Не „хипотенуза”, братчед... Хипотеза! - II ЧАСТ

T.e. вследствие на удара се е повредил. Но може да се поправи - ако не - ще се замени с друг - със същите параметри и същите функции. Но човешкото същество е единствено и уникално и при безвъзвратна повреда е невъзможно да бъде заменено с абсолютно същото - защото такова не съществува.



 Но системата в случая може да се саморазрушава излизайки от начертаните граници  и изключвайки антивирусните си програми - т.е. тя се самоуправлява.

Не знам дали говорим за едно и също нещо? Извинете ме, ако не е така!

Холограма, как обясняваш факта, че нервните клетки не се възстановяват? 

Малко не съм съгласен с обяснението, че вирусите в нас засягат софтуера. Според мен биологичните вируси направо си гризкат хардуер. 

Имам и един въпрос. Опитвам се да се въздържам, но след като Дийп не спира да обяснява работи, които не разбира свързани с история на църквата не ми оставя друга възможност освен, да искам позволение от теб. Та позволяваш ли ми да давам "ортодоксалното" обяснение на историята. Под ортодоксално не вкл православно, а ортодоксално историческо. Щото той обикновено вади някакви апокрифи за доказване на своите теории, а историята си има принципи. Ако даден исторически документ описва например, че в някоя робовладелска "манифактура" от Римската империя робите си служат с шивашки метър историците го определят като фалшификат.
По принцип, се въздържам да обяснявам на господина неща чужди на неговата "хипотенуза", но с твое позволение бих отговарял съвсем накратко не на него, а на четящите въобще.
Или алтернативата - да го помолиш (тебе те слуша) като развива собствените си хипотези, да не го прави с обяснението, че останалите са манипулирани, което трябва да означава, че неговата не е, а от там, че е единствената вярна. Мисля, че от това би имала полза само истината.
 

тука темата не е за църковна история и мисля че се съобразявам с това 

Аз поне не съм мислила за самоуправление. Но ако наистина е възможно то в никакъв случай не би било по добро от първоначалния замисъл на Твореца. Все си мисля, че Той ни е програмирал стараенето и единственото, което зависи от нас е да остаряваме със заложения ритъм, не да ускоряваме процеса, а защо не и да ни отпусне още време.

Голяма част от "вирусите" са човешка направа или в следствие на нея. Във времето човека се е научил да се бори с тях - създал е антивирусни програми или отстранява част от хардуера . Но просто не знаем как точно функционира системата /каква е точно програмата/.

поне повечето от съвременните лекари не са запознати със същността на някои процеси, протичащи в човека

Прав си. Допуснал съм грешка. За което моля за извинение. Истина е обаче, че поста който ме подведе (твой) е в тема, която също не е за църковната история.
Уважавам коректния събеседник и мога да те приема като такъв при спазване на взаимно уважение и спазване рамките на разумните аргументи.

    

Да, тука уж трябва да си знаем:
За хипотезите - като за хипотези.

Нека приемем определението, че хипотезата (при това нАучна като нашите тук  ) е твърдение, което трябва да бъде доказано или отхвърлено.
Второто значи, че научни хипотези могат да бъдат само твърдения, които биха могли да бъдат отхвърлени при наличие на аргументи за това, че тези твърдения не са верни.

Или по-правилно: една теория или едно твърдение не може да бъде научно, ако не допуска възможността да излезе невярно.

А религиозните (хипо-)тези, както "сектантските", никога не допускат въпросната възможност.

ПП Това го имахме първия срок   

Още съм на работа  , затова накратко:


Определям се като синтез, но разграничавам двете понятия - дух и материя, като отделни качествени проявления. Възможно е духът да съдържа в себе си и материята, но обхваща, както антиматерията, така и нематерията - всичко, което "Е".
Материята не съществува извън пространството и времето, но Духът - да. За мен той е първопричината (дори за началните условия при  Големия взрив - ако приемем тази теория за истинна). Материята без него е мъртва.

Четох малко Хегел днес сутринта
Интерсен е, но това, което ми прави впечатление, е че приема Духа като най-висша форма на развитие на материята. Един вид - еволюция на материята. За неговото си време доста неща е прозрял, но как ли би разсъждавал сега?

честно казано, хич не ме влече такава наука, дето хем може да е вярна, хем не изключваме да не е (щото още някой не е доказал обратното!)
дали не е губене на време. виж ако имам вече технология на базата на научна теория, е съвсем друго нещо.
а  религиозни (хипо)-тези, или сектантски, също не са ми нужни. Според мен е желателно нещата да се познават такива каквито са. Някои хора са го постигали, други може да се учат, и това не е "ала-бала",  може да има резултат.
Пък Нобелова награда за превръщане на някои метали в злато надали ще дадат, пък и надали истински алхимик би го правил публично (въпросния процес е възможен и се е случвал). Но преди правенето на злато(което да отнеса към по-висшите степени на Царственото изкуство), има други съвсем конкретни и постижими неща, които могат обективно да бъдат установени - примерно като подобрение на здравето (или премахване на хронични болести), психологически баланс и усилване на умствените способности.

Трябва да ти призная, че много ме кефи интелигентния начин по който ни забиваш и двамата с Дийп. Направо ме кара да се възхищавам на умението за водене на дискусия. Хем да уважиш събеседника си, хем да разбиеш хипотезата на опонента си и то с аргумента, че твоята е такава просто защото подлежи на оборване, а неговата не.

Затова си позволявам да драскам тук. И за мен е полезно да науча нещо.   Чувствам се като част от екипа. Е не, че някой от работите дето ги готвим на някой няма да са им вкусни, ама то докато не забъркаме кашата не знаем какво ще се получи, още повече като вземем под внимание факта, че разни "сектанти"(не изключвам себе си) или "алхимици" пускат какво ли не в казана.

И това е възможност, която често съм допускала. Но по повод уж мъртвата материя имах едно изживяване, което ме насочи на други мисли (не е за тази тема да го разказвам).

Но, отчасти и заради програмите на Холограмата, си спомних за една друга 'хипотеза' (не знам доколко е научна), която и не се сещам вечена колко места съм срещала. За съня. Че сме сън на опрделено съзнание (може и нашето собствено).
Понякога сънувам осъзнато (много рядко всъщност, за съжаление). Наскоро ми се случи и беше много ясно и реалистично. Бях в някакъв апартамент с няколко приятелки и изведнъж осъзнах, че сънувам. Съзнавах коя съм (както в момента), знаех че в същото време си спя в леглото. Но това не е толкова важно. Интересно в случая е, че всички усещания, въпреки че са уж илюзорни, изглеждат абсолютно истински. Умишлено стиснах масата, беше напълно автентично усещане за допир, както в реалния свят. Просто всичките ми 'сънувани' сетива и тялото ми казваха, че нещата са там, където са. Разговорът на масата си продължаваше напълно нормално, хората изглеждаха истински. Ако не бях сигурна, че спя, щях да съм уверена, че е самата истина. Както съм уверена в момента, че седя на стола и махам по клавиатурата .... Може би един ден виртуалната реалност ще ни потапя в такъв реалистичен сън. Та, знаем ли със сигурност в момента сънуваме или не?

пп Silvy A, това за работенето не беше адресирано към тебе конкретно, а по-общо; не успях да изчета всичко и ....

Знааам 
Имам склонност да се закачам понякога с форумците, затова те цитирах.

Сънят не е ли също една реалност? Плод е на нашето съзнание, защо му казват, че било несъзнателно състояние?... 

Сигурно защото докато сънуваш не осъзнаваш какво става. А и повечето образи там са уж от подсъзнанието и заобикалят съзнателната цензура.
Може и да е реалност, само трудно може да се докаже. Всъщност, какво ли е реалност?
Реалност ли са за тялото хипнотичните внушения за горещо, които предизвикват кожни изгаряния от съответната степен?...

Спи ми се много... 

Психиката на животните  идеално работи по този план,но защо психиката на хората е на няколко нива по високо развитие и надхвърля действията по посока оцеляване?

* "темата" не е за подценяване - малко инфо:

По какво се различават сектите от останалите общности и социални групи?

1. Социологията ни учи, че социални групи възникват (и се разпадат) ежедневно в човешкото общуване. Сектата обаче освен стремеж към трайност, безусловно се характеризира с наличието на върховен водач, неподлежащ на контрол или критика от останалите членове на общността и претендиращ, че притежава изключителни, непостижими за околните знания или качества.

2. От редовите членове се изисква пълно или почти пълно подчинение.

3. Пирамидална структура на отговорността, т. е. на безотговорността. Малкият началник се отчита само пред по-големия, а най-големият се отчита пред Бог!

4. Спонтанен стремеж за поставяне на сектата извън контрола на обществото (полиция, данъчнa, съдебна система и др.).

5. Стремеж към прекъсване на връзките със света с цел поставянето на членовете в по-голяма лична зависимост. За целта обикновено светът е представян като олицетворение на злото, в което хората са враждебни и злонамерени (обсебени от сатаната), в това число и най-близките (дори родителите!).

Поначало сектите се основават на делението "Ние - Те", при което на тях - всички извън общността - се гледа с презрение и надменност, а понякога и с враждебност, като на източници на заплаха за "братството" или водача.

6. Заклеймяване (а понякога и преследване) на отказалите се, срещу които се насочват усилия за повторно привличане, при което не рядко се спекулира с техните страхове или тайни, станали известни на общността в процеса на съвместния им живот.

7. Стремеж към ендогамност - задължително привличане на семейството на всеки един член в сектата, съответно разрушаване на старото му семейство (отказало да се приобщи към организацията) и включване в ново, вече в рамките на общността. Нови бракове по начало се сключват само между членове на сектата.

(Не е рядкост водачите да претендират за дадени им свише права над жените в организацията и имуществото на членовете.)

8. Тоталитаризъм - стремеж към тотален контрол над членовете посредством контрол над съзнанието, осъществяван чрез изповеди, проверяване на дневници и писма, включване в по-малки взаимноконтролиращи се групи от членове, стриктни предписания, особено за живота в интимната сфера. Относно причините за последното вече говорихме!

9. Обикновено в такива общности се контролира и храненето на отделните членове. Този момент обикновено незаслужено се подценява, но и това е белег над който трябва да се замислите! Често явление е да се налагат изтощителни пости, с ограничаването под някакъв благовиден предлог на белтъчинната храна - месо, риба, млечни продукти, алкохол, кафе и др. В замяна на това се набляга на сладкото - захар и захарни изделия. Парадоксално? Не съвсем! Въглехидратите дават енергия, но липсата на белтъчини и мазнини изтощава организма и отслабва нервната система. Качването на кръвната захар пък е удар върху мозъка - през войната са провеждани опити в концлагерите на изток, където за първи път е открита тази закономерност. Изразът "здрав дух - здраво тяло" не се е родил случайно - физическият срив обикновено предизвиква и емоционален. Целта на много от сектите е да предизвикат макар и само единия от двата, а това спокойно може да стане и с прекаленото постене!

10. Спекулира се с травми и неуспехи в сегашния живот, и със заплахи за бъдещия (ад, пъкъл, в проповедите на Дейвид Кореш - езеро от асфалт).

11. Независимо каква е идейната база на сектата, водачите обикновено тълкуват писанията (собствени или на свещените книги на друга религия) в дух на собствено самовъзвеличаване или други привилегии (понякога и в чисто материален смисъл).

http://www.pravoslavieto.com/inoverie/sects/kniga_za_sektite.htm#gen28

Как да се предпазваме от разрушителни култове?

1. Бъдете внимателни, ако някой, когото не познавате, без видима причина се държи извънредно приятелски с вас - животът е доказал, че истински големи приятелства рядко започват от пръв поглед. Запитайте се - не искат ли и нещо от вас!

2. Отклонявайте предложенията за безплатни обеди или вечери (понякога на символична цена), придружени с някаква лекция. Животът е доказал, че "Няма безплатен обяд!" и (почти) никой не дава нещо без предварителна цел, макар и понякога твърде далечна. Опитайте се да разберете кой стои зад "познатите" ви!

3. Бъдете благоразумни - не приемайте подаръци (вещи или услуги), ако не сте готови да върнете същия жест и поемете ангажименти! Колкото и да не го осъзнавате, полученото обвързва, макар и чисто емоционално. Когато им трябвате, могат да ви го припомнят не особено деликатно. (Сервантес не случайно е казвал: "Задължението да се отблагодарим за направените благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен").

4. Изповедта е велика сила в човешките отношения - понякога и единствен начин да възвърнем душевното си равновесие. Помнете обаче, че тези, които научават тайните ви, добиват власт над вас! Внимавайте кому ще се доверите! (Спомнете си "Тартюф" на Молиер - шарлатанинът добива истинска власт над доверчивия си домакин не когато влиза в дома му и не дори когато е обявен за негов наследник, а когато научава за компрометиращата го връзка с бунтовниците и получава документи за това. Често явление сред някои секти е да се спекулира с откровението на техните членове с цел шантаж.)

5. Отказвайте попълването на тестове и анкетни карти, предложени ви от непознати (в т. ч. и от разни клубове за усъвършенстване). В тях често пъти има въпроси, неделикатно надничащи в душевния ви свят. Запазете си правото сами да решите кога ще им се доверите и ще се доверявате ли изобщо! Не се заблуждавайте, че отговорът само на част от тях е достатъчен - един добър специалист може да се досети за много неща и от това, което сте премълчали или как сте отрекли. Вашият интимен свят е само Ваш - не пускайте в него случайни хора!

6. Бъдете предпазливи с хора, които имат готов (и често еднообразен) отговор за всички въпроси - животът е доказал, че прости отговори на сложни въпроси няма. (Освен погрешните!)

7. В похватите на много от тези култове има стремеж към раздуване на вашите грешки, за да ви внушат усещане за нищожност (покаяние и др.). Не се предоверявайте! Критиката е нещо, от което всички имаме нужда, но с мярка - този който наистина ви мисли доброто, никога няма да ви натяква, че сте "нищо".

8. Бъдете нащрек с хората, които се опитват да въздействат върху чувството ви за вина - обикновено това се прави с някаква цел! Попитайте се - с каква именно?

9. Отклонявайте предложенията да прекарвате продължително време с тях в уединени места - хижи, имения, къмпинги.

10. Не се колебайте да питате и искате обяснение - почтените хора няма какво да крият от вас! Ако ли не - помислете си! Ако наистина ви обичаха (както казват), ще ви простят недоверието.

11. Не приемайте обяснения от рода на "така трябва" и "така правят всички"! Запитайте се колко от тези "всички" са били склонени по същият начин!

12. Търсете литература, правете справки! Малко знание повече никому не е навредило.

13. Не се колебайте да се консултирате със специалисти - психолози, теолози, философи и юристи (особено ако вече сте поели някакво задължение)!

14. Несъмнено сред тях ще срещнете искрено вярващи, но внимавайте - това не винаги е валидно за всички, особено пък за организаторите им.

15. Прекратите ли веднъж отношенията си, не допускайте възобновяването им под никакъв предлог! Култовете са извънредно упорити в борбата си за запазването на свои членове и са способни да използват и най-малкият жест на възпитание или добро отношение, за да ви "щурмуват" отново с цялата упоритост и неделикатност, на които са способни. Понякога самата мисъл, че ви предстои отново да преживеете кошмарният разговор може да изпари желанието ви за съпротива!

16. И не забравяйте - едно наистина добро начинание непременно ще устои на неколкодневното колебание! Ако ли не, значи мястото ви не е там! Не съжалявайте!