Незнам по кой път да поема.. толкова съм объркана. Сега трябва и работа да търся. Изобщо всичко отначало. Незнам дали да го чакам, ох нищо незнам...
Чувствам че губя сили за живот
- Публикувана: 22 фев. 2008, 10:04 ч.
- Последно мнение: 26 фев. 2008, 14:03 ч.
# 105
23 фев. 2008, 23:19 ч.
Виж целия пост
Защо трябва да търсиш нова работа?
# 106
23 фев. 2008, 23:21 ч.
Аз мисля,че в момента момчето изобщо не може да разсъждава трезво предвид ситуацията,в която е-болен баща,травма,сесия,гадже,което го е зарязало.Човекът не знае за какво да мисли по-напред.Ако толкова много го обичаш-хващай си багажа и иди да му дадеш кураж по време на операцията,все ще има къде да отседнеш,но не при него.Мисля,че ще е достатъчен жест за любов от твоя страна.След това му дай необходимото време.Няма нужда да се самоизяждаш повече.Ако те обича истински,ще се съберете,ако не-животът продължава,значи не е бил за теб,животът не свършва на 23 години.И изхвърли всички успокоителни.Успех 
Виж целия пост
# 107
24 фев. 2008, 00:01 ч.
Била съм в подобна ситуация. Това бяха едни от най трудните моменти в живота ми, много тежки 2 седмици. Мечтаех да му звънна, но не го направих, той искаше да помисли, трябваше му време. Трудно се сдържах да не му звънна. Отслабнах доста, нямах апетит и спях малко. Помагаше ми да се разсейвам навън с приятелки или да чатя в интернет, каквото и да е, само да не оставам сама с мислите си. За мое щастие тази история завърши щастливо и се събрахме. Пожелавам ти късмет и бъди смела.
Виж целия пост
# 108
24 фев. 2008, 01:54 ч.
Напълно разбирам как се чувстваш, защото съм минала по този път. За съжеление с "голямата любов" никога по-вече не се събрахме. Изживях го много тежко, както ти сега. Минаха десетина години оттогава и аз все още мисля за него, все още го обичам, все още го сънувам и все още се упреквам за случилото си. И аз така, след 3 годишна любов, живеехме си заедно дори, с общи планове, в един момент си тръгнах. Помолих за прошка, поисках да преусмислим нещата и да опитаме отново, но неговата гордост беше твърде голяма... Надявам се да се осъзнаете и да продължите заедно напред, пожелавам ти го от все сърце. Не знам какво да те посъвет, само ти желая успех!
Виж целия пост
# 109
24 фев. 2008, 07:33 ч.
Говорите така сякъш е умрял, а не сякъш обмисля дали да прости и същевременно толкова трудности са му на главата.Докато човек е жив нещата могат да се променят по един или друг начин, но могат!Не мога да Ви упрекна за чувствата, които Ви терзаят!Мога само да Ви кажа, че човек има повече сили отколкото предполага!Вероятно няма да повярвате, но се чувствам толкова объркана, колкото и Вие в момента, само дето моят любим не обмисля да се съберем или не, а го няма в живота ми завинаги, безвъзвратно 
Бих Ви посъветвала само да се стегнете и да изчакате времето и любимият да вземат своите решения.Истинска любов не се губи така лесно ...
Виж целия пост
Незнам по кой път да поема.. толкова съм объркана. Сега трябва и работа да търся. Изобщо всичко отначало. Незнам дали да го чакам, ох нищо незнам...
Бих Ви посъветвала само да се стегнете и да изчакате времето и любимият да вземат своите решения.Истинска любов не се губи така лесно ...
# 110
24 фев. 2008, 09:50 ч.
Поне разбираш как се чувствам, това усещане е сравнимо с ада. И аз се опитвам да се разсейвам с приятелки, но не става. Прилошава ми. Най-накрая ще се разболея.
Виж целия пост
Била съм в подобна ситуация. Това бяха едни от най трудните моменти в живота ми, много тежки 2 седмици. Мечтаех да му звънна, но не го направих, той искаше да помисли, трябваше му време. Трудно се сдържах да не му звънна. Отслабнах доста, нямах апетит и спях малко. Помагаше ми да се разсейвам навън с приятелки или да чатя в интернет, каквото и да е, само да не оставам сама с мислите си. За мое щастие тази история завърши щастливо и се събрахме. Пожелавам ти късмет и бъди смела.
# 112
24 фев. 2008, 10:03 ч.
k.a.l.i. защото работех във фирмата на дядо му. Няма как да се върна на работа при това положение.
Виж целия пост
# 113
24 фев. 2008, 10:07 ч.
При кое положение....!?Какво общо има работата ти с тази ситуация,ти на своя глава ли не посещаваш работното си място или дядото ти каза ,че няма смисъл да работиш във фирмата?
Виж целия пост
# 114
24 фев. 2008, 10:14 ч.
Много общо има, как да се върна там. Незнам в момента дали съм на работа или съм уволнена. Много грижи има на главата си дядо му и едва ли му е до мен.
Виж целия пост
# 115
24 фев. 2008, 10:20 ч.
Е как така 
Изнесохте се от вкъщи и спряхте и на работа да ходите ли Това, извинете ме, би било доста безотговорно ... защото може би някой разчита на Вас ... а после защо си създава отрицателно мнение, за връзката ВИ с някой негов близък...
Виж целия пост
Много общо има, как да се върна там. Незнам в момента дали съм на работа или съм уволнена. Много грижи има на главата си дядо му и едва ли му е до мен.
Изнесохте се от вкъщи и спряхте и на работа да ходите ли Това, извинете ме, би било доста безотговорно ... защото може би някой разчита на Вас ... а после защо си създава отрицателно мнение, за връзката ВИ с някой негов близък...
# 116
24 фев. 2008, 10:22 ч.
Незнам дали сте ме разбрали правилно. Ние с моя приятел живеехме при дядо му, но въпреки това бяхме абсолютно самостоятелни. Дядо му не се намесваше в нашия живот, все едно не живеехме в един дом. След като завършихме в Свищов останахме там да работим във фирмата на дядо му. Знам какво ще си кажете... че сме си омръзнали, на работа заедно, вкъщи заедно, но не е така. Неговата работа е свързана с движение. Той постоянно беше в движение и в службата не сме се виждали. Аз започнах работа по специалността си - счетоводител. Напредвах бързо и това радваше всички и него и дядо му. Сега няма как да се върна отново на работа. Няма къде да живея там, а и без моето ВСИЧКО какво ме задържа там 
Виж целия пост
# 117
24 фев. 2008, 10:24 ч.
И просто спряхте да ходите на работа, като се разделихте с милото 
По тази логика, значи няма смисъл и друга работа да търсите ... щото сте се разделили с милото
Историята започва да прилича на поредната сапунка ....
Извинете ме, че го казвам, ама на това понамирисва ...
Виж целия пост
По тази логика, значи няма смисъл и друга работа да търсите ... щото сте се разделили с милото
Историята започва да прилича на поредната сапунка ....
Извинете ме, че го казвам, ама на това понамирисва ...
# 118
24 фев. 2008, 10:29 ч.
А според теб какво трябва да направя. Да събера отново багажа и да позвъня на вратата на дядо му и да му кажа аз се връщам
Виж целия пост
И просто спряхте да ходите на работа, като се разделихте с милото
По тази логика, значи няма смисъл и друга работа да търсите ... щото сте се разделили с милото
Историята започва да прилича на поредната сапунка ....
Извинете ме, че го казвам, ама на това понамирисва ...
По тази логика, значи няма смисъл и друга работа да търсите ... щото сте се разделили с милото
Историята започва да прилича на поредната сапунка ....
Извинете ме, че го казвам, ама на това понамирисва ...
# 119
24 фев. 2008, 10:29 ч.
Ще ме прощаваш,но ......без да се разбереш с шефа си за работното ти място ,да спреш ей така да ходиш на работа.....е твърде безотговорно,ясно защо нямаш подкрепата на дядото....Ти съзнаваш ли какво си направила спрямо хората ,които разчитат на теб и най важното те са ти имали прекалено голямо доверие именно на теб,защото си част от тяхното семейство?
Виж целия пост
Препоръчани теми