До мамите,които искат второ дете...
- Публикувана: 17 фев. 2008, 19:28 ч.
- Последно мнение: 29 фев. 2008, 11:32 ч.
# 30
17 фев. 2008, 21:21 ч.
Твърде ..м, как да кажа, нереално звучи. Това по - скоро са единични случаи.
Да, ще са си достатъчни, когато наоколо няма друг, когато няма с кого да пиеш кафе в момента. Всичко друго е прекалено си мисля.
Виж целия пост
Да, ама онзи ден една мама писа, че две толкова близки деца затваряли кръга от възможности за други връзки. Били си близки и достатъчни и нямали дълги години странични връзки. Което за мен май е по-лош вариант. 
Твърде ..м, как да кажа, нереално звучи. Това по - скоро са единични случаи.
Да, ще са си достатъчни, когато наоколо няма друг, когато няма с кого да пиеш кафе в момента. Всичко друго е прекалено си мисля.
# 31
17 фев. 2008, 21:25 ч.
Какво значи странични връзки? Толкова хора познавам с братя и сестри с малка разлика, включително и аз съм така, и всички го намират за страхотно Били сме обградени с много приятели
Всички, които са без братя и сестри казват, че много са искали да имат
Виж целия пост
Да, ама онзи ден една мама писа, че две толкова близки деца затваряли кръга от възможности за други връзки. Били си близки и достатъчни и нямали дълги години странични връзки. Което за мен май е по-лош вариант.
Какво значи странични връзки? Толкова хора познавам с братя и сестри с малка разлика, включително и аз съм така, и всички го намират за страхотно Били сме обградени с много приятели
Всички, които са без братя и сестри казват, че много са искали да имат
# 32
17 фев. 2008, 21:29 ч.
Не знам какво значи, преразказвам. Ще опитам да намеря първоизточника 
Виж целия пост
# 33
17 фев. 2008, 21:33 ч.
Ето, да ме извини Джуди, която безкрайно уважавам и ценя 
едва ли е на различно мнение след 3-4 дни.
Виж целия пост
едва ли е на различно мнение след 3-4 дни.Играла съм на село със сетри с година и нещо разлика. Бяха близки една с друга, да, но не можеха да излезат от собствения си кръг и да създадат добри и здрави "външни" приятелства. Прекалено много бяха свикнали да разчитат една на друга.
Моите деца имат разлика от 6 години. Забавляват се добре. Големият си има обаче свои интереси и среда- малкият- свои забавления.
Аз и брат ми сме с 5 години разлика. Сега сме в нормални отношения. Винаги всеки е имал собствена среда и занимания, което не ни е пречило да обменяме опит, да се закачаме, лигавим по между си, дори да играем заедно.
Наистина не виждам как сама по себе си възрастовата разлика между децата би определила отношенията им като по- добри или по- малко добри.
Затова не ползвам клишета.
Моите деца имат разлика от 6 години. Забавляват се добре. Големият си има обаче свои интереси и среда- малкият- свои забавления.
Аз и брат ми сме с 5 години разлика. Сега сме в нормални отношения. Винаги всеки е имал собствена среда и занимания, което не ни е пречило да обменяме опит, да се закачаме, лигавим по между си, дори да играем заедно.
Наистина не виждам как сама по себе си възрастовата разлика между децата би определила отношенията им като по- добри или по- малко добри.
Затова не ползвам клишета.
# 34
17 фев. 2008, 21:35 ч.
за мен добра разлика е 3-4 години.мисля си като кики стане на три годинки да започнем да работим за второ 
а пък другото е божа работа!
Виж целия пост
а пък другото е божа работа!
# 35
17 фев. 2008, 21:35 ч.
Разлика от 3-4 години ми се струва добра.Толкова е моята с големия ми брат-4 години- Като гледам и аз натам съм се запътила- Иво е на 2 и половина, второто не сме го планирали още, но.....скоро може и да ми скимне. 
Виж целия пост
# 36
17 фев. 2008, 21:38 ч.
И все пак, струва ми се връзките се развиват индивидуално. Както и всяка друга, от такъв или друг тип.
Но едва ли има място за притеснение, изобщо пречка при взимане на решение за второ дете.
Виж целия пост
Но едва ли има място за притеснение, изобщо пречка при взимане на решение за второ дете.
# 37
17 фев. 2008, 21:39 ч.
Абсолютно правилно и прекрасно написано
Виж целия пост
И все пак, струва ми се връзките се развиват индивидуално. Както и всяка друга, от такъв или друг тип.
Но едва ли има място за притеснение, изобщо пречка при взимане на решение за второ дете.
Но едва ли има място за притеснение, изобщо пречка при взимане на решение за второ дете.
Абсолютно правилно и прекрасно написано
# 38
17 фев. 2008, 21:41 ч.
За мен пък е добре да са си близки-ние не се задържаме много нито тук нито в Париж, а и знам че и като се преместим в Лондон пак ще пътуваме и ще е добре да разчитат на другия. Заради това и спозелих, че искам да имат малко разлика.
Виж целия пост
# 39
17 фев. 2008, 21:42 ч.
Честно казано, не знам. Искам още едно бебе веднага, но не знам какво е да гледаш вече прохождащо дете и не съм сигурна, че ще се справя с едно такова и едно новородено. От друга страна, толкова искам две деца, че не мога да си представя да чакам 6-7 години за второ. Може би 3... Но то си е и малко божа работа.
Виж целия пост
# 40
17 фев. 2008, 21:46 ч.
Благодаря за цитата! Това може би е някакъв единичен случай, а пък и винаги нещата изглеждат различно отстрани. С моята сестра имаме имаме 2 години разлика и винаги сме имали различни среди, били сме в различни класове, имали сме различни приятели и никога не сме имали проблеми в общуването с други хора. Но пък е много хубаво така, защото някак си е сила това да имаш брат или сестра до теб
А тези с разлика 7-8 години, стават си близки, но след 20-тата година, когато детството е минало. Никой не може да ме убеди, че едно първолаче има сходни интереси с батко си пубер. Никога не ме е блазнила идеята по-голямото дете да ми помага в отглеждането на по-малкото, защото е малко нечестно.
Който е живял с брат или сестра може би ме разбира идеално, другите може би няма да схванат мотивите ми
Виж целия пост
Ето, да ме извини Джуди, която безкрайно уважавам и ценя едва ли е на различно мнение след 3-4 дни.
едва ли е на различно мнение след 3-4 дни.Играла съм на село със сетри с година и нещо разлика. Бяха близки една с друга, да, но не можеха да излезат от собствения си кръг и да създадат добри и здрави "външни" приятелства. Прекалено много бяха свикнали да разчитат една на друга.
Моите деца имат разлика от 6 години. Забавляват се добре. Големият си има обаче свои интереси и среда- малкият- свои забавления.
Аз и брат ми сме с 5 години разлика. Сега сме в нормални отношения. Винаги всеки е имал собствена среда и занимания, което не ни е пречило да обменяме опит, да се закачаме, лигавим по между си, дори да играем заедно.
Наистина не виждам как сама по себе си възрастовата разлика между децата би определила отношенията им като по- добри или по- малко добри.
Затова не ползвам клишета.
Моите деца имат разлика от 6 години. Забавляват се добре. Големият си има обаче свои интереси и среда- малкият- свои забавления.
Аз и брат ми сме с 5 години разлика. Сега сме в нормални отношения. Винаги всеки е имал собствена среда и занимания, което не ни е пречило да обменяме опит, да се закачаме, лигавим по между си, дори да играем заедно.
Наистина не виждам как сама по себе си възрастовата разлика между децата би определила отношенията им като по- добри или по- малко добри.
Затова не ползвам клишета.
Благодаря за цитата! Това може би е някакъв единичен случай, а пък и винаги нещата изглеждат различно отстрани. С моята сестра имаме имаме 2 години разлика и винаги сме имали различни среди, били сме в различни класове, имали сме различни приятели и никога не сме имали проблеми в общуването с други хора. Но пък е много хубаво така, защото някак си е сила това да имаш брат или сестра до теб
А тези с разлика 7-8 години, стават си близки, но след 20-тата година, когато детството е минало. Никой не може да ме убеди, че едно първолаче има сходни интереси с батко си пубер. Никога не ме е блазнила идеята по-голямото дете да ми помага в отглеждането на по-малкото, защото е малко нечестно.
Който е живял с брат или сестра може би ме разбира идеално, другите може би няма да схванат мотивите ми
# 41
17 фев. 2008, 21:47 ч.
Въпросът е малко относителен, защото не зависи изцяло и единствено от желанията ни.
Но ако мога да избирам, бих искала децата ми да имат разлика от 2 година, 2 г. и малко.
Аз и сестра ми сме породени и наистина сме имали една компания като по-малки, но това даваше повече спокойствие на родителите ни, когато трябваше да ни пуснат да отидем някъде. Днес, вече като големи хора, си имаме съвсем различни среди и приятели, но и много общи познати. За мен няма нито един негатив в това децата да имат обща среда и да са близки помежду си - в крайна сметка са братя и сестри, а не чужди хора и близостта между тях е най-прекрасното, което ние, като родители, можем да им дадем.
Подкрепям с 2 ръце написаното от нора.
Виж целия пост
Но ако мога да избирам, бих искала децата ми да имат разлика от 2 година, 2 г. и малко.
Аз и сестра ми сме породени и наистина сме имали една компания като по-малки, но това даваше повече спокойствие на родителите ни, когато трябваше да ни пуснат да отидем някъде. Днес, вече като големи хора, си имаме съвсем различни среди и приятели, но и много общи познати. За мен няма нито един негатив в това децата да имат обща среда и да са близки помежду си - в крайна сметка са братя и сестри, а не чужди хора и близостта между тях е най-прекрасното, което ние, като родители, можем да им дадем.
Подкрепям с 2 ръце написаното от нора.
# 42
17 фев. 2008, 21:52 ч.
Права си. Сестра ми е с 8г по-голяма и спря да ме скубе и аз да я вбесвам след като станах в 7-8-ми клас.
Виж целия пост
А тези с разлика 7-8 години, стават си близки, но след 20-тата година, когато детството е минало. Никой не може да ме убеди, че едно първолаче има сходни интереси с батко си пубер.
Права си. Сестра ми е с 8г по-голяма и спря да ме скубе и аз да я вбесвам след като станах в 7-8-ми клас.
# 43
17 фев. 2008, 22:01 ч.
Мисля да започнем опити за второ най-рано, когато дъщеря ни навърши 4 г.
Виж целия пост
Препоръчани теми