Утре ще освещаваме апартамента и родителите на съпруга ми също са поканени. Обажда ми се свекървата, за да попита какво да ми донесе /хранителни продукти/. Кротко и обяснявам, че нямам място във фризерната част. Освен това, не ядем купена кайма / опакована/, а си мелим месо в голям супермаркет. Пък и няма смисъл, нали сме само двама, не ядем много.
А брат ми се премести от родния ни край в града, в който живеем. Шест месеца живя с нас, намери си работа и логично се изнесе на квартира. Голям човек е, на 26 години.
И тогава като настръхна оная ти ми жена!
- Защо двама, къде е брат ти?
- На квартира - отговорих аз.
- Как на квартира, ти луда ли си!? Сега кой му готви? - гласът и премина във фалцет.
- Как кой, той си готви, голям човек е! Да не искаш аз да му готвя?! - възмущавам се аз.
- Ти, как можа да изриташ брат си, поне да го пускаше вечер да яде у вас! Как не те е срам! Каква сестра си ти, жал нямаш ли! Да нИ сЪ прай`ш такава, ами да отидеш да му сготвиш на момчето! - пискливо изкомандори госпожата.
Затворих телефона. Не исках да и давам поводи да се цупи и да не дойде на освещаването. Сега очаквам утре кралицата - майка да благоволи да дойде, та да я свия в някой ъгъл и да и обясня, къде точно и е мястото и да я попитам, в чие семейство се меси!
и майка му плаче и нарежда все едно е умряло, щото така е било, може никога повече да не види майка си.... А на това аз му викам отвличане и изнасилване, пък кой каквото ще да казва.... представете си сега някой да спре с колата, да набута някое девойче в нея и да отпраши да я изнасилва... пълно безумие