Eвтаназия.

Енергията не може да компенсира.
Затова писах, че знам на кого ще откажа. А те пък, няма да го поискат от мен.
За други около мен не знам. Това не е от обичайните разговори на маса.

Отстрани е лесно. Преди бях за. Когато баща ми умираше, дълго и болезнено, понякога ми говореше за некъв доктор, от който да му взема хапче и да се свърши. Никога не бих си го и помислил, обаче. Сложно е.

не мога да твърдя, че е 100%, но съм за
И част от спора за евтаназията включва осигуряването на възможността пациента сам да си свърши "мръсната работа".
Не виждам защо ако аз съм взела съзнателно решение за себе си, близките ми или закона да ми пречат да го изпълня.

За евтаназията съм с четири ръце.Защо?Защото видях как умира болен от рак.И той изкара късмет!Лекарите предричаха,че ще умре в страшни мъки.Това не стана точно така,няма значение защо в момента.И все пак краят на този човек ме измъчваше,а какво остава да го видя как вие от болка.Бих му помогнала при такива обстоятелства.С достойнство трябва дори да умреш.А как да го запазиш,ако виеш като животно?За близките е страшно да гледат отстрани и аз не разбирам хората,които са против евтаназията.

Болката не може да бъде истинска причина да искаш да умреш...Но виж,ако нямаш причина да искаш да се събудиш,то тогава може би наистина най-доброто решение е евтаназията...
За добро или зло близките ми,които си отидоха от коварната болест, никога не пожелаха този изход.Бориха се и се надяваха до края...
В деня,в който почина,приятелката ми плануваше пътуване от Германия до Холандия,за да се срещне с някакъв лечител...Той беше поредната й надежда.Оказа се и последна...
Баща ми до последно изпробваше всякакви билкови отвари и други горчилки...Не се противеше.Сам го искаше.И в моите очи това не беше унижение,а борба.Редуваше различни обезболяващи,кое от кое по-силни и в съзнателните си мигове надигаше чашата с поредната глътка отрова,но и надежда...
Странно ли е,че в клуба на раково болните подобна тема не се разисква...Много от тях се събуждат с мисълта,че колкото и да е невероятно,днес някой може да е изнамерил панацея за тяхната болест...Че поредната рецепта,която някой им е споделил,може да им донесе още няколко дни,седмици,месеци живот...Че болката, която иначе ги съсипва не може да бъде по-силна от желанието да зърнат децата си...Друга моя близка ту бълнуваше,че не иска да умира,ту се молеше само да види децата и майка си...
Ако все пак някой мой близък някога ме помоли за това,може би бих му дала поредната обезболяваща таблетка.Ако аз стигна до там да се моля някому,надявам се на нощното си шкафче да имам доволна доза сънотворни и обезболяващи и достатъчно сила за да ги поема...
Предполагам,в близко бъдеще и това "вълшебно" хапче ще бъде част от менюто и всеки ще решава сам за себе си...Сега ми е трудно да гадая,колко силна ще бъда тогава.Още повече се надявам,да имам поне 0.02% надежда,които да ме карат отново и отново да се събуждам и да изстрадам поредния си мъчителен ден...
Но ние тук просто си гадаем...А пътищата ни са начертани другаде...
Явно аз съм мазохистка,та и садистка дори...

Не съм се докосвала до толкава силна болка, не знам какво е, не съм и виждала човек да я изпитва.
Принципно не съм против, но не зная как бих реагирала, когато попадна в конкретната ситуация.
Предварително ми е трудно да разсъждавам върху непознати за мен неща.

Всеки трябва да има право на достойна смърт. Както нелечимо болният, така и самоубиецът. Човек трябва да има избор дали да прекрати болката си. Физическа или психическа.

Против .Природата си знае работата .Тук е мястото да споменем религията и да си припомним ,че църквата не е само за сватби и кръщенета .Мотивите ми против са свързани с възможността да се злоупотребява и ми се струва че трудно ще има контрол .
От друга страна човек поиска ли да умре - начини много .

Аз съм ЗА. Природата е твърде несъвършена и далеч не разчитам, че си знае работата.
Мисля, че човек трябва да има право на такъв избор.

Да,но аз нямам сили,но никога не се знае.

Lady Marmalade ,уважавам мнението ти ,но ние по-съвършени ли сме от природата ?

Няма как да сме, ние сме част от природата... но съм реалист и предпочитам да гледам трезво на ситуацията, отколкото да се надявам на чудо. Разбира се, става дума за състояния, които са наистина безнадеждни и изход няма.

Налагало ми се е да я прилагам,за кучето си! изпитах облекчение че го спасих от мъки.Гледала съм болен човек/баща ми/,никога не ми е минавало през ума такова нещо.За себе си може би бих взела решение по лесно.

Чисто теоретично съм за евтаназията.
Надявам се никога да не ми се налага да взимам това решение, обаче.
Правото на избор принадлежи на този, който страда. Ако се стигне дотам да се решава за мой близък, не знам кое ще е по-силно в мен: болката да го гледам или нежеланието да го пусна да си иде.
Чукам на дърво!

Който  е минал през ада да гледа любим човек как гасне , не може да не е за евтаназия.Това е кошмар и за болният и за този който се грижи за него.