Чуствате ли се самотни след много хора или обратно, щастливи сами, но в никакъв случай самотни.
А страхувате ли се от самотата? или повече се страхувате да сте сами или изоставени?
Защо ми дойде на акъла това и защо пуснах темата ли?
Повода е една комшиика на баба, възрастна жена, на около 70-80 години, откакто се помня е все сама, няма роднини, мисля че мъжът й е починал, но не съм сигурна. Та тая женица като ме видеше преди време, все ме заговаряше за разни работи, малко ми беше досадна, щото много говори и не можех да се оттърва, на моменти я отбягвах даже, но явно е искала просто да си поприказва с някого жената Та тази женица напоследък вече не е с всичкият си, не може да познае хората, забравя, спи където и падне, пада-вече е много слаба, абе просто кофти...Като ходих последно у баба, тя спомена, че и бърза помощ е идвала, явно някъде е падала и кофтито е че дори не се прибира у тях да спи, спи по пейки и кой знае къде, просто си е загубила акъла. Но мисля вече, че са я прибрали в дом, така и трябва де. Стана ми терсене за жената, като си спомня как търсеше компания да си каже с някого две приказки, а аз с моето вечно бързане, понякога забравяме просто да бъдем човеци.
Покраи това се замислих, явно на тази женица самотата не й е понесла, някак си я е надвила, явно не е могла да издържи и е спряла да се бори.
Наистина има много самотни възрастни хора, но явно някак си се крепят, самотните селяни блъскат яко по цял ден и вечер се прибират от полето капнали и заспиват, не им остава време да бъдат самотни. А градските възрастни си намират занимания телевизор-сериали, гоблени, плетки, клюки и т.н. Третият тип, явно са като тази жена, прекалено чуствителни може би, със слаба психика, които в един момент им идва много самотно да са сами и не издържат.
Сега отвреме на време плача за самота, просто искам тишина и да няма друг около мен, да си почина, да почета или др., но знам, че когато поискам ще си отменя самотното наказание, ами ако остарея и наистина остана сама, по една или друга причина, ще бъда ли самотна?
Това май е като със следродилната депресия, мислех си че никога няма да изпитам такова нещо-аз по принцип съм силен човек, ама много яко ме сграбчи, а дали донякога и самотата ще направи така с мен?!...
Вие замисляли ли сте се за това?