България за мен са близките ми,семейството,родния дом,местата,които помня от детството си...Ако емигрирам,а тази мисъл все по-упорито засяда в съзнанието ми,всичко това ще ми липсва до болка.Но именно заради това,децата ми да могат да обичат Родината повече от мен,трябва да помисля да им осигуря по-добро място за живеене.България не е такова място,и от ден на ден става по-неприятно да се живее тук.Възмущение,гняв,безпомощност са вече чувствата,които надделяват при мисълта за България.Какво е страната ни днес-място,забравено от Бога и оставено в ръцете на шепа алчни политици...и на все по-малко на брой отчаяни и обезверени хора.Днес е национален празник-първата новина по телевизията беше за ужасната трагедия с изгорелите хора,след това съобщиха за изоставеното във влака сладко и красиво бебче,после за катастрофата в София със загиналото дете...Е,аз трудно издържам на такива празнични новини,още по-малко пък се гордея с тях...
Виж целия пост
Де е България?
- Публикувана: 29 фев. 2008, 10:42 ч.
- Последно мнение: 3 март 2008, 15:01 ч.
# 31
3 март 2008, 09:39 ч.
Виж целия пост
Честит 3ти Март на всички българи![/color][/size]
Новото гробище над Сливница
Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и "Лека нощ" навеки си казахте -
до втората тръба.
Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то - остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
куршума... Спете в мир.
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети.
Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.
И тоз венец - той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
над гробни ви хълми.
Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!
1885
Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и "Лека нощ" навеки си казахте -
до втората тръба.
Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то - остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
куршума... Спете в мир.
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети.
Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.
И тоз венец - той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
над гробни ви хълми.
Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!
1885
# 32
3 март 2008, 15:01 ч.
Там
Родил съм се и там отраснах –
в безкрайна, тиха синева,
в постеля от цветя прекрасни,
в гръдта на мъдра планина.
Там тичах из поля безкрайни,
в гори дълбоки губех глас,
там ручей тих ми пя омайно
там приказно мечтаех аз.
Там плувах във вълни сребристи,
от ярко слънце взех загар,
звездите – хиляди мъниста –
и тях оттам си взех във дар.
Качих се – върхове самотни,
отпих от езера – човешка длан,
и там, в поляни от росата потни,
там найдох своя блян.
Там, дето братско рамо
подпора бе ми във беда,
там, дето рекох първо „мамо”
оттам, де взех и тез слова,
там, дето всички искам да прегърна,
там що се вика българска земя –
там тръгнах аз и там ще се завърна,
там пламнах – там ще издимя
Честит трети март!!!
Родина
Обичам те като жена
повлякла ме с безброй оглавници
о, малка, хубава страна
на изпращелите държавници.
Все тъй си детски жалка ти
и в робство, и във независимост-
тъй-важно-весела-почти
измислена за Simplicissimus.
Обичам те като жена
със хиляди чаровни прелести-
о, бедна, хубава страна
на алчни, допотопни челюсти.
Как всички твои синове
от твоя образ са клиширани:
дългът към тебе ги зове
към непрестанно анпоширане!
И ако ний пък се кълнем,
че във борба за теб ще паднеме-
то знай, че ние не крадем,
защото няма как да краднеме!
Обичам те като жена,
която шепне обещания-
о, малка, хубава страна
на общогражданско мълчание!
Димитър Подвързачов
(1881-1937)
Виж целия пост
Там
Родил съм се и там отраснах –
в безкрайна, тиха синева,
в постеля от цветя прекрасни,
в гръдта на мъдра планина.
Там тичах из поля безкрайни,
в гори дълбоки губех глас,
там ручей тих ми пя омайно
там приказно мечтаех аз.
Там плувах във вълни сребристи,
от ярко слънце взех загар,
звездите – хиляди мъниста –
и тях оттам си взех във дар.
Качих се – върхове самотни,
отпих от езера – човешка длан,
и там, в поляни от росата потни,
там найдох своя блян.
Там, дето братско рамо
подпора бе ми във беда,
там, дето рекох първо „мамо”
оттам, де взех и тез слова,
там, дето всички искам да прегърна,
там що се вика българска земя –
там тръгнах аз и там ще се завърна,
там пламнах – там ще издимя
Честит трети март!!!
Родина
Обичам те като жена
повлякла ме с безброй оглавници
о, малка, хубава страна
на изпращелите държавници.
Все тъй си детски жалка ти
и в робство, и във независимост-
тъй-важно-весела-почти
измислена за Simplicissimus.
Обичам те като жена
със хиляди чаровни прелести-
о, бедна, хубава страна
на алчни, допотопни челюсти.
Как всички твои синове
от твоя образ са клиширани:
дългът към тебе ги зове
към непрестанно анпоширане!
И ако ний пък се кълнем,
че във борба за теб ще паднеме-
то знай, че ние не крадем,
защото няма как да краднеме!
Обичам те като жена,
която шепне обещания-
о, малка, хубава страна
на общогражданско мълчание!
Димитър Подвързачов
(1881-1937)
Препоръчани теми