В дома на обесения за въже не се говори

Публикувана: 21 фев. 2008, 17:44 ч.
Последно мнение: 22 фев. 2008, 18:50 ч.

4 013
41

Lilibon - Потребител

# 30 22 фев. 2008, 10:16 ч.

Хората сме различни, реакциите ни по отношение на "болни" теми - също. Обвинявали са ме и в нездраво любопитство, и в грубиянска незаинтересованост. Така че всичко зависи от това как самият човек възприема проблема си, какво "излъчва", така да се каже. Най-фрапантния пример поне за мен беше с две дами, които останаха вдовици в интервал от една година - едната се сърдеше, че се държа с нея, все едно нищо не й се е случило, а другата - че се държа с нея внимателно и деликатно, все едно ще се счупи, ако в нейно присъствие се каже "мъж"...
Всъщност като се замислих, не съм от тактичните - колкото повече се опитвам, толкова повече се оплитам Embarassed

Виж целия пост

belinda

Редовен потребител

# 31 22 фев. 2008, 10:25 ч.

Цитат на: Каспър в чт, 21 фев 2008, 18:54

"а, какво си се опънал като рязан турчин" и в същия момент загрява, че той направо си е турчин

ох, това е като случката на една мама, беше я разказвала тук, то не е за болка де, просто смешен гаф Joy

Идват й на гости приятели и водят негър. Тя, в старанието си да е непринудена и да не демонстрира стъписване, казва "Я сега да си седнем като бели хора" Joy

Простете, темата не е за това, но не се стърпях, много е смешно Mr. Green

Виж целия пост

Етиа

Регистриран

# 32 22 фев. 2008, 10:25 ч.

Цитат на: lala в чт, 21 фев 2008, 20:05

Спазвам го и аз. Обаче често се колебая дали това е най-правилното, защото за съжаление от личен опит знам, че като си от другата страна, понякога копнееш някой да заговори пред теб за собствената ти болка, за да ти даде възможност да си я изговориш. Мълчанието по тези въпроси, особено когато продължи много години, подтиска. И като виждаш, че другите мълчат и ти си мълчиш, защото те е страх пък да не ги натовариш. По-лошо - страх те е да не вземат да те избягват. Накрая когато посмееш все пак да кажеш нещо се оказва, че другите всъщност не са чак толкова страхливи и са готови да се натоварят, за да споделят болката ти. Даже установяваш, че са искали много дълго време да ти кажат някои неща, но и те не са смеели. Олеква доста, когато накрая се намерят сили да се започне все пак разговор. На мен ми се случи след 10 г. И то само с един човек. Ужасно много се разстроих, но и намерих малка доза успокоение. Осъзнах, че хората помнят, а аз си мислех вече, че всички са забравили завинаги и съм останала съвсем сама с тъгата си.

АЗ съм така с една приятелка - не искам да я разстройвам като говоря , но пък все си мисля, че тя има нужда да поговори.
Не искам да си мисли, че сме забравили и само тя си спомня, но не искам и да я виждам, че плаче.
Не знам ... много е трудно.
Още по-трудно е когато не намирам точните думи и после се притеснявам, че не съм казала точно това което искам.

Виж целия пост

alex123

# 33 22 фев. 2008, 10:54 ч.

Опитвам се да го спазвам. Правя изцепки към хора, които не са ми близки и съвсем неумишлено. Преди месец поканих приятели на вечеря вкъщи. Един от тях се появи с чернокожо момиче - негърка да си го кажа. Седнали сме вечеряме, а две от приятелките ми бяха облечени в черно, защото трябваше да ходим на едно парти после. И се гледаме всички в черно и някой изръси:"Абе какво е това черно парти , което сме си спретнали. Ужас!" В този момент поглеждам към негърката и си мисля , че най-добре да замажа и казах: "Ето ние полагаме усилия да сме черни, пък някои са си черни..." Стана много тъпо. Какви усилия, какви глупости?Това не мисля , че е болка, ама е глупаво, ако съм единствената бяла сред негри няма да ми е приятно със сигурност.

Виж целия пост

селинджър

# 34 22 фев. 2008, 11:23 ч.

Цитат на: Блонди в чт, 21 фев 2008, 22:26

Пример - вървим по улицата, срещаме просяк без крак, без ръка... хората се смущават, бягат или пускат бързо стотинки и пак бягат. Аз давам парички, но ВИНАГИ клякам до него, поздравявам, подавам ръка, питам какво се е случило с него, от какво е недъгът му, интересувам се. Мои приятелки казват, че е срамота така да правя, избързват напред и ме чакат там, неудобно им е. Но самият човек някакси не се чувства неудобно, говори, даже е изненадан, но не и недоволен. Може и да греша, не знам, това е моето мнение, Лилибон. Heart Eyes

Браво Блонди! Така правят истинските звезди! И автограф разбира се дават..освен паричка! Simple Smile

Виж целия пост

arcana

Регистриран

# 35 22 фев. 2008, 11:26 ч.

Спазвам ако става въпрос за чуждо болно място или тема. Напоследък често ми се налага сама да си бъркам с нож в раната обаче. Казват, че говоренето било част от приемаето на проблема. Темата си ми е все така болезнена.

Виж целия пост

Инди

Потребител

# 36 22 фев. 2008, 11:32 ч.

Винаги съм се съобразявала. Имам близка, която е оперирана онкологично и сама се шегуваше с израза "днес съм нервна, сигурно ще ми идва", макар да са й премахнати женските полови органи. Веднъж-два пъти в кръга на шегата аз се пошегувах с това и видях, че не беше прието както когато тя го казва. От тогава престанах да го правя. И сега ми е мото - ако някой се шегува със себе си се усмихвам, но никога не се шегувам аз с такива неща. Да повдигам болна тема пък още по-малко.
Една смешка по повода - майка ми има лаф, който използва, когато не се чувства разбрана. Тя казва "Абе ти българин ли си или турчин? - не разбираш ли какво ти говоря?" Е, да, ама веднъж го изтърсила на свой колега, който си е турчин ooooh!

. Е, човека имал увство за хумор и всичко минало със смях.

Виж целия пост

Дъждец

# 37 22 фев. 2008, 11:49 ч.

обикновено изчаквам човекът отсреща сам да заговори за болката или насочвам темата в тази посока и ако видя ,че има желание да поговорим, повдигам въпроса по-открито.истината обаче е ,че има хора всякакви.едни лесно говорят за случилите им се нещастия, а други ги таят в себе си. аз например съм по-скоро от вторите и не съм сигурна дали човекът срещу мен иска да слуша тъжни неща. затова понякога ми е по-лесно той да повдигне темата.така имам чувството, че наистина се интересува от проблема ми, а не че ме слуша от задължение, защото аз съм започнала.

Виж целия пост

Анонимен

# 38 22 фев. 2008, 11:50 ч.

Спазвам го,но се опитвам да не се вманиачавам прекалено в старанието си ...

Виж целия пост

Blondi

Пристрастен

# 39 22 фев. 2008, 17:59 ч.

Цитат на: селинджър в пт, 22 фев 2008, 11:23

Браво Блонди! Така правят истинските звезди! И автограф разбира се дават..освен паричка! Simple Smile

Браво и на теб, селинджър. Толкова трудно ли е за проумяване, че понякога има и сериозни теми, в които тъпотиите са излишни? Thinking

Виж целия пост

катюнгелче

# 40 22 фев. 2008, 18:34 ч.

Що се ядете ,бре? Свят пъстър,хора всякакви! Аз не клякам до всеки,щото вече и доверие много-много им нямам,само дете ако проси се опитвам да поговорим,но те си знаят урока предварително,щото "тати "дебне зад ъгъла с тояжката.Лилибон,аз бих "повдигнала" въпроса само ако усетя,че човекът срещу мен има нужда да поговори с някого Hug

От отбора на неучтивите съм,само един път ми се е случвало,но явно не съм сбъркала и без да разпитвам много-много човекът сам и с охота заразказва...Сега незнам дали ще имам смелост,но винаги съм насреща,ако мога да помогна на някой Hug

Пожелавам ти оттук насетне животът ти да е като непрестанна пролет,с много слънце,цветя и усмивки Flowers Sunflower

Виж целия пост

рони

Редовен потребител

# 41 22 фев. 2008, 18:50 ч.

Когато не знаеш болката на човек, е възможно да засегнеш някого.
Но в конфузно положение изпада по-скоро този, незнаещият. И като започнеш да оправяш нещата, става мазало. Барбалячето е дала пример. Grinning

А си мръднал, а си затънал още повече в собствените си бръщолевения.

Обаче го има и обратното - когато знаеш, че има "изгорял" се дистанцираш от този човек заради незнанието как да реагираш.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Политиката в България - нови избори, нов късмет

93 630
4 651

Актуални теми и общи дискусии

Кого четете от форума?

7 208
66

Актуални теми и общи дискусии

Тълпи от мигранти към Европа - какво ще последва от това? - Тема 3

104 919
1 937

Актуални теми и общи дискусии