Една щастлива мама,за успехите на нейният син...

Джуди,
Не може да се сравняват децата от начална степен с възрастните. Кабинетите на психолозите са пълни с деца, които психясват заради уравниловката и товаренето им като магарета с купища домашни. Не виждам никакъв смисъл в това да товариш някого отведнъж да носи 20 килограма на гърба си, ако в момента е способен да носи 10 килограма. Това е. Със сигурност, ако едно дете още от началните класове започне да отказва да пише домашни, "защото домашните никога не свършват", то детето понижава самооценката си. Тогава няма значение дали ще му дадат да изрешава цял сборник - то смята домашните за непосилни и не вижда смисъл да се захваща дори.

Да, имаме по 1-2 деца, а не по 20. Ние не сме ги родили, за да са в услуга на учителите или учебните планове или на работодателите. В повечето случаи на някои деца им е нужно временно да намалят темпото, за да могат да си поемат въздух и да се почувстват сигурни в себе си, а после влизат в крак с общото темпо.

Радост, аз споделям твоето мнение, но за съжаление, виждайки какви тонове информация учи голямата за кандидатстването в 7ми клас, ща не ще, купувам и учим по тях, защото иначе с нещата от учебника нямаме никакъв шанс. Просто системата нещо някъде куца. Нито съм специалист, нито критикувам, нито одобрявам, само споделям като майка, че ако не учи неща извън задължителните, няма как да изкара изпита, защото колкото и да се кълне МОН, че всяко едно дете, учещо редовно в училище ще го изкара, аз не съм съгласна с това. Моето момиче - голямото е сред най-добрите в класа и винаги е била от първите в училище, има широка обща култура и изключително богат речник за възрастта си, но тя не успя да премине до следващото ниво на националните изпити тестове за 7ми клас. Там имаше невероятно трудно задачи, изискващи постоянно и задълбочено изучаване на логически задачи, но те не са част от учебната програма. Въпреки всичко поне 50% от теста беше с такива задачи.
Така че, явно всеки трябва да намира своя начин на спасение в този хаос.

Възрастният придобива основните си качества в детска възраст, включително и способността да се труди, независимо дали му се иска или не. Това много често се налага.
Ако преценя, че не ми допадат методите на даден учител бих сменила учителя. Домашните служат не само за научаване на даден материал, а по- скоро за придобиване на полезни навици, именно на трудови такива. Ако считам, че са прекалено много, бих подходила по друг начин, не и да създавам у децата ми убеждението, че на тях ще се гледа като на по- специални, защото реалността не е такава. Това е изключително измамно и вредно чувство, за самите ми деца. Не желая да ги възпитам така.
Няма смисъл да преповтарям написаното от yav4e_mrav4e, то си е достатъчно добре и изчерпателно в тази насока.
Права е Krische, че учебниците са за средното ниво, ако обаче едно дете иска да постигне повече то се нуждае от допълнителни занимания. Домашните са част от задължителната програма обаче. Допълнителните занимания са извън нея.

Навиците са си навици, но тяхната функция е да служат на този, който ги придобива.   Хората запазват това, което им се струва полезно към дадения момент. Ако едно дете не допуска правописни грешки, не виждам никакъв смисъл да преписва урока по четене с другите деца. Същото важи и за задачите. Ако едно дете е толкова будно, то допълнителното "копане" на неща, които вече знае само ще го демотивират, защото то зацикля.
Ако едно дете се справя трудно, то по-добре да започне с нещата, които са му по-лесни и се чувства сигурно. Така като придобие самочувствие, то ще се справя по-безболезнено с по-трудните задачи.

Като цяло не виждам нищо лошо в това децата да се чувстват специални, защото такава е природата им. Те обичат колективните занимания, но винаги търсят начин да изразят себе си и да покажат своята специалност. Ако не са такива те ще се обезличат. И реалността е точно такава - на преден план излизат хората, които имат усещането за специалност и го показват, а не безличните пчелички-работнички. Това важи за всички професии - не винаги най-трудолюбивият или най-съвестният върви нагоре в кариерата или прави собствен бизнес, а най-често напред вървят хората, които имат самочувствието на специални. Един добър лекар не е толкова добър само, защото е бил съвестен студент, но и защото е вярвал в себе си и се е усещал специален и е успял да капитализира това усещане. Същото важи и за адвокатите, и за бизнесмените, и за изкуството. 

При нас "урокът по четене" или по- скоро по писане се преписва само от децата, които са допуснали грешки- въпрос на подход от страна на учителя. Преписът е с цел заучаване на допуснатите грешки, останалото домашно- за създаване на полезни навици.
Детето ми, въпреки, че си пише домашното по математика за точно 10 минути, го пише винаги, когато такова е дадено и това не му е досадно. Това си е тренировка.
В работата си имам неща, които върша вече механично, но които така или иначе съм длъжна да върша, независимо дали са ми досадни, скучни, сложни и т.н.
Ако смятам, че детето ми се натоварва излишно пак казвам- бих сменила учителя или училището, ако това е училищна политика. Избор има. Убедих се в разностранността на подхода при всеки един учител, дори в рамките на едно училище.
Домашните обаче се дават за всички деца, тъй като правилата са еднакви за всички. Ако някое дете е надарено в дадена област- има си допълнителни ангажименти там. Това обаче въобще не е пречка за свършване на задължителната работа. Ако пък му е сложно в определена сфера, трябва да направи усилия да достигне поне това средно ниво. Ако не може- има си също общовалидни начини за решаване на този проблем. Има си и различни оценки.
Нека децата ми са си уникални, но това да не е за сметка на тези полезни навици. Спазването на правилата не лишава човека от неговата индивидуалност, изобщо, но е в основата на нормалното общество.
Никой не твърди, че трудът е единственият начин за постигане на успехи, но той е задължителен такъв елемент, наред с редица други, дори един от най- важните. Пропуските винаги дават отражение в практиката след това се наваксват или по- трудно или никога. Най- добрият или човекът от първите редици в дадена област задължително е преминал и преминава през дадени задължителни етапи на обучение и тренировка. Той никога не се занимава само и изцяло с уникални, трудни и интересни занимания. Напротив, по- често ежедневието му е запълнено с рутинни задачи, а останалото е изключение.

Здравейте и от мен. Прочетох всичко ,което съм пропуснала до момента и реших и аз да се включа.Много ми харесват изказванията на Джуди и я подкрепям изцяло.Моето скромно мнение е ,че си зависи също и от госпожата,която е от 1 до 4клас.Аз съм много доволна от нашата ,за тези 4 години тя успя да ги мотивира да учат и да се справят с постоянните тестове и контролни,които им дава.Моят син има всеки ден не малко домашни,а същевременно и допълнителни листчета им дава ,като самостоятелна работа за вкъщи и той нито веднъж не се оплака.Аз виждам ,че никак не им е лесно,но ако сега не усети малко натоварване,то какво ще правим в следващите класове?Не казвам ,че аз не му помагам,като моята помощ се състои в това той да ми разкаже урока си за следващия ден или да ме попита за някое домашно,но като цяло се справя сам и аз смятам,че голяма заслуга за това има госпожата.