Идеи за бизнес?

Темата е много интересна и я следя с интерес.
Ние имаме семеен бизнес с мъжа ми - хотелски апартаменти - мога да пусна уебсайт, но не знам дали няма да се счете като рекалама. Реално действащ от 2 години. Но ни се иска да се занимаваме и с нещо друго, като идеи не липсват, по - скоро не съм попаднала на Идеята, така да се каже. Знам какво е да работиш за себе си и усилията, които трябва да влоциш хич не са малко. То идеи бол, но идея, от която с минимум усилия да изкараш максимум печалба, още не съм я открила.  
Знам, че звучи малко идеалистично, но гледам от сегашното ни положение как хем парите, които изкарваме хич не са малко  и как като разпределиш всичко по направления и нищо не остава. Ето това малко ме подтиска, че в Бг с честен бизнес пак сме сървайвъри.
Сега ми се мотае идея за внос от далечния Изток, но ми се струва мноооого нерви и несигурност....

Много интересно Преди две години аз бях царицата на експериментите. Покрай основната ни дейност направих няколко много приятни проектчета, които ми отнеха страшно много ресурси и ми докара почти никакви печалби. Всичко беше много хубаво и уж трябваше да подпомага основната дейност, а се оказа, че само гълта енергия и пари. Затова концентрирахме всичко в основната дейност - пари, човешки ресурс, време. Всяка нова идея, която ни отклонява от курса, се отхвърля. Трябва да ти кажа, че за първи път от три години нещата вървят ясно, точно и предвидимо /доколкото това е възможно в БГ/. От тогава се научих, че нагърбването с различни по рода си неща само разхищава енергия и време. Поставихме ясни цели - къде трябва да сме до края на годината, какво точно трябва да сме направили и какви точно парични постъпления очакваме. Правим ревизия на плана на всеки два месеца и учудващо нещата вървят по план. Ако позволиш един съвет - не допускай моята грешка. Ако искаш повече печалби, концентрирай се в основната си дейност. Ако ти идва в повече работата, а сте собственици на тези апартаменти - отдай ги под наем на други хора и така ще имате пасивни доходи, без да се трудите от зори до здрач. Ако ти е мътна и кървава с вноса и нямаш идея или система за пласирането на стоките и това ще те накара да работиш два пъти повече и да застрашиш основния бизнес - не се захващай изобщо. Успех!

malko_mishlence, много си права. Ето за това големите риби са спечелили толкова много. Като решат, че ще правят хранителн магазин, правят само това. В последствие, като  натрупат капитал, правят по-голям магазин, на по-оживено място, но пак хранителен. И така, години на ред правят само това и градят все по-големи и все по-вече такива магазини. Така се става милионер, а не като почнеш да правиш 1-во хран магазин, после за обувки, после кафене, после не знам си какво. И затова в БГ мн хора не прокопсват, защото тъкмо им тръгне бизнеса и те хоп нещо ново. То няма лошо от новите неща, но не чак такива, които те обръщат на 180 градуса. Когато и в БГ всеки прави това което може и се е захванал, а не всеки да разбира от всичко и да прави всичко и само да се оплаква, може и да прокопсаме.
Аз нямам никакъв опит в бизнеса, но от това което виждам си правя изводите, а и malko_mishlence  явно се е опарила, и поне тя споделя от личен опит.

Ей така, направо ти казвам, че сред пишещите в тази тема няма да намериш съмишленици да си изгониш наемателите и ти да си отвориш кафене.
Хора, малко своя мисъл вложете!

Оставям настрана моралната част на въпроса - помещението си е ваше, можете да разполагате с него, както намерите за добре. Друго ми е интересно - защо ще се нагърбите с дейност, за която нямате познания, не сте я вършили и общо взето, ще разбутате добре организирана работа на едни хора, за да се пробвате вие и шансът да успете при никакъв опит и познания е минимален?
Заведението не е само разрешителни, оборудване и ремонт. Има много работа - доставчици, персонал, който да обучиш и да контролираш да не те краде, данъчни, постоянни проверки, иска си вниманието и времето. Познавам не един и двама души, които си вложиха парите в заведения и си мислеха, че просто ще ходят да си събират оборота. Да, ама не - сблъскаха се с доста проблеми от всякакво естествево, които уж дребни, ама ги събориха. Мисля си, че за да се захване с нещо човек, трябва да има поне 2-3 години опит в този бранш, да го е работил това нещо, да познава хората, практиките в тази работа. Понякога големи пари отиват на вятъра заради детайли, които не се изпипват.

Не ме разбирай погрешно - аз винаги съм оптимист и вярвам, че който иска, може. Зад моженето обаче трябва да има много познания и опит или поне съдружник, който знае какво и как се прави.

Принципно е така, но как човек да придобие опит, без да се захване с нещо Нямам предвид конкретно кафето, а по принцип

Ами на база на опита си досега - образование, професия, работа, колеги, бранш...
Вярно е, човек се учи от практиката, но е добре поне да е на неща, за които има познания. Ако реша сега да се захвана с някаква дейност, лично аз бих отделила поне 6 месеца в обучение - курсове поне, бих потърсила хора с опит за свои ментори или направо съдружници, бих си платила консултации за неща, които не са ми ясни. Защото не вярвам много в успеха на различни начинания, които се правят, като се гледа отстрани и изглеждат успешни и дайта да си хвърлим парите и времето, пък каквото стане. Не говоря за конкретния случай, просто така според мен трябва да се случват нещата, за да се сведат до минимум неуспешните опити и фалитите. Хубаво е човек да рискува, но поне рисковете да са разумни.   

Права си, просто е възможно и без опит, и без курсове да успее човек...

Съгласна съм с теб.
На това му се вика "нюх". Току виж преуспее, точно защото прави нещата по-различно от останалите.
По-горе писахте, че човек не бива да се отклонява от областта си. Добре де, но като допуснем, че имаш свободни финансови ресурси, ако имаш и такива компетентни човешки ресурси, защо не?
Вижте големите фирми от всякакъв вид как влезнаха в строителството. И в туризма. Не искам да слагам примери, за да не правя реклама на незаслужаващи такава.

Да, всеки, който успее и вече е позакрепил бизнеса си, веднага се заема с недвижими имоти и строителство, това си е чисто и просто формула.

Значи, едното е да правиш бизнес - тогава, когато го градиш сам, работиш, подбираш персонал, ангажиран си с оперативна работа. Тогава би трябвало да разбираш от това, което правиш. Нюх, късмет и шесто чувство или каквото се нарича там имат хората, които знаят какво правят и как да го правят. Зад нюха винаги стои солидна база от познания. Ако си купувате кола, дали само нюх ви е необходим да прецените дали двигателят работи добре, дали километрите са толкова, колкото ви казват, дали всичко е както трябва... Как ще откриеш индийски магазин, ако само поназнайваш нещо за индийската кулутра? Как ще продаваш мебели, ако само знаеш, че това се търси, но не знаеш почти нищо за тях? Същото е, когато избираш нещо, което да правиш - трябва да знаеш как да го правиш. Нюх можеш да имаш, че нещо се търси или е на мода, но това е далеч от правилният начин да го продаваш, предлагаш и от това да идват пари.

Относно имотите - най-лесният начин да се пенсионираш млад и богат е със свободни пари да купуваш добри имоти, които да отдаваш под наем. Това са пасивни доходи и инвестиции, които могат да те издържат цял живот, децата ти и внуците ти. В момента много хора строят, защото това е на мода и се продава добре. Пардон, продаваше се добре доскоро. Последните в кервана ще изгорят, но това е дълга дискусия за световната криза с имотите, която е предмет на друг разговор...

Права си и затова и колкото и идеи да имам нищо не съм захванала, точно защото знам какво ще ми коства (ако искам да е направено както трябва). В нашия случай дейността може да се разшири само по един единствен начин - чрез още апартаменти - (де да бяха всички наши, само един е собствен) и колкото и апартаменти да взимам, месеца все има 30 дни и цената все варира около сегашната, т.е. София няма да стане Париж, за да се оправдаят едни по - високи цени за настаняване. В същото време инфлацията всеки я усеща, ток, вода и т.н..... И ни остават например допълнителни услуги към тази основна дейност, които обаче не са кой знае какво като печалба... От трета страна, винаги е хубаво да има диверсификация - ако това не върви, да закрепиш от другото и така.... Естествено това не значи да се захващаш с всяко нещо, което ти хрумне.
Иначе с вноса ми е мътна - това ме спира естествено. Спира ме и това, че сега нямам право на грешка. Преди 2 години нямах толкова отговорности и можех да си позволя да сгреша, а сега имам прекалено много текущи задължения.
На мен ми е интересно от друга цена вие какви цели си поставяте - в смисъл - искате да станете богати чрез бизнеса си? Просто правите бизнес вместо да работите? Каква ви е целта на края - в смисъл как се виждате на 55 примерно??

Ох, задаваш много важни въпроси, сигурна съм, че всеки си мисли върху тях. Парите са емоционална тема и независимо дали си на заплата или правиш нещо сам, се питаш как ще си утре.

Аз лично си поставям цели, които следвам. Възпитавана съм от родители, които са държавни служители и за тях принципът "Черен хляб всеки ден, вместо бял хляб през ден" е водещ. Хора, които се опитаха да ми втълпят, че малкото е добре, защото е сигурно, но аз някак се противях от години. Не съжалявам, че избрах да следвам пътя си. Съжалявам само, че твърде дълго работих за други хора и се страхувах, че сама няма да мога. Стремежът към "златната среда" е просто пътят към посредствеността, поне за мен. Сега и да фалирам заради кризи или друго, пак ще се захвана сама - вече знам какво е животът извън кошарата на заплатите и сигурната работа. Имам и човек до себе си, който ме подкрепя. Имаме много приятели, които ехидно се усмихваха, когато преди няколко години едва се държахме на повърхността, а те вземаха добри заплати. Сега реват, че им е писнало да ги експлоатират. Е, всеки с принципите си.

В момента виждам, че мога сама, без шефове, без дадени пари и без връзки. Имам един много любим човек, който от години ми е казвал, че успехът идва при търпеливите. Чак сега го осъзнах. На 55г. се виждам спокойна, не твърде богата, но с финансова независимост от други хора, техните разбирания за заплати и т.н. И на 55г. очаквам да съм изпълнила само една важна задача - да науча дъщеря си, че трябва да опитва и да се бори за финансите си сама, а не да чака на заплата, държава или нещо гарантирано.

Да, това с родителите ми е адски познато, но не мога да ги виня. Те са живяли в коренно различно време, остави разликата във възрастта, но и режима е бил съвсем друг...И досега никой не ни разбира - аз както и да е - гледах уж детето (в смисъл беше като оправдание защо не си търся работа), но сега мъжът ми напуска добре платена работа - о, ужас - ама, не напускай преди да си намерил друга... и т.н.
А колко си права, че парите са нещо много емоционално... аз много се паля и се надявам да не загубя себе си някъде в тази надпревара. Мъжът ми адски добре умее да балансира между ангажимените и удоволствията и знае кога да спре, аз мога дъх да не поема и да се срина накрая. Сигурно съм още млада...
А колкото до децата - не съм се замисяла в тази посока какво искам да им предам, но със сигурност ще имат родителите си за пример.. за добро или лошо..

Колко сте прави само. Сега трябва да почна работа, защото ми свърши болничния за раждане. Исках да си направим някакво магазинче или нещо, обаче родители те ми веднага с/у мен. Не знам какво е и т.н. Е, не знам, ама няма как да узнам, ако не опитам. Че даже ме карат и друга работа да си търся и т.н. А на мен ми втръсна от тия комп (с това се заминавам) и не ми се развива в тази насока, но за сега няма на къде. Надявам се, поне мъжа ми като се е хванал с развъждането на аквариумни рибки от там да ни тръгне бизнеса, хем си го разбира,  хем го влече. Но тук вече трябва мноооого търпение. Нещото което ме спира е кредита за апарт. Ако го нямаше него, и на боб и леща можеше да караме, все за детето ще се намери какво да яде, но това си е голямо перо и не може просто да се откажем от работа. Но малко мишленце ми действа доста стимулиращо, а пък и аз съм винаги оптимист, така, че се надявам някой ден да ми се сбъднат мечтите