В трудни моменти не винаги реагирам адекватно. Не само, когато казвам "сбогом", а за каквото и да се отнася. Най-честата ми реакция е абсолютно хладнокръвие - не плача, не се смея, не крещя - просто мълча.
Виж целия пост
Как тялото и сетивата ви понасят едно простичко " Сбогом " ?
- Публикувана: 30 ян. 2008, 16:01 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2008, 15:41 ч.
# 15
30 ян. 2008, 17:07 ч.
# 16
30 ян. 2008, 17:31 ч.
Аз не обичам да страдам. Казвала съм 'чао' с мисълта, че виждам съответния човек за последен път. Олекна ми, след като му видях гърба, а цяла седмица преди това бях депресирана и потисната заради предстоящото сбогуване. Т.е., изживявам кризата предварително.
Виж целия пост
# 17
30 ян. 2008, 17:31 ч.
Спомням си последната среща с баба ми.....казах и "Довиждане,бабо".Тя почина един месец след това.На погребението не можах да пророня и сълза-държах се много делово(както винаги).Сега не минава и вечер,вкоято да не си поплаквам за милата ми баба.Не мога да я прежаля и все си мисля,че някога пак ще се видим.
Виж целия пост
# 18
30 ян. 2008, 17:49 ч.
Обаче не й казах довиждане... И сега ми тежи... И всеки ден мисля за нея...
Виж целия пост
Спомням си последната среща с баба ми.....казах и "Довиждане,бабо".Тя почина един месец след това.На погребението не можах да пророня и сълза-държах се много делово(както винаги).Сега не минава и вечер,вкоято да не си поплаквам за милата ми баба.Не мога да я прежаля и все си мисля,че някога пак ще се видим.
Обаче не й казах довиждане... И сега ми тежи... И всеки ден мисля за нея...
# 19
30 ян. 2008, 17:53 ч.
Не.
Виж целия пост
Има ли запечатано в съзнанието и спомените ви някое изпращане? Човек, за когото да сте се радвали че изпращате и че никога повече няма да видите, примерно? Ронили ли сте сълзи или на момента сетивата и тялото ви всъщност не са осъзнавали какво точно се случва.
Не.
# 20
30 ян. 2008, 17:57 ч.
Случвало ми се е . И тялото, и сетивата, и целият свят се сгромоляса. После се качих на един самолет и знаех, че не само няма да се видим, а и че не искам. И живота ми се раздели на две- преди и след.
Много симпатично нещо е времето.
Виж целия пост
Много симпатично нещо е времето.
# 21
30 ян. 2008, 18:16 ч.
Обаче не й казах довиждане... И сега ми тежи... И всеки ден мисля за нея...
При мен е така с дядо ми.На погребението бях ледена и неадекватна.Той беше страхотен човек и сега като си помисля за него ме обзема едно такава мъка, че не му показах колко много го обичам, докато беше жив.
Иначе и на другите сбогувания съм така обикновено, не осъзнавам какво се случва, докато не затворя вратата.Единствения случай когато осъзнавах какво се случва и ревах яко, беше преди години, когато майка ми заминаваше за неопределен период от време за Либия.
Виж целия пост
Спомням си последната среща с баба ми.....казах и "Довиждане,бабо".Тя почина един месец след това.На погребението не можах да пророня и сълза-държах се много делово(както винаги).Сега не минава и вечер,вкоято да не си поплаквам за милата ми баба.Не мога да я прежаля и все си мисля,че някога пак ще се видим.
Обаче не й казах довиждане... И сега ми тежи... И всеки ден мисля за нея...
При мен е така с дядо ми.На погребението бях ледена и неадекватна.Той беше страхотен човек и сега като си помисля за него ме обзема едно такава мъка, че не му показах колко много го обичам, докато беше жив.
Иначе и на другите сбогувания съм така обикновено, не осъзнавам какво се случва, докато не затворя вратата.Единствения случай когато осъзнавах какво се случва и ревах яко, беше преди години, когато майка ми заминаваше за неопределен период от време за Либия.
# 22
30 ян. 2008, 18:17 ч.
Кас, липсваха ми темите ти 
Абсолютно същото съм изпитала, по същия начин. Няма какво друго да добавя.
Мисля, че на всекиго се е случвало, да каже "сбогом" или да му кажат "сбогом".
Винаги след това чувствата са смесени - болка, гняв, ярост, огорчение, облекчение...
Но такъв е животът и затова е толкова красив. Ако нямаше силни емоции, аз лично нямаше да се чувствам пълноценно.
"Овчи" живот не ми се живее...
Виж целия пост
Случвало ми се е . И тялото, и сетивата, и целият свят се сгромоляса. После се качих на един самолет и знаех, че не само няма да се видим, а и че не искам. И живота ми се раздели на две- преди и след.
Много симпатично нещо е времето.
Много симпатично нещо е времето.
Абсолютно същото съм изпитала, по същия начин. Няма какво друго да добавя.
Мисля, че на всекиго се е случвало, да каже "сбогом" или да му кажат "сбогом".
Винаги след това чувствата са смесени - болка, гняв, ярост, огорчение, облекчение...
Но такъв е животът и затова е толкова красив. Ако нямаше силни емоции, аз лично нямаше да се чувствам пълноценно.
"Овчи" живот не ми се живее...
# 23
31 ян. 2008, 02:25 ч.
Времето лекува всичко. Никой не ти казва, колко време ще ти трябва, но в крайна сметка болката минава.
Иначе аз трудно се сбогувам. Както каза някой по-горе, го изживявам предварително. Броя дните, миговете, опитвам се да се наслаждавам с всички сетива на оставащите мигове. И привидно успявам, все пак не искам да затормозявам конкретния човек. Но отвътре сърцето ми се е свило и доста пъти съм преглъщала сълзите си. А после се прибирам вкъщи и ми е едно такова празно и тъпо, паля цигара, пускам тежка музика и рева през усмивка.
П.С. Говоря само за раздели за скъпи за мен хора.
Виж целия пост
Иначе аз трудно се сбогувам. Както каза някой по-горе, го изживявам предварително. Броя дните, миговете, опитвам се да се наслаждавам с всички сетива на оставащите мигове. И привидно успявам, все пак не искам да затормозявам конкретния човек. Но отвътре сърцето ми се е свило и доста пъти съм преглъщала сълзите си. А после се прибирам вкъщи и ми е едно такова празно и тъпо, паля цигара, пускам тежка музика и рева през усмивка.
П.С. Говоря само за раздели за скъпи за мен хора.
# 24
31 ян. 2008, 08:48 ч.
"Сбогом" не казвам. И " Лека нощ не казвам". Имам си "ЧАО" - универсално.
Ако се разделям със скъп за мен човек,си внушавам,че така трябва да е,че е най-добре.
В останалите случаи раздялата за мен е освобождаване,олеква ми и започвам да дишам истински.
Виж целия пост
Ако се разделям със скъп за мен човек,си внушавам,че така трябва да е,че е най-добре.
В останалите случаи раздялата за мен е освобождаване,олеква ми и започвам да дишам истински.
# 25
31 ян. 2008, 10:22 ч.
До сега не ми се е случвало да казвам сбогом на някой и да си отдъхна, абе все ми е гадно и все едно ми взима нещо с него, ама то ми е от зодията сигурно /Рак/ 
Виж целия пост
# 26
31 ян. 2008, 10:28 ч.
Аз днес чета по-вниманелно в тази тема и установявам,че не ми се е случвало да изговарям думата "сбогом".Дори да знам,че вероятността да се видим от тук нататък е нищожна.Неловко ми е да казвам "сбогом".
Виж целия пост
# 27
31 ян. 2008, 10:41 ч.
Това си мислех, докато пишех, но приех заглавието условно, отнасящо се към разделите изобщо, а не с конкретната дума. Тя, думата, звучи по-добре на хартия. Не познавам човек, който да я е изрекъл. Неловка е някак, създадена е май само за да илюстрира в писмен вид категоричността на емоцията. Защото гласът, очите, езика на тялото могат да са категорични и без конкретно тази купчинка от гласни и съгласни. На белия лист е трудно.
Виж целия пост
# 28
31 ян. 2008, 10:43 ч.
Има ли изобщо простичко "сбогом "?Нищо в тази дума не е простичко . Изпращала съм и любими хора и гаджета от които нищо не става , минавали са години и днес като се сетя за всяка раздяла , не помня изобщо да съм казвала нещо , но при всеки спомен сърцето ми се свива . Може би това е "сбогом " ?
Виж целия пост
# 29
31 ян. 2008, 10:53 ч.
Има само една раздяла, за която се радвам. Не се сбогувах, но знаех, че това е края...
Радостта още ме изпълва при всеки спомен от тази раздяла. Тя беше толкова чакана и истинска.
Виж целия пост
Радостта още ме изпълва при всеки спомен от тази раздяла. Тя беше толкова чакана и истинска.
Препоръчани теми