Усещахте ли липсата не бебето след раждането?
- Публикувана: 17 фев. 2008, 16:11 ч.
- Последно мнение: 23 фев. 2008, 21:27 ч.
# 75
18 фев. 2008, 10:33 ч.
Не ми липсваше хич. А и го свързвах много с почти деветмесечното ми повръщане. Значение може би има и от факта, че от първите ни минути си бяхме непрекъснато заедно.
Виж целия пост
# 76
18 фев. 2008, 10:44 ч.
и аз така се чувствах .Беше много страшно .После като я гушнах не исках да я вземат повече .
Когато се прибрах от родилното обаче и си обух едни бременски дънки , за да изляза до магазина изведнъж почувствах някаква невероятна празнота , погледнах майка ми , очите ми се напълниха със сълзи и попитах : "А къде ми е коремчето ? Боже , колко ми липсва ?" и се разревах.Не знам защо ...сякаш исках да си е като преди , но това беше за малко .После всичко си дойде на мястото.
И аз не преживях раждането така както очаквах и знам ли ...много пъти в спомените си исках да променя някой неща и най-вече това че дребната беше в интензивно .Много гадно се чувствах .....дори и виновна понякога .
Е , всичко това е минало .
Виж целия пост
Божидар беше в интензивно 7 дни. През това време освен хилядите тревоги и притеснението изпитах и страхотна самота. Все едно някой ми беше изтръгнал сърцето.
Когато се прибрах от родилното обаче и си обух едни бременски дънки , за да изляза до магазина изведнъж почувствах някаква невероятна празнота , погледнах майка ми , очите ми се напълниха със сълзи и попитах : "А къде ми е коремчето ? Боже , колко ми липсва ?" и се разревах.Не знам защо ...сякаш исках да си е като преди , но това беше за малко .После всичко си дойде на мястото.
И аз не преживях раждането така както очаквах и знам ли ...много пъти в спомените си исках да променя някой неща и най-вече това че дребната беше в интензивно .Много гадно се чувствах .....дори и виновна понякога .
Е , всичко това е минало .
# 77
18 фев. 2008, 10:46 ч.
На 2рия или 3-тия ден имах смелостта да си пипна стомаха, усетих го така празен и тогава осъзнах че там вече няма нищо 
.. и изведнъж така се разплаках, плаках няколко часа беше ми толкова мъчно и се чуствах толкова самотна.
Виж целия пост
.. и изведнъж така се разплаках, плаках няколко часа беше ми толкова мъчно и се чуствах толкова самотна.
# 78
18 фев. 2008, 10:48 ч.
Ами, да, липсваше ми. В 9-я месец се чувствах прекрасно, имах малък корем, бях качила само 7 кг., по цял ден се разхождах и не исках да раждам 
. Ритничетата бяха най-сладкото усещане и нямаше как да не ми липсват.
Виж целия пост
. Ритничетата бяха най-сладкото усещане и нямаше как да не ми липсват. 
# 80
18 фев. 2008, 11:26 ч.
Оооо, да. Все още имах корем, но той вече не беше хранилището на, жилището на, връзката със детенцето ми, беше празен мях, излишен, ненужен, а аз бях свикнала да е нещо специално, вътре да има бебче, да го галя, да му пея... И изведнъж... И ума, и тялото трябва да се пренастроят, з да пращат цялата любов в друга посока, а това определено си изисква време...
Виж целия пост
# 81
18 фев. 2008, 11:37 ч.
Не.Изобщо.Той беше в прегръдките ми.Усещах го и си го целувах.Как може да ми липсва нещо което имам?
Виж целия пост
# 85
18 фев. 2008, 13:05 ч.
Все още /децата ми са вече на 7 и на 6 г./ понякога, когато нещо съм се отнесла в мислите си, ми се струва, че усещам леките им ритничета от корема си. Мисля, че този спомен никога няма да избледнее.
Виж целия пост
# 86
18 фев. 2008, 13:22 ч.
Да, усещам от време на време празнота. В корема ми беше само моя- галех я, усещах всяко движение...Сега я деля с баби, лели и много други роднини.
Виж целия пост
# 87
18 фев. 2008, 14:10 ч.
Липсваше ми, разбира се. Местенето на корема ми, хълцането, онова чувство на цялост и пълна принадлежност с малкото човече... Като го родих и дълго време не можех да свикна, с празния корем, беше ми толкова пусто... Но най - после видях как изглежда бебко, на кой прилича, беше толкова мъничък и съвършен, и почти винаги ми мина "празното" усещане. Няма по - велико нещо от това, да гушнеш ТВОЕТО детенце... 
Виж целия пост
# 88
18 фев. 2008, 16:50 ч.
Не съм усетила такава липса 
Когато видях за първи път дъщеричката си и я гушнах, като че ли всичко останало се изпари
Виж целия пост
Когато видях за първи път дъщеричката си и я гушнах, като че ли всичко останало се изпари 
# 89
18 фев. 2008, 17:14 ч.
Пренасях и накрая с нетърпение чаках да родя.
Виж целия пост
Първите няколко дни наистина ми беше странно.Дори на моменти посягах инстиктивно да се погаля по корема и след това се сещах че бебчо вече е навън 
Но чак да ми е липсвал- не.
Но чак да ми е липсвал- не.Препоръчани теми