството му от миналото до момента сега. Направих оглед на всички, с който в живота ми съм била и разбрах, че това е правило.
Тази връзка беше най-голямото ми падение. Осъзнах се. Макар и след време, осъзнах се. За детето, което имам не съжалявам. Малката е прекрасна. Тя е албинос. И то красиво дете албинос.  Много е сладка и много красива. Който я е видял на снимки или на живо, й се е радвал каква кукла е. Последно една жена, когато ходихме при джипито й, беше казала за нея "като кукличка от витрина е". Детето прави живота по-пълен, по-свеж, по-забавен. И само този, който е оставил дете, не го е разбрал и не може да усети.
След като се разделихме с бащата на детето ми, след 2-3 дни почувствах прилив на спокойствие, на мир в себе си, че най-накрая всичко се изчисти и вече няма нищо от преди, което да те държи като .... в нещастие. Още повече се чувстваш по-добре, когато осъзнаеш, че след един край, една затворена врата, света е пълен с много други възможности за развръзки, събития и хора, преживявания. Т.е. идва шанса за по-доброто. Но докато си вкопчена в нещастието си и привързаността си към това свое нещастие, носещо едно конкретно име, това няма как да стане. Нито за теб, нито за детето. Ако обичаш себе си, ще разбереш защо си длъжна да се бориш и да вървиш напред, без да тъпчеш на едно място, без да циклиш, в търсене на своето щастие и това на детето. И осъзнаеш ли това, няма да искаш да погледнеш назад, да се връщаш назад, да правиш компромис със себе си и детето, с вашето щастие, заради страх. Да, мила, в основата на всеки цикъл и връщане назад е страха. А, ти вярваш ли в себе си? Мислиш ли, че заслужаваш повече? Обичаш ли себе си? Обичаш ли това дете? Мислиш ли, че то има нужда да вижда баща как понякога, ако не е на кеф ще посегне на майка му, а ако мислиш, че и на детето един ден няма да посегне - лъжеш се. Щом на теб посяга, още по-лесно ще му е на по-слаб силово човек да посегне. И под "слаб", говорим не духом, а като физическа сила.
Да, ще ти е трудно известно време да гледаш сама дете. Но намериш ли подходящ партньор, който да те уважава и обича - и теб, и детето, да живеете добре заедно, всичко ще се промени. И тогава ще си благодарна на събитията, че са се развили по този начин. Какво губиш ли? - нищо!! Нищо няма да загубиш. В най-лошия случай ще си ти и твоето детенце с всички мигове живот заедно - първи стъпки, първи думи, първо зъбче, първи падания по дупе, първи прояви на характер, първи ден училище, първи прояви на таланти, първи трепети, почивки заедно през уикендите, планина или плаж, спокойни вечери без скандали, без посягане, без неуважение. А, в най-добрия - ново и твое семейство, състоящо се от теб, детето и човека, който ще срещнеш. Но видиш ли и най-малкия признак на липса на уважение и обич в някой нов - не губи време, нито чувства, нито средства, нито да объркваш детето с такъв несигурен човек. Пътя и това е. Защото ако мъж те обича, нищо от това няма да го има. Ако чувствата ти крещят, че искаш някого, но в мислите ти се прокрадва съмнение и предупреждение, дори и най-малко - не продължавай. Затвори страницата. Винаги тази крещяща мисъл и съмнение се оказват верни след време, а е крещяща, "чувайки" я слабо, заради шумящите емоции и чувства, които звучат много силно в нас хората. Чувствай със сърцето си и мисли, МИСЛИ с главата си. Винаги се слушай.
Аз лично сега съм много спокойна, щастлива съм, откакто се разделихме с бащата. Радвам се, че имам шанс за по-добро и ново рано или късно. Виждам усмивката на детенцето ми, когато я целувам и й казвам "обичам те", а е само на 5 месеца. Каза 4 пъти "мама", колкото и невероятно да звучи. Обича присъствието ми, иначе става неспокойна и ме вика. Когато спи, спи най-спокойна, когато съм легнала до нея, отваряйки понякога очи да види, дали съм още до нея и когато ме види там, се успокоява и затваря очички да продължи да спи. Когато съм разговаряла с баща й по телефона преди, винаги усещаше напрежението между нас - интуативно и започваше да реве, докато не затворя и не се успокоят нещата. Откакто намерих щастие сама само с нея, тя също се смее по-често и е спокойна.
Намерих щастие в себе си. Намерих щастие за двете ни. Щастие с нея.


С това те поздравявам (има красиви гледки и красива музика):
https://www.youtube.com/watch?v=bOOOfK_heU4

Здравейте!   
Да се разпиша и аз. Чета форума от известно време.  И реших да се регистрирам. Не съм очаквала, че има толкова много самотни родители, но ето че е факт....
Аз съм мама на дъщеря на 10г., разведена съм от 5г. Живеем си тримката с кучето.

 

Пишете ме и мен към самотните родителки

разведена съм от близо 4 години и сега си живеем с моето слънчице в Люлин...

Има много кандидати за мен (скромна съм)  но на тоя етап ми е добре и сама