Моята скоро ще навърши 10. За сега ми е много добро детето, все в къщи си седи. То не че това е добре, защото или телевизора или компютъра са и пред очите. Ние живеем в кондо - блок с оградена прилежаща територия към него. Имаме 2 тенискорта, закрит басейн, зали за тенис на маса, билярд, скуош, джим. Но.. няма практика децата от болка да се събират и играят заедно. Друг е въпроса, че да си играе пред блока не бих я пуснала. До сега не съм я пускала сама никъде. Най-близкият магазин ни е на 15 мин. пеша, а най-близкият мол - на 20 мин. пеша (с 360 магазина вътре). Не виждам как бих я пуснала сама, просто няма начин. На училище ходи с училищен автобус, който я взима и оставя пред вратата на сградата ни. Сутрин чакам с нея, докато дойде автобуса, а следобяд си се качва сама - голям зор беше докато се съглася. Давам си сметка, че прекалявам, че не е добре за нея да няма никаква самостоятелност. Но поне за сега, не мога да я отделя от мен, ще се побъркам от притеснение. То аз съм си клиничен случай. Когато тръгна на училище в първи клас, първите дни прекарвах на прозореца с поглед вперен в двора на училището (на 20 мин. пеша. от нас, но пък ние бяхме на 19 етаж и се виждаше чудесно). Не че можех да я видя, но следях кога ги пускат в междучасие и кога ги прибират. Тук през лятната ваканция отганизират нещо като лагери, някои с преспиване, някои - не. Е мойта щерка си знае, че на лагер няма да ходи, освен ако мама не е в съседната палатка За сега няма мобилен телефон, защото на практика или е на училище или в къщи. Джобни пари не и давам, защото няма къде да ги харчи. В училище яде храна, която си носи от вкъщи (както и всички други деца). Джобните си ги заработва. Разбрали сме се, че нейната работа е да учи и когато ми донесе хубава оценка, ще получава по 2$. Като давам, обаче и взимам - за всяка загубена вещ си плаща с нейни пари за закупуването на нова (ръкавици и шапки основно). Когато си хареса някоя глупост в магазина, ако държи да я има, пак си я плаща сама.
Не ми харесва "детството" и, то според мен не може да се нарече така, сравнявайки го с мойто. От сега се приготвям психически, че от 6-ти клас ще ходи на училище сама, че ще поиска и на други места да ходи... А едно време се смеех на чичо ми, който следеше с бинокъл какво правят братовчедка ми и приятелите й на плажа.