Кои са самотните родители?

  • 355 647
  • 1 380
# 900
Здравейте, реших да се присъединя към групапа. Казвам се Нора на 25 съм и имам дъщеричка на 2 години и 9 месеца. Гледам си я самичка(и мойте родители ми помагат), с баща и сме се разделили още след трерия месец от нейното раждане, и той не се интересува от нея, (пък за издръжда да не говорим Simple Smile, защото той праща, когато се сети или когато уж има пари)
Виж целия пост
# 901
Здравейте момичета. Отдавна не съм се появявала тук, Аз съм една от първите самотни майки регистрилала се тук. Със съжаление забелязвам че групата много е набъбнала,но какво да се прави -такъв е живота.
Приятно ми е отново да се завърна във форума.  Simple Smile

Да наистина е неприятно, че групата набъбва... Аз да ти кажа само в моя вход има още две самотни майки освен мен и си се събираме да се оплакваме една на друга Simple Smile
И аз се присъединявам към групата !
Родител сам отглеждащ детето си съм, а то е на 4 годинки - момче! Бащата е чужд гражданин и не полага никакви грижи за него !
Съгласна съм със мнението на повечето от вас, че самотен родител е название, което напомня за самотност, самота. Може би малко по- силно е като название, но всеки от нас е усетил предполагам в някакъв момент от отглеждането на детето си (колкото и голяма радост да е това да си родител), известни затруднения или пречки. В такива моменти се чувстваш сам - не защото си самотен, а защото ако имаш подкрепата на другия родител може би ще е по-различно ! Сам или самотен, на всеки става ясно, че не се говори за състоянието а за ситуацията в която се намира такъв родител ! не винаги, но често !
Ще се радвам да се опознаем и да имаме възможност да се видим (ние вече втори път се виждаме с една групичка от друга тема) и си изкарваме много приятно. Може и да се присъединим към евентуални ваши сбирки Simple Smile
Пожелавам ви хубав ден и много усмивки
Виж целия пост
# 902
Здравейте и от мен. На 29 години съм, имам дъщеря на 1г и 10 м. С баща й се разделихме окончателно преди половин година след връзка, изпълнена с много неприятни за мен емоции. Живеем с моята майка, която много ми помага. БНД-то плаща редовно издръжката си и макар, че в началото продъни ушите на всички как няма да си остави детето, от 2 месеца изобщо не я е търсил. Преди месец мина делото за родителските права, издръжката и режима на свиждане. Дори и след него не е проявил интерес да вземе малката в дните, определени за това. Е, такъв е животът, продължаваме напред  Simple Smile
Виж целия пост
# 903
..има невероятни индивиди  Rolling Eyes

Е, такъв е животът, продължаваме напред  Simple Smile

 Peace

Виж целия пост
# 904
Здравейте радвам се че най-после намерих тази тема.Simple Smile Казвам се София на 24 години съм.Имам дъщеричка на 4 месеца и си я отглеждам сама.Естествено незнаех че така ще станат нещата с баща й.Когато забременях приятелят ми се радваше толкова много, даваше обещания и разправяше как ще си я отглеждаме и как неговата 1-ва дъщеря ще се радва че има сестричка и че ще се грижи за нея.Е това беше точно 1-2 месеца,няма и 2.Нещата излязоха извън контрол принудих се да го изгоня,защото с нищо не помагаше нито финансово нито с детето.В интерес на истината ми е много по добре без него,но ме дразни факта че  продължава нищо да не прави,а иска да се съберем.Мъчно ми е за детето защото няма бащина ласка,знам какво е да си с един родител,разликата е че аз съм израснала без майка,но пак е много тъжно.Не си представях нещата по този начин,но...човек неможе да избяга от съдбата си.
Виж целия пост
# 905
koker4eto, толкова си млада,а от рано ти се е наложило да се сблъскаш с неприятности.Но човек всичко започва с желанието че е за добро, а след това нещата не се получават така както си ги е предначертал. Ако таткото е припознал детето не можеш да му откажеш да го вижда, т.е. той има ангажимент към детето. Но ако имате чувства един към друг, това може да помогне нещата да се развият в добра посока и за двама ви в бъдеще.
Виж целия пост
# 906
Мисис Даутфайър , благодаря за отговора Simple Smile абсолютно права си.Да таткото припозна детето ,но нямаме брак,не съм му забранила да вижда детето,напротив,но той се сеща 1-2 в седмицата да се обади,и да обещае че ще доиде да я види.но остава само с  обещанията,да не говорим за финансовата част
Виж целия пост
# 907
koker4eto-Ако в бъдеще се осъзнае, дай му шанс. Постави му ясни и реалистични условия. Успех и търпение.
Виж целия пост
# 908
Здравейте,

Да се запиша и аз тук.  В момента съм на близо  33 години и имам син на  4 години и  4 месеца.
 Не живеем при БНД от близо година и  все още тече делото за родителските права.  БНД е домашен алкохолик, за  жалост го разбрах прекалено късно. Оказа се, че и предната му връзка е приключила поради същите причини. Първата година се е криел от мен, че пие  и след като се роди детето  започна да пие по  4-6 литра бира на ден, след това дойде и агресията към детето. Предната година  около Март месец до такава степен озверяваше, че ме беше страх да оставям детето само с него. Изведох детето от общият  ни дом и го закарах при родителите ми.  Края на лятото той реши да ме изгони и аз с удоволствие приех.  След това реши, че ще отвлича детето - за щастие не му се получи.  Сега си живеем заедно със синът ми  и сме много  щастливи. БНД за момента има все още желание да  взима детето, но най вероятно е понеже родителите му го натискат.

До колкото разбрах сега чака второ дете от адвокатка, която му  води делото - дано  скоро  да забрави за мен и детето.
Виж целия пост
# 909
Здравейте,

Да се запиша и аз тук.  В момента съм на близо  33 години и имам син на  4 години и  4 месеца.
 Не живеем при БНД от близо година и  все още тече делото за родителските права.  БНД е домашен алкохолик, за  жалост го разбрах прекалено късно. Оказа се, че и предната му връзка е приключила поради същите причини. Първата година се е криел от мен, че пие  и след като се роди детето  започна да пие по  4-6 литра бира на ден, след това дойде и агресията към детето. Предната година  около Март месец до такава степен озверяваше, че ме беше страх да оставям детето само с него. Изведох детето от общият  ни дом и го закарах при родителите ми.  Края на лятото той реши да ме изгони и аз с удоволствие приех.  След това реши, че ще отвлича детето - за щастие не му се получи.  Сега си живеем заедно със синът ми  и сме много  щастливи. БНД за момента има все още желание да  взима детето, но най вероятно е понеже родителите му го натискат.

До колкото разбрах сега чака второ дете от адвокатка, която му  води делото - дано  скоро  да забрави за мен и детето.


Все едно чета моята история .Аз също съм разделена с БНД ,станаха 2 год ,причината е пак алкохол и агресия към детето.Тръгнах си от домът му с детето ни една сутрин ,когато видях ,че синът ми е целият посинен ,очевидно от побои .Тежко ми е и ми трудно,живеем при родителите ми ,но синът ми расте и има  нужда от самостоятелна стая ,иска да си покани гости ,а в това положение не може да се случи .БНД взема детето всяка седмица ,но е имало периоди през които не го е вземал по 2-3 мес не е и питал за него даже .Не искам да пускам сина ми ,но знам ,че той има нужда да вижда баща си  Cry Жалко ,съжалявам ,че детето ми е поставено в тази ситуация .Моите родители са заедно и не знам какво е да си отгледан от един човек.Тъжно ми е да гледам как детето плаче всяка седмица като ми го водят ,плаче ,защото искал да е с мама и татко ,но татко му така и не престана да пие... Правеше опити ,явно са несполучливи .
На 27 г съм ,синът ми е на 6 .Издръжка не получавам ,БНД плаща детската градина и понякога му купува дрешки ,не претендирам и  за подобна .
Виж целия пост
# 910
Здравейте! И аз да се запиша в отбора! На 36г съм с дъщеря в трети клас и син в първи.  ooooh! Laughing
С баща им сме разделени от година и половина,но едва преди дни беше делото за развода...
Бъдете щастливи!  Hug
Виж целия пост
# 911
Здравейте и от мен Simple Smile
На 33 години съм и очаквам да се появи най-прекрасното нещо, което се е случвало в живота ми-моето дете Simple Smile
До тук всичко розово.....следва истинския ад. Предистория: Бях семейна цели 4 ри години, но тъй като бях с 10 годишен стерилитет често изпадах в депресии, ходех по барове, по мъже и пр. Естественно с мъжа ми решихме, че най-добре е всичко това да спре и да се разделим а аз а потърся помоща, която видно ми беше нужна. 10 тте години през които гледах майките с количките в градинките, децата на приятелките ми, и всички останали деца ми бяха взели душевния мир и аз реших да се откажа от тази мисъл / беше трудно, но успях/. Вече имах връзка с мъж с дете на 7 години и с провален брак също. Реших, че до колкото мога ще давам любовта си на това дете. Да обаче след година и половина един месец ми закъсня. Реших, че влизам в критическата Simple Smile, но с годшните имам придобит навик, каквото и да става преди всичко да правя тест за бременност. Така и стана....теста за пръв път в живота ми- ПОЛОЖИТИЛЕН   #Crazy очите в точка..направих още един и той така...Бях истински щастлива само за 15 минути и след това започна истинския ад.Съобщих на бащата. Той категорично отказа да поеме отговорността, наговори ми какво ли не и аз си тръгнах от дома му. След 2 седмици размисли стигнах до извода, че не може така и трябва да направя всичко възможно за да не ми се смеят хората и да се опитам да бъда с него. С две думи отидох да му се моля...Събрахме се. Той пълен игнор. Идваше да ме вижда само за по 30 мин като на свиждане и не се държеше по никакъв начин. Аз си се чувствах сама. Доктора каза, че пола може би е ...мочиче. Оооо ужас, и това не го зарадва..иска момче, той момиче имал. Ама добре от него да мине ще се казва Златина / на майка му /.  newsm78
Аз съгласна. В един ден му звъня, щот той е решил да не звъни и го питам какво става? Той беше решил, че ние тпябва да прекратим връзката ни защото няма да се разбираме и пред детето ще има скандали а той това иска да избегне. Каза, че съм откачалка и некви такива щуротии... Тогава откачих. Просто се усмихнах и го изгоних. Взех си едната кола която му бях дала да я кара и ву оставих удни 200 лв който имаше да ми връща. Нека бъде жив и здрав. Стоя сама тук и си бременея аз, поплаквам си чат-пат защото не исках така да става, опитвам се да се храня здравословно, да не пия и да не пуша и да бъда спокойна. Това обаче са само опити. Стига ми само това, че плача. Достатъчно е,когато бебето се роди да бъде неспокойно, както аз съм била през бременността. Тогава сам сама как ще се справя..Господ да ми е на помощ! Искам да си простя, че допуснах всичко това и не ми се получава. Прави ме щастлива само факта, че мечтата ми се сбъдна след цели 10 години и БЛАГОДАРЯ на Господ за прекрасния подарък, който ми направи. Това е от мен.
Виж целия пост
# 912
Здравей lucy_y !  Hug Hug Hug
Не те приветствам с добре дошла при нас, но ще се убедиш, че тук в известен смисъл е хубаво.
Сега не е така, но с времето ще ти става не по-лесно,но със сигурност ще си по-силна и това, което преживяваш сега ще е един (може би най трудния) момент в живота ти, но преминеш ли го нещата се подреждат полека лека и трудно ще има нещо, което ще може да те разстрои и разколебае така както е актуалната ти ситуация в момента.
С две банални думи : Времето лекува (поне при мен) и погледнато отстрани : да, неприятно е да се разделиш с мъжа от който чакаш дете и с който в момента, в който си разбрала че си бременна си се надявала да съградиш семейство и да започнеш нещата отначало, но и ако мъжа се държи по начина, по който се е държал бащата, повярвай ми, в интерес на детето и на теб е да нямаш повече взимане даване с него.
Отговорността е тежко бреме за някои хора и ако не могат да я поемат, много рядко успяват да се самовъзпитат и да променят отношението си.
Бъди смела и силна - храни се, занимавай се с неща, които са ти приятни, обгради се с хора, които са добронамерени към теб и решението ти да бъдеш майка, макар и сама и ще дойде момент в който ще си кажеш : "Справих се и сама" ! Пътят е болезнен, но не е невъзможен и тук има страшно много такива примери. Ходи редовно на лекар и се грижи за себе си, защото никой не може да ти направи това, което сама си причиняваш. Налагай си да си сред хора и не се затваряй в себе си - когато осъзнах, че ще гледам сама детето си още в началните месеци на бременността, аз не станах от леглото една седмица, ходих като рошава вещица и ревях като магаре...и за какво? За да навредя на себе си и на бебето? Няма сила, която да промени нещата, ако са такива каквито са, но ти си в състояние да си с високо вдигната глава и с цялото достойнство на света да си бременееш и да се радваш на малката си принцеса, която можеш да кръстиш както ти пожелаеш  Hug Hug Hug

Желая ти много много много успех и се надявам пак да си пишем !  Hug Praynig
Виж целия пост
# 913
Здравейте! И аз да се запиша в отбора! На 36г съм с дъщеря в трети клас и син в първи.  ooooh! Laughing
С баща им сме разделени от година и половина,но едва преди дни беше делото за развода...
Бъдете щастливи!  Hug

Здавей Мимина - да са ти живи и здрави дечицата. Момчето първокласник - как стартира в училище? Харесва ли му?
Поздрави и бъди здрава и ти  Hug
Виж целия пост
# 914
Привет, Lusy-y. Предстои ти най- прекрасното нещо на света - раждането на дългоочаквана рожба. И след написаното от теб, другото хубаво нещо е да намериш сили, колкото и да е трудно да си далеч от този човек, бащата, който още преди появата на прекрасното създание го отхвърля, не го желае, поставя условия и ултиматуми. Вместо да споделяте този миг заедно, щастието - той недоволен и неудовлетворен. Според мен нито на теб нито на детето ви трябва този човек. Вие сте си достатъчни и любовта ви ще е достатъчна. Бъди силна и дано осъзнаеш, че всъщност си щастлива и благословена. Успех!!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия