Когато се жених преди 18г. моят девер беше абитурент, брат ми - ученик и разбира се подарък от тях не получихме. Всъщност не се и очаквали и затова нямаше обидени. През следващите години обаче той порасна и, да е жив и здрав, ни създаде доста лични неприятности със съпруга ми, за които не искам да коментирам тук и сега. Преживях го, но безсънните нощи и разклатеното здраве си останаха за моя сметка. На 36 реши да се жени. Нямах желание на ходя, след като от този човек съм чула само грозни думи, но съпругът ми ме помоли да му доставя това удоволствие - да бъдем там двамата и да отида заради него. Изпълних молбата му и не съжалявам. Но съвсем "йезуитстки" предложих на съпруга си да му спестя ходенето по магазини и ако съгласен мога да избера и купя подаръка. Така и се получи. Избрах "стилен" на пръв поглед подарък, който въобще не беше скъп. Помолих да ми го опаковат на място като "забравих" за картичка с пожелания (пък и надали щяха да са толкова от сърце). И всички бяхме доволни! Верно е, че е малка измама, но всеки има право на удовлетворение!