Предиобед след като я накърмих изцедих около 40мл кърма и я забърках с малко оризова каша. Настанихме Ива в столчето за хранене, вързахме лигавничето и ... дадох първата лъжичка. Ива беше меко казано потресена, както се вижда от снимките (пояснявам че мутричките които виждате не са рев а погнуса).
Какво да ви кажа мили мами... Уж с такова нетърпение очаквах да я захраня, а ме обзе една носталгия (и таткото също)... Малкото ни момиче е вече пораснало! Не че не се радвам, радвам се много даже. Няма вече да пълним тумбачето само с маминото мляко. Аз ли нещо не съм в ред, че така ме натъжава тази мисъл ? А тя поне да се радваше, а аз я мъча. Дали да не сменя с нещо друго? Винаги ли така реагират дечицата на захранването? Доста нещо изчетох по въпроса, но точно за това май не съм наясно.