До мамите,които искат второ дете...
- Публикувана: 17 фев. 2008, 19:28 ч.
- Последно мнение: 29 фев. 2008, 11:32 ч.
# 15
17 фев. 2008, 20:35 ч.
До преди 1-2 години идеалната разлика за мен беше 7-10 години. Сега я намалих на 5 години, така и гласувах. Обаче си погледнах лентичката и ми се сви корема, ами то не останало време 
Виж целия пост
# 16
17 фев. 2008, 20:45 ч.
Гласувах с 5 години разлика. Преди да родя дъщеря си, исках на бързо да родя две деца и да забравя за раждане. Обаче се оказа никак не лесно да гледаш дете, та изведнъж отидох на другата крайност - второто да се роди, когато първото вече е голямо!
Виж целия пост
# 17
17 фев. 2008, 20:47 ч.
Според мен най-добрата разлика между двете деца е около 2 години. Но не гласувах с тази опция, защото ние сме решили да изчакаме малко с второто, засега не можем да си позволим да имаме второ дете! Иска ми се второто детенце да се появи, когато е Криско е в първи клас, за да мога да му помагам и на него с уроците, така и така ще съм си вкъщи заради бебето, но това са само планове и съответно - божа работа! Така че гласувах за разлика от 6 години!
Виж целия пост
# 18
17 фев. 2008, 20:49 ч.
Не съм привърженик на малките разлики. Смятам, че 6-7 години е добра разлика. Друг е въпросът, че за момента изобщо не смятам да раждам повече. По много причини.
Виж целия пост
# 20
17 фев. 2008, 20:55 ч.
Гласувах с 2години - толкова ще имат второто и третото ми дете по наше желание 
Виж целия пост
# 21
17 фев. 2008, 20:55 ч.
Да, може и така да е, но ако все така си иска гушкане и целуване, а аз с новородено и малко бебе и него... не знам, просто няма да насмогна, а гаранции за реакциите им няма, факт е. МОже и да греша...
Благодаря ти за милите думи
Виж целия пост
Блонди, по това, което чета Криско ще е страхотен батко.Щом е толкова гальовен едва ли би ревнувал-това си мисля като чета поста ти, но ти си познаваш детенцето най-добре 
Да, може и така да е, но ако все така си иска гушкане и целуване, а аз с новородено и малко бебе и него... не знам, просто няма да насмогна, а гаранции за реакциите им няма, факт е. МОже и да греша...
Благодаря ти за милите думи
# 22
17 фев. 2008, 20:58 ч.
Гласувах с 4 години. Може би ако има кой да помага /например баба/ бих съкратила разликата на две,но.....
Виж целия пост
# 23
17 фев. 2008, 21:03 ч.
Моите са с 3г.и 6м.,и за мен тази разлика е идеална.
Каката много ми помага.Като беше съвсем мъничък ми беше трудно ,защото тя е прекалено грижовна.Искаше да го държи,да го облича и докато се обърна беше в ръцете й.
Сега всичко е наред.Спят,играят хранят се заедно.И много се обичат.
Първата му думичка беше "кака".
Виж целия пост
Каката много ми помага.Като беше съвсем мъничък ми беше трудно ,защото тя е прекалено грижовна.Искаше да го държи,да го облича и докато се обърна беше в ръцете й.
Сега всичко е наред.Спят,играят хранят се заедно.И много се обичат.
Първата му думичка беше "кака".
# 24
17 фев. 2008, 21:05 ч.
Офффф,и аз съм от чудещите се 
Имам моменти в които си викам- вече съм на годинки,наближавам 31,ако искам друго ще трябва да се захващам....прибирам грижливо всички дрешки и играчки на Валето,дори и наскоро като му махнах памперса,ми остана почти цял пакет,грижливо го прибрах и него за ...другото бебе
....Но като ме ядоса ужасно палавото ми дете,като не си доспя някоя вечер от многобройните му събуждания,....тогава се заричам- друго НЕ 
....
Наскоро тръгнах отново на работа- така чаках отново този момент- социален живот,познатото ежедневие....но сега ми липсват дните прекарани с детето,бързам да го взема от ясла...и завиждам на майките с колички,отиващи на разходка,а аз съм вързана в службата,докато детето ми е с чужди хора
. Тогава си казвам- ще родя още едно и...пак ще съм си в къщи...с децата 
и ме хваща страх- аз с едно едва се оправях,бях в ужасна депресия близо 3 месеца след раждането,чак след годинка вече спях 8 часа без да се будя....как отново ще преживея това,а и баткото....
Много питанки са ми в главата и най вероятно щ стане като първия път- хвърлям се с главата напред,пробваме,и като стане-вече няма какво да му се мисли....само да събера кураж....ама шубето е голям страх.....
Виж целия пост
Имам моменти в които си викам- вече съм на годинки,наближавам 31,ако искам друго ще трябва да се захващам....прибирам грижливо всички дрешки и играчки на Валето,дори и наскоро като му махнах памперса,ми остана почти цял пакет,грижливо го прибрах и него за ...другото бебе
....Но като ме ядоса ужасно палавото ми дете,като не си доспя някоя вечер от многобройните му събуждания,....тогава се заричам- друго НЕ ....Наскоро тръгнах отново на работа- така чаках отново този момент- социален живот,познатото ежедневие....но сега ми липсват дните прекарани с детето,бързам да го взема от ясла...и завиждам на майките с колички,отиващи на разходка,а аз съм вързана в службата,докато детето ми е с чужди хора
. Тогава си казвам- ще родя още едно и...пак ще съм си в къщи...с децата и ме хваща страх- аз с едно едва се оправях,бях в ужасна депресия близо 3 месеца след раждането,чак след годинка вече спях 8 часа без да се будя....как отново ще преживея това,а и баткото....Много питанки са ми в главата и най вероятно щ стане като първия път- хвърлям се с главата напред,пробваме,и като стане-вече няма какво да му се мисли....само да събера кураж....ама шубето е голям страх.....
# 25
17 фев. 2008, 21:07 ч.
3-4 години са предпочитана разлика, но така като гледам се очертава да попрехвърлим границата...гласувах за 5 години.
Виж целия пост
# 26
17 фев. 2008, 21:14 ч.
И аз така.
Виж целия пост
За мен идеалната разлика е около 3 години,така че гласувах с тази опция Но всичко е Божа работа,когато Господ реши тогава ще стане!
Но всичко е Божа работа,когато Господ реши тогава ще стане!И аз така.
# 27
17 фев. 2008, 21:14 ч.
Аз мисля, че е добре 1-2 години разлика като (при мен) и след тези поне 2 деца едно или 2 след най-много 10 години за да си спомним какво е било, когато първите порастнат.
Виж целия пост
# 28
17 фев. 2008, 21:17 ч.
Да, ама онзи ден една мама писа, че две толкова близки деца затваряли кръга от възможности за други връзки. Били си близки и достатъчни и нямали дълги години странични връзки. Което за мен май е по-лош вариант.
Виж целия пост
# 29
17 фев. 2008, 21:19 ч.
Хм.
Така де, нищо не пречи да си искам и второ нали..
Никога не се бях замисляла по въпроса.
Но когато виждам как мъничето расте с часове ми се иска да мога да гушкам още поне едно такова. И то скоро.
Даже съм ок и с идеята това да стане веднага. Но дотук говореше сърцето ми:)
Мисля, че за децата най - добра е разликата 2 - 4 години.
За да могат да бъдат приятели и да са в състояние да си помагат.
Твърде малката разлика според мен ще ги изравни в социално отношение така, че няма да може да има мисли от рода на "тя кака ще ми помогне за ..." и т.н. Просто защото кака/ батко ще бъде на същата възраст. Ако ме разбрахте.
Разумът обаче засега не се справя с идеята, че тялото Отново ще се промени и вече незнайко в каква степен, а и форма..; че ще е много трудно...; че няма да мога да се отдам на любимата си работа прекалено дълго време , от което ще загубим и аз, и детето, респ. децата,....
И така.
Виж целия пост
Така де, нищо не пречи да си искам и второ нали..
Никога не се бях замисляла по въпроса.
Но когато виждам как мъничето расте с часове ми се иска да мога да гушкам още поне едно такова. И то скоро.
Даже съм ок и с идеята това да стане веднага. Но дотук говореше сърцето ми:)
Мисля, че за децата най - добра е разликата 2 - 4 години.
За да могат да бъдат приятели и да са в състояние да си помагат.
Твърде малката разлика според мен ще ги изравни в социално отношение така, че няма да може да има мисли от рода на "тя кака ще ми помогне за ..." и т.н. Просто защото кака/ батко ще бъде на същата възраст. Ако ме разбрахте.
Разумът обаче засега не се справя с идеята, че тялото Отново ще се промени и вече незнайко в каква степен, а и форма..; че ще е много трудно...; че няма да мога да се отдам на любимата си работа прекалено дълго време , от което ще загубим и аз, и детето, респ. децата,....
И така.
Препоръчани теми