Ние сме светлички, но никой от нас не е със сини очи.И като ме питаха на кой са сините очи, отговарях АБСОЛЮТНО същото

Балу, изби рибата
Ние сме светлички, но никой от нас не е със сини очи.




Иначе моята свеки и тя е царица на разума. Не я познавах добре преди да се роди бебето, защото работи в чужина, само по телефон се бяхме чували и се излъгах, че е супер човек ........ докато не тръгнах да раждам и тя не се появи в живота ми. По едно време бях решила да и записвам изцепките и сега ме е яд, че не го направих, защото имаше култови реплики
Сега обаче пак замина и да ви кажа съм изпозабравила всичко. Сещам се само за една случка, когато толкова ме вбеси,че за 1ви път в живота ми пристъпих принципа си да запазвам самообладание и ледено презрение към хора, който са ме ядосали ........ значи, местим се ние от майка ми в квартира, когато бебето стана на 5 месеца. В деня преди местенето тя идва да помага с чистенето, помъкнала куфар с препарати, парцали, мопи и купчина неужни неща, накупувани от магазин за 1лев. На следващия ден мъкнем мебелите и що годе успявам да подреда всичко както мисля, че е най удачно /и както ми харесва разбира се/. На другия ден ........ ами тя беше пренаредила всичко и наредила покривчици из цялата къща, ама една с една нямаше еднаква, то една шарения, една цигания. Аз стоях като ударена 20 минс. Целия апартамент в нейни вещи. Нищо общо с гледката, която бях оставила предния ден.Тя ме вижда, че стоя неподвижно и не мърдам и ми вика: "Аз съм роден естет, няма нужда да ми благодариш, че подредих всичко"
Аз се обърнах и креснах: "Ами екстра, аз си оставам при майка, ти си живей тука със сина и всеки да си знае мястото
". После следваха купчина обяснения и молби от страна на милото и всичо се пре/нареди както си беше......


Препоръчани теми