Днес подписах молбата и споразумението за развода.
Решението бе изцяло мое,дълго обмисляно-повече от три месеца ми бяха необходими,за да се реша.
През цялото това време бях 100%сигурна,че това е най-доброто разрешение за всички.
Бях сигурна,че живота ми ще се промени към по-добро,че ще оставя зад гърба си всички лъжи,изневери,и ще имам сили да започна начисто.
Днес молбата за развод е вече факт-до месец вече ще съм разведена.
Обаче съм изумена от собствената си реакция.Вместо облекчение и успокоение изпитвам болка и усещане за нещо безвъзвратно изгубено.
Днес,подписвайки молбата,имах чувството,че правя най-голямата грешка в живота си.
БНД се държа изненадващо добре,съгласи се с всичко,което исках.Беше примирен и не пропусна да ми вмени чувството,че това е мое решение,и че той един вид е принуден да се разведе,и че аз ще си нося последствията от решението си.
Рева цял ден.Някъде дълбоко в душата си усещам,че все още го обичам.
В същото време знам,че не бих могла да си затварям очите повече и за лъжи,и за изневери.
До вчера знаех,че развода е най-доброто за мен,а днес,когато всичко е свършено и няма връщане назад,се чувствам опустошена и празна,сякаш погребах 1/3 от съзнателния си живот.
Разумът ми казва ,че постъпвам правилно,но сърцето ми плаче.
Цял ден пред очите ми изплуват всичките ни хубави моменти,всичко лошо е изтрито от паметта ми.
Знам,че постъпвам правилно,но страшно ме боли.Имам чувството,че осъзнато лишавам детето си от баща,и от това ме боли още повече.
Моля ви да споделите своя опит-временно ли е това състояние,или ,както винаги,аз нещо не съм в ред.
Благодаря,че изчетохте обърканите ми мисли,ще се радвам да споделите своя опит,защото вече наистина почвам да мисля,че аз наистина не съм в ред.