Кога...?

  • 2 872
  • 48
# 30
Ами незнам кога започна процеса на "самоосъзнаване", но някъде около 16-годишна вече бях относително самостоятелно мини-семейство в истинското ми семейство. Едва навърших 18-19 и се изстрелях от родният дом. Нямаше някакъв катаклизъм, който да ме накара да порасна, просто се случи  Wink
Виж целия пост
# 31
хах! сложен въпрос! мога да отговоря, че още не се чувствам самостоятелна, отчитайки това, че се грижат за децата ми, по съществено важни въпроси, които не мога да свърша/реша сама (работа).

Иначе финансово- отдавна. Психологически- още на 17.
Виж целия пост
# 32
... а по-скоро момента в който започнахте да се себеусещате като самостоятелни.

Аз съм от хората израснали с ключ на врата. Емоционално се откъснах още в училищните години. Винаги съм смятала себе си за личност, а това се е формирало благодарение на уважението и грижата, която съм получила от родителите си. Но не споделям с тях и не съм изпитвала нужда да го правя.
Финансово съм отделена отдавна, може би бях на 17, когато започнах да работя, за да имам джобни. После в университета учех и работех. Всички знаят как е.


Виж целия пост
# 33
аз все още съм си едно голямо ревливо и сръдливо бебе Hug
Виж целия пост
# 34
аз все още съм си едно голямо ревливо и сръдливо бебе Hug
Значи сме две Simple Smile
Виж целия пост
# 35
Някъде на 15-16.
Виж целия пост
# 36
Ако не е прекалено лично бих искала да попитам, на колко години се откъснахте от родителите си? Не в смисъла кога се отделихте да живеете сами, а по-скоро момента в който започнахте да се себеусещате като самостоятелни. Някакво конкретно събитие ли е свързано с това или просто природата си каза думата в определен момент от живота ви ?
Не успях да измисля заглавие, в което да подбера точните думи.

Още откакто имам спомени, че започнах да кроя планове как да се отделя и да живея сама. Предполагам, че е започнало с пубертета и природата си е казала думата. Не съм бягала, а се отделих, така да се каже "законно" като завърших гимназия. Със сигурност окончателното ми отделяне съвпадна със започването ми на работа и финансовата ми самостоятелност.
Виж целия пост
# 37
Сега се замислям истински за това и съответо - благодаря за темата! Laughing
Самостоятелна съм била винаги, дори като дете.
Отдавам го на това, че никога не съм била толкова близка с родителите си (особено с единия).
Искам да живея сама, откакто се помня, макар че не това питаш точно. И ако не бях заживяла с мъжа ми, със сигурност щях да съм сама някъде на квартира. Laughing
Виж целия пост
# 38
На 17, но ако зависеше от мен, още на 10 исках  Mr. Green
Виж целия пост
# 39
От 14-годишна искам, но все още не мога..
Виж целия пост
# 40
Както казва elina_king, винаги съм била самостоятелна. Откак се помня съм се усещала като личност. Спомням си, че като малка ми се смяха като изтърсих, че се чуствам по-зряла от възрастта си /било е към 14 - 15 г./. За първи път работих на 13 г. за да изкарам пари за морето. Някак си винаги съм си вземала решения, пък били те и грешни.
Фактически се откъснах от дома на 23 - 24 г., когато заживях с дългогодишния си приятел.
Не е имало катаклизми. Отношенията с родителите ми са добри.
Виж целия пост
# 41
     На 13, когато отидох да уча в друг град. А напълно финансово независима - от 19-годишна възраст някъде... Simple Smile
Виж целия пост
# 42
Аз се отделих на 13 години,защото заминах да уча на друго място.Ако не бях така разумна и предпазлива...кой знае какво щеше да се случи.
Виж целия пост
# 43
В гимназията спрях да излизам нашите и ходех сама на море, но зависех още финансово от тях.
В университета се самоиздържах финансово, но живеех още при тях.
Като се ожених, спрях да живея при тях, но започнах да им помага финансово.
Емоционално - никога не съм се отделяла.
Виж целия пост
# 44
Отделих се, но не физически, защото продължихме да живеем заедно, едва когато завърших образованието си и започнах работа - на 24 г.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия