Проблеми със съпруга ми... парите, или по- скоро тяхната липса

А в чужбина какво ще прави, знае ли? Защото да тръгне еи така без идея в главата, само ще изхарчи парите които е взел със себе си. Аз разбирам че той сега е собственик на фирма - т.е началник. Дали ще му е много лесно да отиде някъде където ще мие чинии, ще се крие от властите и няма да разбира какво му говорят. Един мой познат ходи. Върна се тук след 10 месеца с рев. Взе със себе си 7000 долара, върна се с около 4000. Това аз не го смятам за печалба. През това време приятелката му остана тук и докато чакаше той да се оправи там и да я вземе купуваше стоки от Илиянци и ги продаваше в Македония. Еми познайте кой спечели повече. Като се върна той тя купи апартамент на 5-те кьошета.
В квартала ни пък имаше един мъж който държеше магазинче за хранителни стоки. Постоянно се оплакваше че бизнеса не върви и той затъва. Когато жена му забременя с второ дете той затвори магазина и започна работа в Практикер. Не знам колко взима там, но гледам че живеят що-годе добре а пък той има време да разхожда децата в градинката.
Твоя мъж не може ли да помисли тук да работи нещо? Какъв е смисъла да затънете в дългове за да може той да замине в чужбина където ще е втора ръка човек, не е ясно какво ще работи и колко ще изкарва, само ще постави бъдещето на семейството ви под въпрос, няма да е при децата когато имат нужда от него и ще те остави да се оправяш сама с децата в мизерия и дългове.
Стринка ми е в Италия от 5 години. Колко задници е избърсала и колко мизерства само тя си знае. Е не е забогатяла. Праща на 4-5 месеца някакви пари тук на мъжа си и децата. пропесна баловете и на двамата си сина, те се научиха че нямат майка и семейство и се пръснаха кой накъде види а мъжа й ходи 5 години със старите ергени по кръчмите, писна му и преди месец подаде молба за развод. Е това ако е семейство здраве му кажи.
Тези дето са се издигнали и забогатяли в чужбина не знам дали са и 1% от реално заминалите. Останалите там ги е срам да кажат какво им е образованието защото работят черна работа а тук ги е срам да се върнат защото ще трябва да покажат че не са били достатъчно умни за да се реализират.
Единстено му оправдава отиването в чужбина ако е решил да бяга от дълговете. Само че щом ти и децата оставате тук ще трябва да плащате.

  Да. И не работят. Така и не разбраха, че те градат фирмата.
  Иначе ти разбрах неуместния комунистически намек.

Както винаги-право в десятката ,почти подкрепям,много точен поглед имаш върху нещата и друг път съм чела твои мнения и ми е направило впечатление,че се доближават доста до реалността,само с едно не съм съгласна-не е задължително да мие чинии и да не разбира какво му говорят,може човека да владее език и да има нещо впредвид като казва,че по-добре да иде в чужбина,може там да си намери добра работа(това е само на теория обаче).И освен това по написаното от авторката личи,че е интелигентна жена,предполагам и съпругът  и  е такъв,възможно  е и тук да успеят да се справят с тази криза,просто трябва наистина да преценят трезво ситуацията и да действат.

Според мен е важно да застанеш до него и да го подкрепиш и той да го разбере.И да знае че му вярваш.Така ще има повече увереност за да се справи с положението.Казвам ти го от опит.Знам , че е безумно трудно , но също знам, че винаги има и изход.Пожелавам ти сили , търпение и успех. 

 Аз не разбрах, за какво подозираш че те лъже, не влива парите във фирмата, а на друго място ли?

Не знам какъв е бизнесът на мъжа ти и колко е безперспективен, но когато бизнесът на моя съпруг беше затруднен сериозно и задушен от конкуренция, аз зарязах собствената си работа / взех платен, неплатен и всякакъв отпуск/ и се включих активно в работата на фирмата му. Е, моята специалност е друга, но все пак поех голяма част от неговите ангажименти, той си освободи време за клиенти, за обикялане, срещи, нови контакти... и т.н. Назначи нов човек, който да се обучи за периода, докато аз съм там.  И стъпи на крака. Сега да чукам на дърво, върви много добре.
Та по прочетеното ти мнение оставам с впечатление, че ти не приемаш бизнеса на мъжа ти като част от семейния живот. Защото точно това е собствения бизнес на единия от партньорите. По-скоро бих те посъветвала да анализирате ситуацията, как може да се преодолее кризата и ако нищо не измислите, тогава да решавате затваряте или не фирмата. Ти виждаш само парите като проблем, но със сигурност има и друго. Може работниците да го провалят, да няма подходящ персонал на съответните места, или просто да трябва да се посвие дейността и пак да излезе на печалба. Или да смени дейността, да се модернизира... много много различни неща могат да се обмислят.
Задълбочи се в проблема и търси решение с мъжа ти.
И нали знаеш, на всеки като му писне от проблеми, ползва израза " ще си взема шапката и на първия самолет...". Но го правят малко хора и още по-малко от тях успяват.

Подкрепи мъжа си седнете заедно и направете цялостен анализ на дейоността на фирмата. Неминуемо ще откриете къде куцат нещата за да може да вземете трезвото решение...

Ситуацията е много неприятна,съжалявам.Тази година според мен ще е критична за бизнеса ,който оцелее, оцелее .Аз работя в семейната ни фирма /на баща ми/ в кризисни ситуации винаги правим баланс на собствения капитал в имущество чаканите приходи и съответно текущите задължения и кредитите.Ако резултата е - не виждам как може да се оправят нещата.
Желая ви успех! Важно е ,че сте здрави и се обичате!

Всичко ще се оправи, не се кахъри.Важното е да сте здрави и да си имате доверие,да се уважавате и подкрепяте.Бизнес не се гради лесно, нормално е да сгрешиш или даже да фалираш.Просто колкото по-рано се случи, толкова по-добре.Всяка голяма грешка е един голям урок, който няма как да научиш,ако не го преживееш на собствената си глава.Мисли позитивно,изход все някакъв има.Въпрос на време за един сериозен разговор е,да намерите решение как да прескочите бариерата, пред която се намирате.
Успех!

Нещо такова и на мен ми се въртеше в главата, но ти ме изпревари ...

Ако наистина го обичаш,държиш на него и най-вече на семейството си трябва да го подкрепиш а не да го нападаш.Явно той търси алтернатива с решението за работа на вън,но ти пак гледаш само от твоята си позиция и му поставяш ултиматуми.Аз не бих постъпила така.