Майките, избрали да останат вкъщи

Нашият график е следният:

7-8.00 ставане, тоалет, закуска и кафе за мен

До 10.00 гледам да свърша у дома, каквото мога: прахосмукачка, пране, съдове, готвене. Това е периодът, когато дъщеря ми е най-спокойна и погълната от заниманията си и мога да отделя това време, без тя да мрънка и аз да се чувствам, че я ощетявам.

След 10.00 според времето излизаме навън. Ако е хубаво, нарамваме пампи, дрехи и храна и стоим цял ден навън, правим по-далечни разходки, срещаме се с познати бебета или си ходим на гости с някои от отчетните ни майки.

Ако времето не е подходящо, само минаваме до пазара и после на двора (живеем в къща с двор).

От 14 до 16 сън.

От 16 до 21 часа следват игри, малко телевизия, малко готвене, ако се налага и така.

Опитвам се да уча дъщеря ми "имената на нещата", пеем песни, много обича да танцува на народна музика, да се гъделичкаме, да гони котката... Нито едно занимание не я привлича за повече от 5 минути, но това е нормално за възрастта й.

Ако искам да отида на фризьор или лекар, се уговарям предварително с някой, който да дойде с нас или да остане за 2 часа у дома с бебка.

И не, категорично не затъпявам у дома. Просто самочувствието ми е леко стъпкано от хора като Andy Garcia. Но за времето, в което съм си у дома, прочетох и научих толкова много за гледането на децата, научих толкова много за себе си, промених се, може би дори порастнах - това не се учи в никой университет и може би не пълни джоба ми, но пък сърцето ми...

Чатпатка, много ми са полезни такива съвети, благодаря много  . И аз така започвам да си мисля, но има едно такова насадено обществено мнение, че детето трябва да ходи на градина.
Синът ми, в интерес на истината, често прекарва време с братовчед си, който е с 1 година по-голям и двамата доста добре играят заедно. Така че най-вероятно това се брои за социален контакт с връстник. Но все пак, когато ходеше на ясла, много му харесваше, но това беше в друга държава и там където го оставяхме условията бяха чудесни - 6 деца на 1 учител, в 8 го оставях, в 5 го прибирах. 6 месеца минаха и още говори за децата и за учителката си от там. Ще го измисля някак. Плей групите са чудесно нещо, отдавна практикувано в други държави, но с моето "работно време" малко трудно се нареждам, трябва баба му у дядо му да го водят, ако е след обяд, ще видим... Мерси за отговора, ще се радвам да чуя и други!

Забравих да напиша, че моите от 4-5 годишни започнаха да ходят на разни занимания по 2 пъти в седмицата. По време на разходките си имаха приятелчета, с които си изграеха в градинката и гости на разменни начала. Нямат проблеми с общуването. На тях им помага това, че са породени и като цяло са на един акъл, като изключим войната на половете. 


Някой знае ли дали може да поискаме от модератора да махне поста на Анди Гарсия? Не ми харесва да стои тук като мазно петно.

Аз също искам да се махне този пост.Темата не е пусната,за да бъдем оплювани,нито искаме нечие мнение-идеята е дасподеляме трудности и радости. Смятам да пиша на модератор за това.
И аз се вълнувам от това какво може да се работи от вкъщи.

здравейте всички,
не се включвам много в темата
но,ви чета


до 14 ч някъде съм свободна-т.е имам време да си свърша всички неща които съм планирала -
след това големия си идва от училище и се почва с него заниманията
знам че е голям ,но е пубер и контрола е на 1 място при нас
и се започва водения на плуване ,англ език ,логопед я водех малката,
зъболекари и тн екстри

и да,бих могла да си намеря работа --преспокойно
но,като сметна колко ще плащам на бавачка и човек който да ги развозва напред назад
с мъжа ми предпочетохме майка им да се грижи за децата ,а не чужд човек
а аз да се правя,че работя някъде  и се" издигам" интелектуално

Дъщеря ми никога не е била от ранобудните. Зимата ако я оставя ,спи до 10. Лятото по-рано гледам да я събудя, докато е хладно.
Дните ми са различни и един ден не прилича на друг. Гледам да не си правя точни планове и графици къде ...какво...,знам какво имам да свърша и си разпределям времето,както ми е удобно. Имам време за всичко почти. Просто съм се примирила, че за сега не мога да започна работа  на пълно работно време. И за момента ми харесва. Свободното време си е лукс. Нямах никакво намерение толкова време да не ходя на работа и да си гледам детето, така се налага.Приспособявам се към ситуацията, така да се каже...


Но имам много познати с такава работа и работно време, че не искам да съм на тяхно място. "Не всичко е пари..."

И аз съм си направила сметка, че ако трябва да плащам за бавачка, и да се притеснявам дали и как ще прибере  детето от някъде си, и  т.н. , не си струва да започвам работа.

Интересно ми е откъде идват тези мнения за затъпяването от седенето в къщи   Дори не говоря за книгите, музиката, знанията, които човек има време не само да поеме, но и да преосмисли много доре. Но забелязвам, че повечето от работащите ми приятелки предпочитат да обсъждат сложните си въпроси точно с мен. Може би защото аз имам спокойствието и времето да мисля за човешките неща, независимо, че и моят график е достатъчно забързан. Времето за по-задълбочен анализ на нещата от живота също не е за подценяване, според мен. Все пак важните неща  са пределно ясни, децата и приятелството са на едно от най-първите места   Не мисля, че би трябвало да се почувствам затъпяла дори и след такива постове като на Анди Гарсия. Но сега разбирам, че имало доста хора, чието мнение някой ден би трябвало да преодолея   Явно съм имала късмета досега да не ги срещам особено често, а и не съм деляла хората на такива с тази категоричност   Няма и да започна да деля хората на работещи и неработещи, но мястото ми наистина е тук, защото тук има много съмишленици.
Много често мен пък ме питат как така съм успяла да създам такъв добър контакт с детето ми и съм спечелила неговото доверие изцяло, изградила съм приятелски и доверителни отношения. Не казвам, че начина е само като си останеш в къщи   Но пък това е МОЯТ начин и съм много щастлива от факта.

С този живот ,които имаме -напрегнат ,опасен
най-важното е да имаме контакт с децата си
Ако аз се прибирам след работа в 19 ч (слагам  1 час прибиране) и тепърва започвам да готвя и тн
за какъв контакт въобще говорим?
Много е трудно общуването с детето като стане на тийн възраст
 на мен ми е на моменти трудно, пък представям си ако нямах контакт със сина си как щеше да е.

Свободното време наистина си е дефицитно... Дори и сега, когато ходи в подготвителна група - пак. Явно вече съм си създала стереотипа, от времето когато се гледахме в къщи. Не мога да си помисля за някакви такива спонтанни ходения на фризьор, зъболекар и подобни. Всичко е планирано и уговорено няколко дена предварително. Само едно нещо взехме да си позволяваме. Когато таткото може, 2-3 пъти седмично се виждаме на обяд да обядваме заедно  Това е времето само за нас двамата, преди това просто изобщо го нямахме 

здравейте и от мен.аз откакто забременях съм си вкъщи.детето ми вече е на 3 год.беше 2-3 месеца на ясла ,но много боледуваше затова се отказахме.приятно ми е да съм си вкъщи с детето.мисля да го пусна на градина,но след 1 година.а работа сигурно няма да почна,защото мислим за второ дете.

 Най- смешното е, че Анди Гарсия изобщо не е разбрала постинга на Зъхи и всъщност това, което уж подкрепя изцяло отрича.

Извинявам се за офф-а.

Ами иска и се да е мъдра и тя,ама по скоро е злобна

Уф, писах, писах и взе, че спря тока и ми се затри написаното. Що ще триете писанията на Анди Гарсия, бре? Да стоят тука, че да гледаме колко злъчна и злобна може да стане една жена... като ходи на работа.
Моите деца са вече ученици и, както е отбелязала Радостина, половин ден са на училище и режима им зависи от това коя смяна са на училище. Тази година и тримата са в една смяна (миналата година първолаците бяха само първа смяна) - т.е имам малко време да поработя, ако изкочи нещо приемливо, разбира се. Когато са първа смяна, след като се приберат от училище обядват, малка почивка и пристъпват към подготовка на уроци и писане на домашни. Вече се справят доста по-бързо и са доста по-самостоятелни (за малките говоря, голямата отдавна се справя сама - там внимателно наблюдавам за пубертетни отклонения). Щом си научат или си четат сами книжки, или аз им чета от общата книга (по-рано споменах, че си избираме книга, от която аз им чета). След това, ако е хубаво времето играят навън, ако не - играят вкъщи. Вече са големи и не им е трудно да си измислят игри. Втората смяна малко повече ги натоварва, пък и аз ги оставям да си поспят по до късно, та не винаги успяват да си почетат, аз бързам да им приготвя обяд, но се справяме де. Така се случи, че извънкласните им занимания и на тримата са все в събота сутрин и в общи линии, докато заведем и последното дете, идва време да прибираме първото. На английски ез. мисля да запиша малките на някое от летните училища - да не им дотежи много сега, на мама на дечицата. Голямата щерка иска да ходи на тенис, та сега търся школа с подходяща схема за посещения.
А за ранното ставане - ставаха рано моите, докато не дойде време да ходят на училище - вече искат да спят до късно, ама не може.
По повод социализацията - през първите си три години детето има преимуществена нужда от присъствието на майка си (в случай, че тя е на работа - от присъствието на друг значим възрастен), а не толкова от контактите с връстници.
Таня, ти искаше да си споделяме какво правим с децата, но аз понякога се притеснявам да не звуча назидателно или поучително. Сега обаче  ще споделя какво ще правим скоро с малките (щом се завършим започнатата вече обща книга). Правихме го и голямата дъщеря - във връзка с въвеждането в ІІІ клас на “любимия” ми предмет “Човек и общество” - започваме да четем от една детска енциклопедия (“Цялата Вселена” - съвсем педантично си я събрахме) раздела “Световна история” - децата нямат понятие за историчност и за време изобщо, каквото имат възрастните. Учебният предмет “Човек и общество” изобщо не е съобразен с това и започвайки от пещерните хора (със съвсем простички и разбираеми обяснения) се опитвам да разясня, че историята, която учат не започва просто от нищото и оттам откъдето я учат - тя е част от процес, започнал в пещерите, преминал през усвояването на огъня, първите оръдия на труда, първите ловци и оръжия за ловуване, първи земеделци, първи селища и т.н. до първите цивилизации. Тези първи неща децата ги разбират и им е интересно и после това, което учат в час го поставят в контекста световната история и не им изневиделица, когато в учебника пише, че на територията на днешните български земи са съществували три велики цивилизации - тракийска, елинска и римска, сякаш децата вече са наясно, както с това що е цивилизация, така и с многото съществували цивилизации, в това число и с вече изброените. Подобно запознаване с историята ми хрумна, когато голямата ми дъщеря се прибра от училище и каза, че учили за турското робство и попита дали познаваме някой, който е живял тогава.
Лека вечер на всички!

И аз голям зор видях докато им обясня как се измерва времето в историята. Не мога да разбера защо изобщо ги карат да учат години. На децата тези числа нищо не им говорят, защото са абстрактни. Затова и много от децата в класа на щерката на контролните грешат най-често годините на събитията, че и цялата хронология. Кой е Аспарух, коя е Византия, Римската империя... става каша. На мен много ми помогна Цивилизация ІІІ. Играят я от няколко месеца и започнаха по-лесно да се усещат що е то война, политика, култура, наука и т.н. и там са изброени основните цивилизации и покрай това сме им разказвали кой кой е. Много ми бяха забавни в началото като измерваха всичко с въпроса "а аз бил ли съм роден тогава? А вие с татко били ли сте родени?" и така докато обиколят цялата рода  Много ни помагат и дискавърските исторически филмчета.

Каката е в точно този период Убедена е, че прабаба й трябва да познава Левски, след като е толкова стара, пък той е умрял вече. Обяснявам, но ми се струва, че още не може да осъзнае съвсем. Това да се тръгне от пещерните хора е добра идея.