Защо кърмите толкова дълго?

Точно, super mama, гледам кое е най-полезно за детето. По -полезно (логично) е млякото, което природата му е отредила, отколкото кравешкото (дето си е за телета). Мога да кърмя, мляко имам - кое е логичното и естественото? Да кърмяяя 
В тази работа граници няма. Границите си ги налагаме сами.

А за самостоятелноста - от детето си зависи. Моето дете е много по-самостоятелно например, от детето на приятелката ми. Тя не е кърмила и секунда. Детето не се отделя и за минута от нея, тя е в пясъчника навряна, на пързалката...

Както пишеш - всеки си има избор. И взима решение, което е най-правилно според него и за него.
Да уважаваме различните от нас 

Stella Maria, ако позволиш една забележка: при три деца, отглеждани с любов, думите "лоша майка" са меко  казано неуместни   

Как съм я пропуснала тази тема???
Кърмя толкова дълго защото:
- е полезно за детето
- доставя ми удоволствие
- пестя от семейния бюджет и сега ще се сдобия с лаптоп 
- пести ми нерви и време

Абсолютно, desiteam!

Хех, супер маме, щастливи са родителите, които не само са помогнали на бебенцата си да станат самостоятелни, но и които са успели да ги научат да вдишват и издишват под час и команда! Бравос, на това се вика истинска дисциплина!
Не ти го пожелавам само защото ми е жал за детенцетот ти!

Айде сега, няма нужда да нападаме super mama. Когато човек реши да отбива ( както и да прави каквото и да е било), трябва да намери своя мотив. Е тя е намерила своя мотив, взела е своето решение и има право на това. Дори и на някого да му се струва, че се самозаблуждава или (не дай Боже) че прави нещо лошо. Моето мнение е, че всеки има право на избор, дори има право и на грешки, заблуди и т.н. Това не ни прави по-лоши родители. Да не кажа, че е абсурдно да се смята, че тази мама е кърмила малко, все пак една година си е постижение. Самата аз никога не съм си мислила, че ще успея да кърмя годинка, сега вече не си поставям следващ срок - ще чакам да видя, кога ще се отбие сам.
А за самостоятелността ще кажа следното - дори специалисти не са наясно с новите наблюдения и изследвания върху дългокърмените деца- имам приятелка детски психиатър, която се възмути, че една позната мама още кърми детето си на година и 8 месеца, какво да очакваме от хората, на които това не им е работа...
Но не бива да се съди ( включително и super mama - нас), всички можем да не знаем достатъчно или да се заблуждаваме по една или друга тема. Това си е човешко!

Всъщност мен най-ме подразни точно осъждането на майчинските ни качества и влиянието ни върху децата с туй мързеливо дълго кърмене. Иначе кой, как и колко дълго ще или не ще кърми-негова си работа. Но да не забравяме, че все пак ние не сме супер мами...

Извинете ме, че цитирам по този начин (нещо не мога да се справя): Bopsi: Големият ми син беше със страшни алергии до 4 годишен , които бяха провокирани от нас. Първо с погрешният начин на захранване , второ с краткият срок на кърменете , след това с лечението на каквото и да е с антибиотици. Това се промени , но не исках да повтаряме грешките си и при второто ни дете.
Намерих отговорите на многото ми въпроси , тук във форума и решението на проблема ни да се справим с предразположението към алергии е точно в изключителното и дълго кърмене.
В началото полагах много усилия да кърмя поне до 6 -тия месец. Успях , а след това кърменето стана начин на живот.   Сега кърменето е като успокоително при никненето на зъбките  и така у мен се заражда още по-голямо желание да си кърмя още ...по-дълго време - това цялото все едно съм го писала аз!  

Lenyto, а защо се е възмутила приятелката ти, с какво кърменето на 1,8 г. може да навреди на бебето според нея?

Чакайте да разведря малко атмосферата с една смешна случка, че нещо много се счепкахме. Най-големият ми син го кърмих може би до годинка и месец-два, не си спомням точно, около годинка, малко след. Той вече беше проходил и малко бърбореше, изобщо си беше голямо човече. Не съм го кърмила през деня, ядеше си детска кухня(по онова време беше на мода ранното захранване) и му готвех, но вечер го кърмех за приспиване и за гушкане. През деня нямам спомен да съм му давала цицата, но както и да е. Това беше въведението. Веднъж в кварталната градинка сме седнали с мамите на сладка приказка, наоколо пълно с народ. Аз бях с една рокля, цялата с копчета отпред. Както си щъкаше наоколо моя сладур и не знам какво го прихвана, стресна ли се нещо, реши да демонстрира превъзходство ли, но се втурна към мен и ме задърпа да ме разкопчава. Много се учудих, а и не очаквах, защото не беше свикнал да го кърмя през деня. И докато му обясня да изчака, изобщо докато реагирам, младежът като ми дръпна роклята и като се разхвърчаха едни копчета из градинката... Срам!!! Прибрахме се на бърза ръка, с една ръка бутам количката, с другата придържам роклята. Него трудничко го отбих, сега като се замисля. Тъкмо спре да цока едната вечер, на другата пак се сети и рев... Аз му дам малко, после пак го спра. Абе тежко си беше/ Докато Косето, (второто ми момченце) дори не заплака. Той беше малко преди да навърши година, но явно съм улучила момента, защото изобщо не рева, видя, че му отказвам да цока, сгуши се в мен, затвори очички и заспинка. явно си е до дете дали трудно ще се отбие.

Хайде, стига сме се дърпали за такива неща кой колко кърми. Наистина си е лично решение, прави сте, кой както го усеща.   

Ами беше пак в смисъла на самостоятелността...

исках да се изкажа по темата за мързела
синът ни на година и 3 месеца цока толкова , колкото иска, т.е. 3-4 през деня и в зависимост от настроението през нощта, ако ме ни мъчат зъбките 1 път , ако ли обратно броят нараства до 4-5 пъти. Никога не съм мислила че ще кърмя толкова дълго, Наистина ми минаваше мисълта да се отбиваме, когато се опитвах да спра нощните хранения, НО след многобройни опити се убедих че нощното НИ хранене НЕ Е НАВИК, а си е чист глад. Когато се замислих над изходната ситуация - той не приема биби, не понася шишета не пие АМ, значи нямам друг избор, освен ако е ви се струва нормално да ставам да правя каша и да го храня с лъжичка ... НО дори и да приемаше шише и АМ не би ли ми било по удобно просто да му дам да цокне до насита , отколкото да става да топля вода и прочие и прочие.  А така толкова удачно се получава че моят МЪРЗЕл се съчетава с УДОВОЛСТИЕ за детето ...

super mama, мислиш ли, че основния довод е мързела за да кърми майка 2, 3 години? И мързел ли е да поддържаш лактация толкова време, да внимаваш какво ядеш и пиеш, та дори и какво обличаш  ? Кърмила си една година, знаеш как е.
Давай по-весело и не се вглеждай така критично в думите 
Дългокърмещото и то човек и има право на хумор и забава 

 Имам два коренно различни опита от кърмене. Първото дете до 6 месеца, последвани от не много тежко отбиване, но  за сметка на това от тежка алергия към млякото с рецидиви и до днес на шест години. Второто дете кърмих до 2години и 8 месеца. Започнах твърдо убедена да кърмя дълго- чак до една година Но то милото не мислеше точно така- отказваше категорично всякакви течности до година и два месеца, а от шише с биберон се научида пие на 3 години и и половина- демек преди няколко дни- набара на брат си едно старо шише и реши да опита как е После- след като започна все пак да приема някакви други течности изобщо  започна и да разабира и я хвана бебешкия пубертет и ходи излизайна глава с нея. Всъщност истината е че кърменето на дъщеря ми и начина общуване много ми харесваше- много възпитателно и за мен и за нея. И сега имаме особена връзка с нея, но това е друга тема. Та по повод самостоятелността. Тръгна  ясла на година и осем месеца- най- дребното и най- оправното същество, което познавам. В градината същата работа. Детето излъчва любов и получава любов. Самоуверена и със силен характер- ако това може да се каже за три-четири годишните. В същото време е много сговорчива, общителна и спокойна- тя не страда от мисълта, че може да не се сетя в някакъв момент за нея- тя знае, уверена е във връзката с мен. Няма да коментирам какво е положението при не толкова дълко кърмения и брат за да не се ядоса някой какви ги говоря за недългокърмените деца Само ще спомена, че неговото кърмене беше съвсем различно и не ми носеше тоталната положителна емоция която изпитах с второто, да не кажа, че на моменти ми е било ужасно болезнено, досадно и неприятно така че мога да разбера напълно и жените, които не намират нищо хубаво в кърменето. Както и да е- стана дълго писанието ми. Ако имам трето дете ще се постарая да кърмя колкото може повече, защото вече знам повече, защото съм се убедила от собствения си опит в положителните страни на кърменето както от здравословен така и от емоционален и възпитателен аспект. В крайна сметка правех го и бих го правела просто защото мога.
Възклицанията на множеството български психолози(с изключение на един) не ме вълнуват.

Защото освен че е нормално и ми е навик  , е полезно, лесно, удобно, икономично, приятно и прочие.

При мене се случи по стечение на обстоятелствата. Исках да го отбия, когато беше на 7-8 месеца, но свекърва ми ме посъветва да го оставя още малко на кърма, защото било лято, а лятото не било хубаво да се отбива. така детето стана вече на 1 год. и 2 мес. и нямаше кой да го вземе за няколко дни далече от мен, за да го отбия. Свекърва ми се дръпна тогава и не намери начин да ми помогне. А сама беше невъзможно да го отбия, защото е "пристрастен" и ми ставаше жал, когато се разреве за цицата. И така...вече сме на 2 год. и 6 мес. и още се кърмим!!! И не виждам деня, в който ще стане заветното отбиване, без да бъде принудително.
Така свикнах с кърменето, че даже и на мен ще ми е много тежко. Дано поне съм дала едно от най-хубавите неща на детето си, за да бъде здраво.