В Български хелзинкски комитет се получи Вашето писмо и ние се запознахме с него. Проблемът, който споделяте с нас е сериозен, но поради голямата натовареност на правната ни програма и липсата на ресурс БХК не е в състояние да Ви окаже правна помощ под формата на процесуално представителство.
БХК изразява становище, че чл. 11 от Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване за 2008 г. представлява случай на пряка дискриминация , тъй като родителите с две или повече деца, съответно децата, родени при едно раждане са директно поставени в по-неблагоприятно положение от родителите с едно дете, съответно децата родени сами поради факта, че за отглеждането им се предоставя по-малка сума. Това представлява пряка дискриминация на признак „семейно положение“ по смисъла на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗоД)
Проблемът в случая е, че дискриминацията е в закон, а закон може да бъде изменен по инициатива на Народното събрание или конкретната разпоредба в него да бъде обявена за протоивоконституционна от Конституционния съд (КС). За съжаление КС може да бъде сезиран от ограничен кръг държавни органи - една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. Омбудсманът може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите. Такъв се явява и този случай, за което Ви съветваме да изложите проблема пред омбудсмана с искане да сезира КС, тъй като чл. 11 от Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване за 2008 г. противоречи на Чл. 6. от Конституцията на Р. България (КРБ), а именно:
(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Проблем в случая би могъл да представлява фактът, че при изреждането на признаците в чл. 6 от КРБ не е посочен признакът „семейно положение“. В случая може да се твърди обаче, че са засегнати права на децата по признак „лично положение“, тоест те са лишени от средства за отглеждането им поради факта, че са едновременно родени с друго дете.
Друг възможен подход би могъл да бъде сезиране на Комисията за защита от дискриминация, с искане да отправи препоръка до НС за изменение и допълнение на съответния нормативен акт. Това нейно правомощие е уредено в чл. 47, т. 8 от Закона за защита от дискриминация (ЗзоД). Препоръката от Комисията за защита от дискриминация би могла да окаже влияние и НС да подеме нова инициатива за изменение на разпоредбата още повече, че вече е внасян проект за изменение на закона в тази насока, но статуквото за съжаление е запазено по неизвестни причини.
Екипът на БХК Ви желае успех!
С уважение,
Георги Войнов
БХК