Недоносени деца - 7

Влизам набързо да честитя рожденния ден на Анет! Да си много щастлива и обичана от тримата мъже в къщи!
Mirama, сега прочетох постинга ти. Много внимавай с банана -хайде от ябълката трудно ще си отхапе парче, но аз доста съм си патила с банана - Вики си отчупва парче и в опита си да го глътне като пате, така се задавя, че ... посинява няколко пъти. Хем ние сме големи, имаме зъби, но... Миналата седмица като го боляха венците и отказа да дъвче и пак ми направи такъв номер.

За гърне ви е много рано според мен, mamajaba  и hellche. Първо, че още не седят стабилно и второ на тази възраст детето не се учи - дресира се майката (на база наблюдение кога ака или пишка детето). Още повече, че сега е студено. Аз смятам лятото да започна да запознавам Вики с гърнето - без да го тормозя. Реално след 2 годишна възраст им стига до мозъчето каква е целта на занятието.

Aди има бронхоспазъм,от петък
спря да кашля ,обаче като се затича и свистят гърдите.
Днес я водих на алерголога,
и като че ,нещата отиват на астма.
Не съм спряла да я водя по лекари,
и пак не поставиха диагноза на време.
Уж хремата е проблема,обаче като не се справят с нея,нещата се влошават.

Честита месечинка на Калина на мама Mirama. Половин годинка мамче. Да ти е живо и здраво съкровището и много да се усмихвате. Аз за захранването започнах на 4 месеца с плодово, а на пет месеца със зеленчуково пюре. Вече си хапваме и каша и кисел и месно пюренце. Най - добре обясни на педиатъра и той ще ви посъветва най -добре, защото ви познава най-добре.
За сополките Преслава вече от две-три седмици има сополи. Ту се появяват, ту изчезват. В началото слагах Виброцил, но сега само и слагам стеримар и ги изсмуквам с помпичка или ги почиствам с клечка за уши.
На Ади бързо да оздравява и дано да не е астма 
Дени и аз ходя в "кучешката градина". Откакто я оправиха е страхотна и винаги е слънчево. Даже утре мисля да се завъртя до там. Ако и ти си там може да пием кафе. Обади ми се ако ме видиш. Нашата количка е червено и сиво, а аз съм закръглена мадама 

мами операцията мина-всичко е наред с жоро и вече болките отминават.забелязах че на лепенката има малко кръв ама и той много плаче -хирурга казва че е нормално дано е така!вики и мама  викито е страхотна просто .нацелувай я и силно я прегърни от мен сигурно се гордееш с това злато което имаш         радвам се много и за джули -нека все хубави новини да има за нея

Мамчета, днес не трябваше ли да оперират, Жорко на Гери?
Дано да пише как е минало

Здравейте мамчета, аз влизам да се похваля с една страхотна новинка- от днес малкото ми момченце е на креватче.Изкарали са го от ковиоза и на вън се чувства много добре.Днес вече е 1,840кг.Лекарката каза, че е много доволна от него.
  ви всички и цункам малките ви бонбони.

Вени Во ,лекарите в Пз са чудесни.
Иади беше 1840 когато излезе на креватче.
Аз бях цяла седмица с нея и ни изписаха след това.
Не ти ли предложиха да постоиш с него в болницата?
Нас ни изписаха 2.200

Гери , браво на Жорко.    Дано много бързо да се възстанови и аз ви мислих днес 

  пак едва смогнах да ви изчета! GERI844, радвам се, че всичко е минало добре при вас! Нацелувай ревящия Жорко да му мине по-бързо! 
Veni_Bo, предчувствам тези дни ще се похвалиш пак 
И понеже не пиша често напоследък сега ще ви напиша един ферман  Първо днес бяхме на консултация - мериха ни само (Тери мене не  ). Казаха ми да не го събличам целия та остана по боди, блузка, чорапогащник и памперс. Така тежеше 11,700 кг. На ръст е 80 см. Доктора каза, че било доста добре (дори и да махне тези 700 г - примерно за дрешките). Това добре.... Ама имам няколко дерта, с които трябва да се справя. Единият е, че Тери упорито не ще да дъвче. Пасирам всичко  Когато направя опити да му дам храната намачкана на малки парченца потръпва и прави едни физиономии на погнуса. В най-тежките случаи се задавя с някое от несдъвканите късчета и повръща - зверски  Правя опити отдавна да го приуча да дъвче дори мляскам насреща му и се правя на маймуна - ефект нулев! Също никога не "иска" храна, когато види някой да яде. Бисквита или солета гризка по малко ако му дам. Опитвам се да ги поставя в ръката му да ги държи и хапва сам - заиграва се с тях, като с играчки. Донякъде съм доволна, че не яде "боклуци", но съм озадачена  Имам чувството, че ако не му дам да яде ще стои цял ден гладен, а храната я яде по инерция някак си машинално. И така е от както съм го захранила. Поради тази причина и много лесно му нагодих режима - сядаме да яде в точно определено време (+/- 30 мин). Аз кусам с лъжицата - той отваря уста и така... като роботи. Как пък грам положителна емоция няма от храната. С 2 думи - ако му харесва яде я, ако не му харесва се гнуси и потръпва целия (с елементи на гадене).
Другото, с което не мога да се справя е отказа му да ме имитира и да заучава думички или движения. Най-много да ми подаде ръка за "здрасти" веднъж на 3 дена и после почва да се хили и лигави... С благородна завист гледам майките, чиито деца (по-малки от Тери) владеят вече различни движения и се опитват да произнасят някои думички. Тери казва само "мама", "Тете" и то когато си поиска и "не" когато е недоволен от нещо. Това са думичките, в които намирам някакъв вложен смисъл (макар и минимален).
Накрая ще се опитам да се самоуспокоя като кажа "Въпрос на темперамент", ама нали знаете че това майките сме особен "сой" хора...
И сега ще имате да си четете като за цяла тема  (междудругото скоро трябва да пускаме новата)

Уф, аз напоследък доста се бях заровила с работа.
И аз да напиша сега един ферман. Не че моето мнение е меродавно, ама да споделя.
Първо на всички герой и героини който продължават да се справят с живота и да наваксват - едно голямо браво.
За Жорко специално, слабост ми е той.
За гърнето мисля, че когато детето вече стой стабилно и само е време само да се запознае с него. Чак когато децата навършат 2 години осъзнават част от физиологическите  нужди и тогава пада голямото напъване за приучването към него, преди това е само дресировка. Гърнето трябва осъзнато да се поиска, а това по-рано от споменатата възраст не става.

mim40 и на моя приятелка детето се даваше при всеки по-голям залък. Доста трудно, но се научи чак към 1 годинка и 6-7 месеца почна да яде, що годе едри парчета. Как да се справиш с проблема не знам. Само търпение знам, че е нужно. Голямата ми дъщеря също не изявяваше никакво внимание към храната. Грам признак, че е гладна. Оправи се преди 5-6 години. Сега гледам да яде по график, въпреки че е голяма, защото иначе няма оправия. Графика е един добър помощник за такива деца.

Това със проговарянето ми е болна тема, дали е наследствено не знам, ама ето и Веселина има речник точно от 10 думи, а мина 2 години. От тези 10, 5  са за хора тоест - мама, тате,кака,баба,дядо останалите 5 са някаква интерпретация на - не,да,сок,храна и т.н. Всичко  друго е само звуци - ъъъъъ като иска нещо и т.н. Почвам сериозно да се безпокоя, непрекъснато и говорим, но резултат няма. Иначе разбира, знае доста предмети, когато и кажеш да донесе или попиташ кое къде е. Знае поне 10 вида животни, как правят, обозначава ги със звуци и даже на различни картинки ги познава.
Мария беше същата, проговори адски късно, но винаги едно на ум съм си имала. Аз също чак на 2г и 5 месеца съм си отворила устата/обаче сега немож ме накара да замълча /
Та и аз винаги казвам въпрос на темперамент, но все пак се безпокоя.

Mirama Внимавай с плодовете, първо те са сладки и после трудно децата възприемат безвкусните зеленчуци. Няма как да не му хареса на бебока, новия сладък вкус, но настина внимавай да не отхапе, макар и без зъби, по-голямо парче. Мисля си, макар и да не е навършила 6-те месеца коригирана възраст, можеш да пробваш с малко пюре, но от зеленчуци, почти съм сигурна, че няма да му хареса ,така както сладкия плод
Уф, стига толкова да не ви досадя.

Ето това е истината за мен. Заставам зад това изцяло. Не че имам някакъв опит, просто такава представа си изградих четейки разни статии и наблюдавайки детето. Писна ми от майки дето ме питат докато сме на разходка "докъде сте с гърнето?". Това дали случайно съм нацелила "нуждите" на дребосъка не означава "готови сме....с гърнето".
А за говора в нашия случай май не става дума за наследство. С мъжа ми сме проговорили сравнително рано и "не бебешки"  . Той на 4 г. е прочитал думички. Аз за себе си си давам един единствен отговор - ограничена среда. Тери по цял ден общува само с мен. Май изобщо не ме взема на сериозно. Няма да забравя как го учих на "пляс ръчички" 2 месеца сигурно. Той не пляскаше ами ми се хилеше и само ме наблюдаваше. Баща му пробва същото за 1 минута взе да пляска и да се забавлява. Тогава ми идеше да се гръмна направо   

А ето ни и нас!
От днес вече сме на една годинка!
Поздравявам всички мами и бебета с една виртуална почерпка!        
 

Ето малко снимки от нас  : Рожден ден у дома   

Не успяхме да му обясним, че трябва да духа и тате се притича на помощ.
                   Подаръцииии 

 с батковците

Ооо, вчера сме имали рожденник    Така е, все по-малко време ще има вече за комп, щом се покаже слънчице 
Честита годинка на патерица на малкия бонбон на  Flora1    Да е здраво, умно и щастливо хлапе и много да радва мама и татко!
Относно гърнето съм съгласна с mim40 и УФСЪ. Изтезание си е според мен да караш едно малко хлапе, дето още незнае какво му се прави да го прави /как се изразих само...личи, че още не съм пила кафе / След като прочетох и аз доста по темата, ще си потрая до към двете години. Освен това не съм от търпеливите мами, дето ще висят над гърнето с бебето по няколко пъти на ден и ще му се молят да свърши работата. Времето ми заедно с дребчо е ценно и предпочитам да си го прекарваме по-приятно
Айде, отивам да си сътворя едно кафенце 
Хубав ден на всички!

Днес ще скачаме в нова темичка, май