Майките, избрали да останат вкъщи

Да, сумата е малка за гледане на деца, спор няма. Но трябва да иам някакъв начин и група майки да се разберат помежду си за по-висока сума, а да се ползват и парите от държавата като помощ. Представям си и в случая на TanqMG - наема се една такава жена, която идва у вас и гледа твоето и още 2-3 деца, а ти си на комщютъра и хем си вършиш работата, хем си наблизо и винаги има втори човек да помогне в нужда; а с другите майки си делите разходите и плащате на жената адекватна сума.

Да, така звучи добре.

ренси, ако искаш имам оферта за изготвянето на интернет магазин, само да решиш какво ще продава


таня, и аз бачкам на компа по доста време. едно време тони като беше малък му намирах няколко интересни неща за правене и му казвах да си се занимава тихичко. той ме оставяше. и сега имам толкова време, колкото ми трябва. пращам децата в детската и им казвам да не ме притесняват един час примерно. през това време мога да спя, да стихоплетствам, да превеждам... според мен сега е времето да научиш детенце да уважава времето ти. ти може по цял ден да си там, но това не означава, че непрекъснато трябва да сте заедно и да има пълното ти внимание. понякога е нужно всеки да си се позанимава сам. вместо да се ядосваш, че те прекъсва вземи да го тренираш, за да може да му кажеш "рисувай си на масата и не ме закачай докато не звънне часовника". така ще си там ако има нещо важно и детето няма да се чувства пренебрегнато, а и ще си спестиш много нерви. децата имат склонност да са много нечестни в изискванията си, а родителите имат склонност да задоволяват нечестните изисквания на децата си. ако по цял ден те няма и когато си вкъщи детето ти иска да му обръщаш внимание изискването му е съвсем справедливо, но ако сте по цял ден заедно и ти не можеш да седнеш пред компа за час да си свършиш работата това е нечестно. дечицата, макар и най-важните хора вкъщи, не трябва да се оставят с впечатлението, че са център на вселената
ако този ми коментар не отговаря на ситуацията ти и не е от полза за теб, дано поне скромното ми мнение свърши работа на някой друг 

шоши, много е готино това, с което се занимава дъщеря ти! как ми се иска да имаше нещо, на което да мога да се запиша с децата да учим заедно!!! тва ми се струва най-якото на света. исках да учим заедно карате, но за жалост няма такива групи, в които да могат да участват и малки и големи. сега ходят на пиано и на рисуване, скоро на балет или народни танци и бойни изкуства (още проучвам въпроса).

днес си направихме крепост от ролки тоалетна хартия и такива дълги ролки от салфетки. кръстихме я "цариград", "константинопол" и истанбул" и се съдрахме да пеем "край босфора шум се вдига". разказвахме си за цар симеон колко е бил готин и умен, как другите царе го уважавали и поне засега успяхме да изместим костенурките нинджи. аз съм цар симеон, а те са ми воеводите и ми викат "царю честити" хахаха - кеф! не можахме да измислим кой да е император роман - никой не ще тази неблагодарна роля на лузера. имаме едно огромно плюшено куче, което май ще реши проблема 
вече пиша безмислици
хайде мами, отивам да царувам 
лек и весел ден   

чатпатка, тия дни чух от някакво тв предаване, че в момента в Европа семейните занимания били страхотен бизнес. Става дума за точно това, което ти търсиш - на едно място да се обучават деца и родители. Да ти кажа честно, не мога да си представя как става това, обаче най-вероятно хората са успели да направят такива програми и да привличат семействата с тях.
На мен също много ми харесва тази идея, обаче не съм психолог или пък някакъв друг специалист в областта на образованието и идея нямам как може да стане това. Сега се сещам, че най-лесно би могла да бъде направена театрална студиа, където хора с интерес към театъра могат да водят децата си и под ръководството на специалист да се правят най-различни неща. В известен смисъл театърът е като живота - образи има всякакви

да, аз питах дори в "раверсо", но ми казаха, че поне засега не предлагат семейни експедиции, което е много жалко. ще трябва да си ги правим сами 

Здравейте! Расте групата, значи...
Ох, днес обикаляхме магазините с голямата ми дъщеря - е, няма такова чудо - хубава ми е, и умна, и добричка (на мама гарджето  ), обаче е толкова капризна... Както и да е, успяхме да се снабдим с пролетната "униформа" - дънки, суитчър и спортни обувки. На цената на похабените ми нерви.  Докато "оборудвам" и малките и пролетта минала.
Да си кажа и аз по въпроса за събирането на играчките - по принцип за повечето неща, които изисквам от децата ми, винаги в началото го правим заедно - в случая, щом прецених, че е време вече сами да си прибират играчките, започнах лека-полека да ги включвам в събирането, постепено ги оставях те да свършат повечето работа. Когато голямата щерка за първи път си събра удовлетворително играчките я наградих с нов кош  за събиране на играчки - от един магазин за домашни потреби, детето само си го си избра - нали е награда, до ден днешен във въпросния кош събираме дрехите за пране.  Малките също на свой ред бяха обявени за пораснали и поощрени  -  те пък си избраха  по една пластмасова щайга (така и никой не си избра класически кош за играчки - ма, к`во да направя, нали съм либерална майка  ) - първо всеки се прибираше неговите си неща в неговата си щайга, обаче вероятно решиха, че става по-бързо всичко да се прибира без оглед чие е... Сега голямата щерка се опитва отново да шикалкави (вероятно са пуберски изпълнения), но на два пъти така ́и прибрах нещата  , че поне в скоро време няма да имам проблеми (надявам се, де) в тази посока.
Интересно  ми е това, което пишете за семейните занимания (макар, че моите деца влизат във възрастта, дето много много не щат да се занимават с майка си  ). Предполагам, че ще бъде доста интригуващо и за родителите, които работят, защото е и възможност да прекарват повече време заедно. СкъпоЦенна, ти избистряй идеите, ние ще се възползваме  !
renci, ако може нека интернет магазина ти да бъде за жени с наднормено тегло. Може ли, може ли , може ли, а? Нищо свястно не мога да си намеря в Пловдив - за жени и половина  като мен, се предлагат такива безумни неща  - не стига, че повечето материи са изкуствени и кройките са безумни, ами незнам и кой болен мозък е решил, че едрите жени обичат пера, пайети, маниста и тук-там обшито със златничко  . Пък и в интернет магазин няма да ми се налага да разговарям с продавачки, на които да обяснявам, че не харесвам гореизброените неща.
Олимпия, стискам палци! Леко и безпроблемно раждане и живо и здраво детенце!
Приятна вечер!

Блещука,аз съм от Плевен ,обаче миналата година с мъжа ми си направихме един романтичен уикенд в Пловдив.Без да съм търсила дрехи за жени и половина като мен ,влизайки в Халите видях един магазин за дебеланки .Е не е истина каква хубава туника и потниче си взех.Бяха на доста висока цена,та дълго време се чудих,обаче накрая ги взех и въобще не съжалявам.И материята е прекрасна.Ако дойда пак в Пловдив отново ще посетя магазинчето.Дрехи аз изключително трудно намирам за себе си.

Чатпатка, ако имам детски център някой ден, ще се радвам да си наоколо заедно с трите си деца - пълна си идеи и решения за детегледане.
Това с въртенето на играчките е много яко. Това с личното време - също.

СкъпоЦенна, ценна идея - благодаря. Мислила съм и аз в подобна посока, но не знаех, че има такава тенденция по света.

Валенцето, благодаря, знам го този магазин, но в него почти нищо не ми става - трябва да кача още няколко килограма  , за да мога да пазарувам в него.

TanyaMG, ами плейгрупа е в една сграда към общината. Общо взето децата си играят, а майките пият кафе и ги наглеждат.
Имат и голям двор с разни люлки и пързалки и някаква фермичка с животни.
Тук подобни групи са доста разпространени, въпроса е да намериш такава, която да ти допада.

Гимнастиката е за деца до 4 години и е в салон с учител.
Всеки път имат различни задачи - игра на тенис, катерене, игра с ленти и т.н.
Интересно е определено.

В музикалната сме отскоро, но съм с добри впечатления.
Много музика, инструменти и активно участие на децата.

Надявам се и в България да има подобни неща за малките.
На мене пък тука ми липсват препълнените детски площадки с кафенца до тях.

Еее,ми къде тогава се буташ и ти между  шамарите.

хахаха майки мили днес е много весела вечер
валенце, направо ме разби! 
айде и аз да ви развеселя
слагам децата да спят и почвам да разказвам приказки. днес актуалната тема беше за цар симеон и искаха да им разкажа всичко дето знам за него. естествено почнах от това как е станал цар, как преди него са били царе брат му владимир и баща му цар борис. само като споменах "цар борис" децата избухнаха в смях, а аз бях  питам ги кво толкова казах, а те ми отговарят "мамо, ама защо са направили цар човек, дето се казва Ориз?"

shoshi, водиш ли детенцето още в "Двореца на децата"?
Ако го водиш или вземаш ,значи сме се виждали...Може да се запознаем.
Извинете, за отклонението, , че не е по темата.

И аз работя вкъщи, но или на обяд, когато малката спи, или през нощта когато всички спят. Въпреки, че и двете умеят да се забавляват сами за известно врем, не мога да се съсредоточа, трябва ми пълно спокойствие. Тези моменти ги използвам да се ровя из нета.
Не знам дали сте го гледали, в "Часът на мама" една психоложка сподели интересен начин за общуване с децата, когато имаме работа. Става въпрос за ролевите игри. Тя примерно играе с дъщеря си на "съседки". Майката готви, дъщеря й съответно също нещо си върши и си разговарят - Да видиш съседке моето дете... обсъждат всякакви реални и измислени истории. Така хем контактува с детето си, хем развива фантазията му, умението да се изразява, хем научава за какво мечтае, какво е отношението му към определени неща и т.н. С малката ми дъщеря за сега играем на учителки, много й е забавно. Скоро научи буквите (последните 5-6 още й се опъват) и докато гладя тя ме учи - показва буквата, изговаря я, а аз я повтарям.
pepa georgieva, писах ти на лични.

Не съм играла такава игра, но моите много обичат да стоят покрай мен като върша някаква домакинска работа и си говорим за нещата от живота. Но когато имам да чета се разбираме за известно време да се оправят сами и да ме търсят само при критична ситуация. Не че всеки път се получава, но се стараят. Като бяха по-малки искаха да им чета или да им разказвам какво уча. В началото се притеснявах, че им е рано за думички като маркетинг, актив и лихва, но се оказа, че къде разбрали, къде не разбрали, нещо им е останало в главите, ако съдя по реакциите им на финансовите новини.