Та темата ми искам да засегне най-вече пак отношенията с противоположния пол (да залитнем следвалентински пак към любовта...) Когато по един или друг начин някой ви е наранил или разочаровал, взимате ли се в ръце или не криете наранените си чувства? Например, някой мъж ви е наранил по един или друг начин, не нещо фрапиращо, но все пак, след това по един или друг повод го срещате, виждате, налага ви се да общувате с него (понякога и не насаме, а и сред други хора). Успявате ли да се държите на положение и да не показвате, че страдате - дори напротив. Да се покажете силна и непукистка или не успявате...
А цитатът в заглавието е от едно списание, но се улових, че действително когато ми е кофти нещо и в същото време вложа повече усилия във външния си облик се чувствам някак си по-силна и уверена...Друг е въпросът, че в такива случаи по-скоро не ми се занимава с никакъв външен вид, но ако ще и насила да е приготовлението, после дава опредлено резултат:)
Виж целия пост
А цитатът в заглавието е от едно списание, но се улових, че действително когато ми е кофти нещо и в същото време вложа повече усилия във външния си облик се чувствам някак си по-силна и уверена...Друг е въпросът, че в такива случаи по-скоро не ми се занимава с никакъв външен вид, но ако ще и насила да е приготовлението, после дава опредлено резултат:)
А защо най-тежките ви моменти са свързани с мъже (с такова впечатление оставам)? 
От високо гледам. 