Каква я мислех - каква стана:):):)

Нали имаше един майтап, че вече се пита не дали детето слуша, ами дали родителите го слушат... че да имат мира всички.  В крайна сметка май така се получава. Но поне аз гледам в общи линии да се придьржам кьм принципите си ( засега с малки изключения). 

Не съм много съгласна че трябва да слушаме децата си.Напротив те трябва да те слушат,защото както го научиш от самото начало така ще си бъде до край.Аз сега каквото съм направила :било за ядене ,било за реване,било за спане не съм имала проблем.Не я научих на ръце и сега като я подържат повече от 10 мин почва да мрънка,за спането като не и се спи се върти и като се умори си заспива сама,без да се дундурка,като е кисела и реве я оставям да се нареве едно хубаво и готово.Какво значи това като кихне или пръдне да си на детето,така я научих и е по добре хем за мен хем за нея.Това е мойто мнение,може да кажете тая пък,ама това си е така,по този начин се чувствам по добре и не се затормозявам .

Единственото,което се зарекох и не изпълних е даването на биберон-залъгалка.Направих този компромис,защото лично на мен бибероната не ми пречи,а и знам,че рано или късно бебето ще стане дете и само ще се откаже.
Иначе "научих" малкото си бебе на много неща.
Когато не спи,тя си лежи в леглото,рита и си гука на пчелите над главата или лежи в шазлонга и "гледа телевизия".Гушкам я,мачкам я,но не прекалявам.
Тя спи само и единствено в леглото си.Веднъж нямахме парно и сутринта след кърмене я сложих при мен на спалнята.Изрита ме 3 пъти и веднага си замина пак в леглото.
Тя заспива сама когато и се спи.
Спи на светло и на шумно.
Яде на 3 часа,спи задължително поне по 1 час между храненията.
Малко след като навърши 2 месеца спря да се буди нощем за ядене.
Дори когато имаше някакво подобие на колики,пак лежеше в леглото си или на шазлонга,с баща и и нагрявашме коремчето със сешоара и тя заспиваше.
Не вярвам,че едно толкова малко създание може да ръководи моя живот.Нали уж аз съм възрастната?

за нищо не се заричах,какво дойде,все някога и това ще отмине.............

Заричах се доста неща-преди да забременея,докато бях  бременна,че и в първите дни след  раждането:
-че ще  го кърмя  колкото може  по-дълго-не можах дори един ден
-че ще го  науча  да спи на  шум-не стана
-че ще го науча да  заспива  сам-още  се приспиваме на ръце
-че няма да го храня  нощем-да,да,как да го държа гладен?
-че няма да  го  уча на  ръце-първо бяха коликите,после зъбките...безкрайно  гушкане и  люшкане  
Не съжалявам за нищо.Детето ми  е  щастливо и спокойно.Пък и докога ще ми  дава  да го гушкам,момченце  е все пак...

Амиии и аз се заричах че ще кърмя... но не стана. Всъщност само това засега не стана. Бях си казала, че ще свикна детето си на шум, за да не шъткам на гостите си... е имам гости доста често и определено не им шъткам

Смятам че родителя затова е родител за да възпитава, не си по-майка ако само гушкаш и не можеш да се разкрещиш, когато е нужно или да пердашиш когато се налага. Определено не смятам че детето е командира у дома, не трябва и не може да бъде така.
Засега детето ми е твърде малко за да му се карам, но когато реве от лиготия (което мога да преценя дали е така) ще го оставя да си пореве 10тина минути, а не да стана на маймуна и да се чудя как да му угаждам.

Друго нещо, което съм си казвала че няма да правя или допускам е че вкъщи няма да се въртят денонощно детски за да е мир; и че няма да допускам да ми се тръшка  по магазините или по улиците... надявам се че наистина няма да стане така. Винаги ми се е струвала ужасна гледка на малко лигаво дететнце, което е свикнало да му се угажда за всичко, тръшкащо се по улиците и майката да седи и да гледа безпомощно. Това че една майка допуска детето й да се държи така прави ли я по-любяща ?!
Ролята ни на родители не мисля че включва само гушкане и угаждане; човек се възпитава много трудно и определено не смятам че попътя на възпитанието трябва да ме води детето. Аз съм тази (и мъжа ми разбира се), която води, аз казвам кое може и кое не. Е малко глезене понякога може разбира се, но да не се стига до гореописаните ситуации примерно. 

Напълно съм съгласна,  малчовците след 6 мечна възраст почват да ни манипулират...и ако не разберат от къде духа вятъра, ще си станат глезльовци. Не ми харесват деца на които им се позволява всичко и още повече майки, които се гордеят с това....че дори не им правят и забележки...Не гоня планове, но на ръце не сме се приспивали, кърмиме се на поискване, така че строг режим на кърмене нямаме, но на прием на твръда храна имаме, съня е преди обяд и след обяд с разлика около 30 минути..имаше период в който заспиваше само на спалнята и само ако аз съм там, но с малко усилия почна да си заспива в креватчето, нощното кърмене още не съм го махнала, но след като има нужда от цица и гушкането на мама през ноща - ще го има. Сега сме на дърпане на кабели и отваряне на шкафчета и определено имам напредък..и само като я погледна изчезва от местопрестъплението... , е не винаги де..изпитва ми и нервната система...но ако не правя забележки, ще си мисли, че това е разрешено да се прави...Затова смятам, че дребчовците имат нужда от напътствия...

Аз пък нямах търпение да родя, за да мога да си гушкам и разнасям бебето на ръце по цял ден. Е да, но се оказа, че бебчо си тежи и на втората минута омалявам. Той пък си заспива сам в креватчето без особени проблеми.
Преди да родя си мислех и, че няма да му давам залъгалка. Но пък той още в родилния дом си пъхаше двете ръце в гърлото и се давеше. Така че, сега е постоянно със залъгалка.
Бях се настроила и, че ще кърмя, каквото и да ми струва това. Но синът ми категорично отказваше да суче, окло седмица се изцеждах и после ми спря кърмата.
Мислех и, че няма да разрешавам на никой друг да го гушка. Но детето е толкова щастливо, когато някой му обръща внимание, че сега сама го давам на приятелките ми, които ми идват на гости да го държат и нямам нищо против да го гушкат с часове.

Аз четях форума, книги и знаех, че двете ще се справим, както трябва и когато му дойде времето! Исках да спи на тъмно в собствено легло, да суче на воля, да се наспива добре, да няма колики (пиех чай от анасоново семе), да е здрава и много много да ни радва! Всичко се сбъдна! Спокойствието е най-важно! Не е плакала, за да стигнем до тези неща! Просто съм късметлия! Аз на това го отдавам!
    
На всеки подобна радост!   

С първото дете нямах представа какво ме чака и не правех никакви сметки.Сега с второто си мислех, че ще е както с първото, но то си е съвсем друг индивид- нищо общо с баткото.

Оооо, добре дошла в клуба... И аз все си повтарях, че не мога да си обясня, що за родители са тези на тръшкащите се деца... Ама като влязат в проклета фаза и ела да видиш как ми важат принципите... 

Аз пък говорех че ще си го нося до първи клас............за сега си го нося:). Спи си при нас.............защото ме мързи да ставам по 100 пъти.  За мое голямо учудване все повече си се занимава сам, а вече и не ми дава да го целувам.
Така че предпочитам докато е възможно да съм най-близо до него, защото доста бързо спира да ме иска и предпочита да е самичък.

Напълно споделям!  
Но при мен е различно:
-приспивам я винаги на ръце, не ми тежи в никакъв смисъл на думата /толкова е свикнала, че само да я гушна за заспиване и за 5 минути е заспала/
-пускам я от време на време при нас, когато е много неспокойна нощем и се разплаче, но се случва наистина рядко, а когато заспи я връщам в леглото й
-има сравнително точен режим на спане с разлика от половин час във времето за заспиване и събуждане
-разбира много добре какво е "НЕ" и обикновено на първото или най-много на второто 'не' слуша и изпълнява

Засега всичко върви по план, мисля така да си е и занапред!

Исках сама да се грижа за бебето, но сега просто помагам на майка ми за отглеждането на моето дете. Има и още...

 Все едно аз съм го написала това.Аз пък се бях зарекла да се върна на работа и да оставя беба на бабата,обаааче се оказа,че малкия дявол не дава на 1 метър от нея да се отдалеча,та....още си се гледаме Така че както има една приказка-Никога не казвай никога