дядо ми е бил провинциален интелектуалец, а тя - нищо повече от многоуважаемата му половинка
според мен хората са забравили колко труд е реално гледането на деца. ние, моето поколение не сме отгледани от майките си. виждали сме ги само за малко вечер и сега за някои от нас това е нормално. останалите от нас се борят срещу навици и улегнали обществени възприятия. оттам и чувството за вина. едно време, преди еманципацията да добие тези чудовищни размери, жените са били уважавани само за това че са били жени
колко яко 
Ще кажа само, че определено неработещата и посветила се на семейството ми е примера за подражание. Великолепна и невероятна жена беше
Светла им памет и на двете.
Хубав ден и по-малко вятър




аз съм една много горда майка
Още много-много-много успехи желаем!
/нали съм аз?/ Чудесно звучи
Аз виж как се бях "завоалирала" на незнайно какъв език, ама ти ме разкри
Вчера вечерта го заболя стомахчето и днес сутринта... Сега поспря малко, бесува из къщи. По нищо не личи, че има проблем и няма и температура. Яде препечени филии и бульон, пие чай, ама май не му се яде особено. Иначе напоследък беше със зверски апетит, но от вчера го загуби тотално. Докторът каза, че сигурно е "настинал стомах"
. Кой знае къде се е вял моичкия, разгащен и необлечен

аз съм една много горда майка 

Препоръчани теми