Майките, избрали да останат вкъщи

Дори майка ми не пропуска случай да ми намекне,че "детето ми е голямо,крайно време е да започна да работя",какво остава за свекито,чиято дъщеря работи и не може да си погледне къщата.Нямат право на глас и двете,защото както казах съм сама в града и никой не помага.Не се дразня вече,защото разбрах,че не всеки може да остане в къщи,на някои това просто не им харесва и се опитват да вменят вина натези,които имат психическата сила да го направят.

Валенце ,намеци получавам от 2 човека,  свекървата почти винаги когато се видим ми казва  за обяви за продавачки и незнам още какво ,но вече не се дразня от нея  . Ядосах се преди около 2 месеца, когато  мъжът ми  замина в друг град да работи  и аз останах с детето . Отидох при една позната защото се почуствах сама да поговорим и да се разсея и тя такава лекция ми дръпна как нейни приятели работили и 2 и плащали на жена да пребира детето от градина и да го гледа докато са на работа.  Ами нищо лошо ,това е техен избор. Аз не искам така.

Момичета,
За сега ще оставя темата ви тук и ще я чета, ако се развие в посока засягаща преди всичко възпитанието на децата и всичко свързано с тях ще я оставя и за в бъдеще. Но ако стане място в което просто си бъбрите за всичко което ви интересува ( в което няма нищо лошо  ) ще я преместя в ДиС, където има и други сериозни теми както и други клубно-отчетни.
Весел ден!

Ако искате, за да бъде темата по-полезна, всяка може да сподели дневния си режим и как точно се редуват заниманията с децата с домакинските задължения. Става дума за по-големичките деца 4-5годишните, които по-принцип в ДГ се движат по някаква обучителна програма. Как точно осъществявате подобно нещо вкъщи? Освен това ми е интересно как съчетавате интересите и темперамента на две деца с различна възраст. В нашият случай Матей (4г) се страхува от вода и не обича да влиза в басейн, а пък Криси (2г) напротив, много обича и би бил щастлив да ходи на плуване. Друг пример от нашето ежедневие е, че Матей обича да играе на едно място с деца (пясъчник, пързалка), а Криси предпочита да ходи и обикаля и трудно го задържам на площадката, докато там играе брат му.

Професията ми е педагог.Занимавала съм се с деца в неравностойно социално положение, преди да родя.Престоя ми в ДДЮ донякъде подпомогна решението ми да остана в къщи.

Приятелите работят и ми се чудят(повечето ), казват " ти си си в къщи и  нямаш проблеми с децата ... , майка ми е останала в къщи с нас 13 год., така че сме на едно мнение по въпроса;свекърва ми никога не е одобрявала моите решения, така че...то е ясно.
Весел ден на всички. 

Заедно с мъжа ми взехме решението, но като се замисля, нещата започнаха да стават от самосебе си. Родителите в началото само се вайкаха как ще се оправяме, но после разбраха, че така е най-добре и помагат с каквото могат.
Като цяло останалите хора, дори част от приятелите ни бяха озадачени и все още като че ли им е трудно да ме възприемат в такава роля.

Обмислям варианта да се остана у дома за дълго, когато се роди третото. Затова ще следя темата.

Не ме тревожи мнението на другите - надявам се, че ме уважават не само заради работата ми.
Не се страхувам от монотонно ежедневие - имам хиляди неща за вършене, време нямам.
Не се притеснявам от затъпяване - колко много още искам да прочета и да науча само аз си знам.
Съпругът ми подкрепя напълно идеята, готов е да поеме изцяло финансовата отговорност към семейството.

Обаче си мисля дали парите винаги ще ни стигат... Какво ще стане, ако той се окаже с нископлатена работа, а аз съм "излязла от форма" след дълъг престой вкъщи? Ще можем ли да се справим? Ще успеем ли бързо да се организираме, че да започна и аз отново добра работа?

Колко ли пари трябва да влизат в една къща, че единият партньор да се откаже трайно от заплатата си?

според мен най-добре за децата е когато са здрави и времето го позволява след закуска- навън,разходки,игри.На обяд задължително сън и следобед занимания у дома.Ние вече сме големи,но от малки започнахме да играем "Не се сърди човече"-така синът ми се научи да брои.Сега играем на "Скрабъл"-много е полезно,защото се учим да измисляме думи и да ги пишем.Най-трудно е зимните месеци и когато времето е лошо.

Имам инженерно образование. Преди да родя работех в администрация на доста висока позиция с добра заплата, но недостатъчна да си купя жилище. След работа работех друга ниско-квалифицирана, но добре платена.


Отначало негативно. Какво толкова да гледаш две деца?! Когато бяха на 5 се наложи свекърва ми и свекър ми да ги гледат за една седмица. (По принцип децата ходят у тях 2-3 пъти в месеца за няколко часа и то след като бяха на 3 години. Целта е да се порадват едни на други.  ) От тогава никой не ми е казал нищо. Приятелите ми са изненадани, че от човек работохолик съм станала домакиня, не ме възприемат в тази "роля".
Мъжа ми е освободен от всякакви ангажименти свързани с децата и домакинството. Аз ги водя- прибирам от училище и разни мероприятия. Подготовка на уроци и т.н. Лятото прекарваме в едно малко село тримата. Таткото идва събота и неделя /ако не е дежурен/. Така той има възможност да се отдаде спокойно на работата си.

Е точно тези мои близки ме накараха да си остана в кьщи да си гледам децата!Преди да излеза по м-во от 2004-та бях дейна работарка и изкарвах пари.Не сьм по желание в кьщи,но вече и не сьжалявам.Напоследьк майките около мен вьрнали се на работа нещо не са доволни!Май ще си остана в кьщи, докато малкото ми момченце навьрши 3 годинки.Като малка сьм била на седмична ДГ.И сега си спомням как сьм плакала и си го натяквам на родителите ми!

Здравейте и от мен! Вече 14-та година съм си вкъщи - голямата ми дъщеря е в VІ клас, а малката дъщеря и синът (близнаци са) са във ІІ клас. Реших, че не мога да балансирам между служебни задължения и родителството и предпочетох да си остана вкъщи. Досега все още никой не е отчел липсата ми на пазара на труда. Не съм работила по специалността си - раждането на голямата щерка съвпадна със завършването на образованието ми (философия). Наскоро изкарах и една магистратура - по приложна психология - аз съм от домакините, които имат за какво да мислят, докато готвят  .
Освен благодарностите към авторката на темата   , изказвам благодарности и на съпруга си, без когото  едва ли щях да имам дилема "вкъщи или на работа" за решаване.
Не ме интересува дали някой одобрява или не оставането ми вкъщи, не знам и дали е по-добре за децата ми, но определено за мен е по-добрият вариант, поне за момента. Т.е. не оправдавам оставането си вкъщи с децата, а със собственото си душевно равновесие.
И да засегна темата за възпитанието на децата - дали моите деца са по-възпитани от другите, въпросът е спорен, на другите може и да не им се струва така, но гарджетата ми, според мен, са си добрички, за което част от заслугата е моя. Опитвам се да ги възпитам, така че да имат реална себепреценка и собствено мнение за нещата. Преди 2-3 години голямата ми дъщеря се върна разплакана от училище - учителката ́и (до ІV клас)  казала, че само тя все има мнение (Били са на урока за малкото раче, което искало да ходи напред, но всички били против него. Та целия клас бил на мнение, че рачето трябва да влезе в правия път, само моето момиче казало, че щом рачето иска да ходи и напред, то родителите му трябва да го подкрепят - тогава дошла и язвителната забележка от учителката). Успокоих я и  ́и  казах, че това е най-големият комплимент, който съм чувала за възпитанието си. За режима - моите  са по-големи
 и режима им зависи от това коя смяна са на училище.
Приятен ден на всички!

Блещулке,

Приказката за рачето е показателна. В такива моменти се вижда кой може да си отстоява мнението. Сещам се за един експеримент по организационна психология, в който тестват конформизма. Бяха накарали студенти да се явят на псевдоизпит и казали на всички да изкарат един и същ грешен отговор на задачите, а само един трябвало да се справи сам. Неговите отговори са абсолютно верни. Дълго време се опъва и настоява, че неговите задачи са верни, а на останалите са грешни. Някои в неговото положение се поддавали на натиска и много рядко имало хора, които не си променили решението. Добре, че навремето разбрах за този експеримент, че да не се давам като смятам, че съм права, независимо какво е всеобщото мнение.

Извинете за офф-а, но ми стана смешно.

Записвам се и аз в темичката. Стоя си в къщи от 4 години 10 месеца.Напуснах работа когато бях бременна със синът ми в 4 месец.
Както се очертава ще си постоя още поне толкова време у дома , живот и здраве с още едно бебе

Айде и аз в отбора.И преди да родя не съм работила поради налагащи го обстоятелства,но като се появи детето разбрах,че съм намерила своята мисия в живота.Няма по-голямо удоволсвие за мен от това,да си стоя у дома и да отглеждам детето си.Той боледува често и това още повече го налага.Ходи на градина рядко/заради боледуването/,колкото да развива социални умения,иначе правим каквото си решим.Къщата и детето са мое задължение и смятам,че работата,която върша ,е също толкова ангажираща,колкото тази на съпруга ми.Аз самата съм израстнала така и смятам,че детето ми има едно щастливо детство.Работя много над неговото развитие и се радвам,че сме много близки.Водя го на плуване ,на аглийски,ако ходех на работа сигурно нямаше да смогвам.Възхищавам се на жените,които могат да градят кариери,да са добри майки и домакини,но аз не съм от тях.Скоро планираме второ бебе и няма перспективи да започна работа.Засега,мъжът ми изкарва достатъчно ,за да мога да си позволя да остана у дома,да е жив и здрав.Определено хората им е странно,че не работя,но аз знам,че правя това,което искам и се чувствам добре.Споменът,че в детството майка ми е била винаги до мен,винаги,когато съм имала нужда от нея,ме прави щастлива,че аз самата мога да дам това на синът си.
П.П:По професия съм рекламист и маркетолог

 Благодаря ви за споделеното!
Относно мнението на приятели и познати..не може да ме обиди и засегне,когато някой "намекне",че ми е време да започна работа,просто се дразня.Общо взето не обичам да получавам непоискани съвети.
Относто дневния режим.Както писах и по-горе,голямата ми дъщеря е със специални потребности,има проблеми с говора и общуването.Вместо това да я дам в дневен център,който да посещава целодневно,за да мога аз да започна работа,предпочетох да се опитаме да я интегрираме в масова градина.За съжаление има много дечица с увреждания,за които това е почти мисия невъзможна и дневния център е единственната възможност за родителите им.При нас обаче се получават нещата,макар и с много усилия.Дъщеря ми посещава масова градина два часа дневно,през останалото време аз се занимавам с нея,а също и приятелка логопед,която много ми помага.
Малката тръгна на градина есента,на 3г,ясла не е посещавала.Реших ,че ако детето не се чувства добре в градината или ако боледува често,веднага ще я спра.Но на нея и харесва много.Може би защото винаги я водя по-късничко сутрин и я вздимам рано следобяда.Ходи с голямо желание.При всички случаи лятото,от средата на юни,ще ги спра и двете от градина.Ще се разхождаме,ще се забавляваме,ще попътуваме.