Кои са самотните родители?

Много време не съм влизала тук. Много нови потребители виждам,което ме натъжава.
Отдавна казвам,че в България тази група (на самотните родители) драстично расте,а някак се неглижира този факт. Никой не обръща внимание как семейства и връзки се разпадат все по-често и грижата за децата все по-често остават изцяло на единия родител. И не само в България... Тук формулировката за самотен родител е много странна и изкривена и дефакто има 2 типа "самотни" - тези с неприпознатите деца/ баща неизвестен и с отнети родителски права на другия родител са "истинските самотни",а тези с припознатите деца по закон не са "самотни"...

В този ред на мисли искам да се обърна към Kristina, защото е последната присъединила се и аз имам идентична история с нейната.

Първо ще те поздравя Kristina за избора и ще ти пожелая лека бременност и да й се наслаждаваш напълно доколкото можеш.
Аз имам дете от баща с който се разделих във втория месец от бременността и изкарах ужасна бременност, защото се скъсах от съмнения и терзания,които ако тогава бях със сегашния ми акъл не биха ми и минали през главата. Не си заслужава.

Освен това те съветвам : ако това е личната ти снимка (на аватара), и това е истинското ти име (идентично с потребителското),ако не желаеш един ден някой да ти открие и чете размишленията, да ги смениш. Тук се търси много лесно в търсачката по потребителско име и с него излиза списък с всичките ти публикации (постове), които са абсолютно публични и достъпни след елеменарна регистрация и на нерегистрирани посетители на форума. След регистрация може да се види и прочете вече абсолютно всичко,което ти си написала.
Понякога тези твои постове е възможно да бъдат видяни и прочетени ,от хора които ти не желаеш да го правят.

Освен това те съветвам хубавичко да си помислиш дали в случай че таткото изведнъж реши, че вече иска дете ще допуснеш да го припознае.
В случай че детето не е припознато, по българския закон ти си наистина самотен родител и ще се ползваш със значително по-големи свобода и превилегии,които ако детето бъде припознато ще зависят споделено между теб и таткото на детето.
Понякога разбирателството е нестабилно и веднъж постигнато не е гаранция,че ще остане постоянно.
С две думи ако бащата припознае детето от неговия подпис и съгласие ще зависят доста неща, най-елементарните от които са: да му бъде издаден задграничен паспорт (за това трябва той да дойде с теб да подпише в паспортното или да ти издаде  пълномощно,с което ти сама да го направиш), да се изведе детето в чужбина (за това трябва декларация-съгласие от него), издаване на различни документи и много много други.

Минала съм през какво ли не и знам че много родители отглеждащи сами децата си, имат същия та дори и по-сериозни проблеми и могат да потвърдят,че припознаването крие доста ангажименти, ,ситуации на зависимост и обвързаност с другия родител.

Въпреки това винаги съм казвала че това е много много лично решение, но тъй като знам от опит колко главоболия може да донесе взимането на едното решение съм длъжна да го споделя за да си информирана с какво можеш да се сблъскаш в случай че решиш, че детето ти трябва да носи името на баща си.

Аз смятах,че е редно и хуманно да дам шанс на бившия си партньорът (който както теб не бях виждала от месеци), да припознае сина си и до ден днешен не съжалявам,но си поемам всички негативи от това си решение и съм напълно наясно,че никой не ми е виновен.
Не съм послушала никой и съветвам така да направиш и ти,но вземи под внимание до какво води едното и до какво другото решение.
Един баща може да се грижи за детето си ако има това желание, какъвто и да е неговия статут име и т.н - припознато,неприпознато, с неговата или без неговата фамилия.
Никога не е късно доказал се като грижовен и отговорен баща да даде своето име на детето си.

Това от мен! Няколко от най-важните неща са това преди да вземаш каквото и да е решение е хубаво да си информирана добре.

Чак сега следват пожеланията за успех и да си много силна !
Детето е дар - дано ти е здраво най-вече Kristina
Успех!

Пътуването в чужбина е само едно от нещата, за които искат подписа на двамата родители. Преди години регистрацията на детето по адрес вървеше заедно с регистрацията на майката. Сега аз и дъщеря ми се водим на различни адреси, защото за смяна на адресната регистрация искат подписа и на двамата родители. Не че бащата има против да се смени адреса на детето, но е почти невъзможно да го разходя до общината.
Без подписа на бащата не можеш да запишеш детето в детска градина или училище.

miss piggy, това не е вярно. И в училище, и в ДГ си записвам децата, без да търсят нищо от бащата. Нося само документ, че сме разведени и децата са при мен. Смених им постоянния адрес също без проблем след развода. Никой не ми е искал никъде негов подпис.

Само за пътуване в чужбина и за вадене на паспорти без пълномощно не може и за там си го имам. Но ако някой баща се инати и не иска да даде, съдът издава заместващо съгласие. Не са толкова трагични нещата.

Bianca не са трагични може би защото ги имаш. Аз лично от 6 години съм в дела,процедури,декларации,търсене и молебен за пълномощни и прочее.
Да,взимам под внимание,че моя БНД е чужд гражданин и още повече ми се усложняват нещата,но виждам какви са проблемите на други родители на БНД български гражданин и мога да кажа,че и тяхните са идентични почти на моите.
Може и заместващи съгласие, може и издръжка и режим на виждане да си получиш от съда - няма ли съвестен, разбран и грижовен БНД отсреща става бая тегаво и то за неопределено време и немалко парички по съдилища.
В детската градина го записах със 100 зора.
Зависи и тук от града, в някои градове няма проблеми с детските градини и яслите. В София е ад и зор.
Дете с баща неизвестен или баща с отнети права взима автоматично 3 точки в системата и си влиза от раз.
Всичко е до късмет, град, здрави нерви, добър адвокат и пари. В никакъв случай не са трагични пък чак нещата, всичко е поправимо,но не са и розови.

Разбирам, може би при нас е било по-лесно, тъй като сме имали сключен брак. При развода задължително се уточняват издръжката и режима на децата и вече си ги имаш черно на бяло. След развода някак го хванах в настроение, та подписахме при нотариус и за излизане от страната, и за вадене на паспорти. Оттам нататък никой никъде не ми е правил проблеми...но не сме в София наистина.

Преди шест години, когато си смених адреса, на детето го смениха с моя.
Преди половин година ме върнаха за подпис на бащата.
За училището искаха подписите на бащата, но понеже носех удостоверение за адреса на детето и не ни провериха личните карти. Бащата се беше подписал, но ако бяха стриктни, трябваше да проверят и  на двама ни личните карти. За сега само приемат документите на доверие, но в един момент може да станат стриктни и тогава без присъствието на бащата или пълномощно от него, няма да може да си запише детето в училище.
Ако имате някакво съдебно решение, което представяте пред служителите, тогава може само и с вашия подпис.
Което означава, че трябва да се водят дела, което не е приятно.

То нищо приятно няма като се разделяш с БНД, но такъв е живота Трябва да бъдем по-големи непукисти и това е.

Именно - за всяко нещо хайдеее дело, адвокати, хонорари, разправии с години.
Я си представи че приятели те поканят утре на море в Испания да речем. Как ще си грабнеш куфарите и ще заведеш детето да се поплицика ако не си помислил преди минимум 6 месеца да получиш заместващо съгласие от съда?
Нямаш свободата да действаш както намериш за добре, а има БНД-та дето след като им мине внезапния ентусиазъм да са татковци след това изчезват безкрайно и ходи ги гони за пълномощни и декларации...

Да, много е гадно, признавам. И аз си имам своите неволи, макар да не са в сферата на документите. Но съм приела, че животът е борба и това е.

О да като ти е наред едно не е наред друго. Въпроса е дали си струват усилията и материалния ресурс да се водят точно тези борби! Пък то може да стане и лесно ако се осъзнае таткото. Аз се чувствам длъжна да алармирам.
Аз прецених, че ще се боря до дупка, ама от време на време си помрънквам тайничко.
Всичко е въпрос на здрави нерви ако решиш да вземеш определено решение.

Miss piggy, за училище не се нахъсвай отсега. Аз успях да запиша детето сама и не са питали изобщо за бащата. Нито е трябвало да подписва някъде, нито да показва ЛК.
За паспорт на мен ни извъртя доста скапан номер - беше ми дал съгласие за пътуване,  но не и за вадене на паспорт. Изнудваше ме да направя друго, за да подпише, заведох дело и там излъга, че никога не ми е отказвал паспорт. В крайна сметка дойде да го извадим по средата на делото, но ме набута с доста пари.

И на мен никой не ми е искал лична карта на БНД за записване на училище.
Същата работа и при мен за паспорта - декларация- да, пълномощно за преиздаване на изтеклия паспорт- не... и ходи се оправяй....  На мен БНД ми каза, че задграничен паспорт не му трябвало на детето - точка! Не му трябвало защото не го гледа той...ако го гледаше той щеше да ми извади душата за да има паспорт обаче

За детската градина ми искаха ЛК.
В училище трябваше да представим документите попълнени  от двамата родители и, ако спазваха стриктно наредбите, трябваше да ни проверят и личните карти.

[Здравейте аз да ви попитам според вас нормално ли е бащата като взима децата да ги оставя на новата му?Той имал работа. Взема ги 1 път в седмицата за 4ч и част от времето те все са с онази...имам ли право да изисквам и той да присъства като съм дала децата на него?b]

Могат да оставят децата на когото си поискат - това е. Моите са винаги при родителите на баща си например.