Дано да и мине след раждането....................да не те отчайвам, но някои жени изпроклетяват през бременността и така си и остават...............мдам....
Аз съм една от тях, че и по лошо стана. Мъжа ми засега ме търпи, ама да видим до кога
За проклетия от хормони
- Публикувана: 6 март 2008, 18:19 ч.
- Последно мнение: 10 март 2008, 11:32 ч.
# 30
7 март 2008, 17:56 ч.
Аз съм една от тях, че и по лошо стана. Мъжа ми засега ме търпи, ама да видим до кога
Виж целия пост
Аз съм една от тях, че и по лошо стана. Мъжа ми засега ме търпи, ама да видим до кога
# 31
7 март 2008, 18:32 ч.
И аз имах такива моменти.
Седя и роня сълзи толкова сърцераздирателно, че все едно преживявам накуп драмите от десет латиносериала. Идва мъжа ми и ме пита загижено "Защо плачеш?". Отговарям - "Аз ако знаех" И прихваме да се смеем
Виж целия пост
Аз не съм имала такива моменти.Само дето ревях непрекъснато ей така без повод и после се смеехме заедно
Седя и роня сълзи толкова сърцераздирателно, че все едно преживявам накуп драмите от десет латиносериала. Идва мъжа ми и ме пита загижено "Защо плачеш?". Отговарям - "Аз ако знаех"
И прихваме да се смеем 
# 32
7 март 2008, 18:35 ч.
Аз също бих те посъветвала да потърпиш. Няма да е вечно! И на нея не й е леко!
Но няма да е зле и да поговорите. Може и да не е проблема само в бременността, а и в теб.
Друго важно - някои жени си викат "ей сега ми падна да се глезя" и ти се качват на главата нарочно. Виж дали не е и такъв случая.
Без майтап, чувала съм го поне от три девойки това При това с нелоши мъже!
Виж целия пост
Но няма да е зле и да поговорите. Може и да не е проблема само в бременността, а и в теб.
Друго важно - някои жени си викат "ей сега ми падна да се глезя" и ти се качват на главата нарочно. Виж дали не е и такъв случая.
Без майтап, чувала съм го поне от три девойки това
При това с нелоши мъже!
# 33
7 март 2008, 18:41 ч.
За да не се налага да търпиш проклетията на жена ти опитай тази рецепта:
Гушваш жена ти и тихичко и казваш на ухото че бременността я прави удивително, невероятно красива! Че я обичаш повече от всякога и си безкрайно щастлив че скоро ще си имате бебе! Че си и благодарен задето носи твоето дете!
Опитай се да и отделяш повече време-да се разхождате заедно, да си говорите за бъдещото бебе, да я гушкаш и непрекъснато и казвай че я обичаш!
Освен бушуващите хормони, бременните жени често се чувстваме дебели, непривлекателни, някак тъгуваме по младото и безгрижно момиче, което никога пвече няма да бъдем. Често когато се разминаваме с някоя дългокрака красавица с къса пола си поглеждаме надутите кореми и си казваме, че ето, след като не изглеждаме така, сигурно и мъжа до нас не ни харесва.
И започваме да имаме капризи и претенции-само и само за да получим внимание, милувка и да се сети половинката да ни направи комплимент. Но половинката се ядосва от нашите претенции и започва да се дразни, да се оплаква, което още повече ни кара да се чувстваме нежелани и да имаме повече претенции... Порочен кръг!
А е толкова лесно да се излезе от него- с един комплимент, с една прегръдка, с мила дума и мааалък подарък (например да и купиш 1 шоколад или нещо друго, което знаеш че обича!)
Успех!
Виж целия пост
Гушваш жена ти и тихичко и казваш на ухото че бременността я прави удивително, невероятно красива! Че я обичаш повече от всякога и си безкрайно щастлив че скоро ще си имате бебе! Че си и благодарен задето носи твоето дете!
Опитай се да и отделяш повече време-да се разхождате заедно, да си говорите за бъдещото бебе, да я гушкаш и непрекъснато и казвай че я обичаш!
Освен бушуващите хормони, бременните жени често се чувстваме дебели, непривлекателни, някак тъгуваме по младото и безгрижно момиче, което никога пвече няма да бъдем. Често когато се разминаваме с някоя дългокрака красавица с къса пола си поглеждаме надутите кореми и си казваме, че ето, след като не изглеждаме така, сигурно и мъжа до нас не ни харесва.
И започваме да имаме капризи и претенции-само и само за да получим внимание, милувка и да се сети половинката да ни направи комплимент. Но половинката се ядосва от нашите претенции и започва да се дразни, да се оплаква, което още повече ни кара да се чувстваме нежелани и да имаме повече претенции... Порочен кръг!
А е толкова лесно да се излезе от него- с един комплимент, с една прегръдка, с мила дума и мааалък подарък (например да и купиш 1 шоколад или нещо друго, което знаеш че обича!)
Успех!
# 34
8 март 2008, 18:57 ч.
Щом не е било никога-ще се оправи 
.Макар и не с раждането.Когато свикне с бебето ,пак ще е твоето слънчево момиче.
Мерси за темата-дадох я на мъжа ми да я прочете и да се успокои малко,че откакто влязох в 8 месец, не мога да спра да плача и все той ,милия,ми е крив
.Много ми е жал за него,но просто не мога да се спра... .
Виж целия пост
.Макар и не с раждането.Когато свикне с бебето ,пак ще е твоето слънчево момиче.Мерси за темата-дадох я на мъжа ми да я прочете и да се успокои малко,че откакто влязох в 8 месец, не мога да спра да плача и все той ,милия,ми е крив
.Много ми е жал за него,но просто не мога да се спра... .
# 35
8 март 2008, 19:12 ч.
И моята половинка , и тя така !!! 
Виж целия пост
Ох, все едно чета мъжа ми
Той знаеш ли какво правеше - съгласяваше се с мен, казваше "да, добре". И не ми обръщаше внимание като истерясам
Той знаеш ли какво правеше - съгласяваше се с мен, казваше "да, добре". И не ми обръщаше внимание като истерясам
# 36
10 март 2008, 08:35 ч.
Ох,милия!Зареди се с търпение и се опитай да прояваваш повече разбиране от всякога.
Сега си и нужен за да си до нея,да я подкрепяш и да и показваш,че я обичаш.
Аз нямах нерни изблици през бременността,но ела питай мъжа ми какво изживя след раждането...
Сигурно му е било писнало по някое време от мен-постоянно виках,пиех чак успокоителни по едно време...
Слава Богу-това траеше около месец и половина и постепенно мина.
Сега всичко е наред.
Просто бъди търпелив и спокоен/доколкото е възможно де.../.И непрестанно и показвай любовта си,защото това винаги се оценява,пък и ще и олеква поне временно!
Успех!
Виж целия пост
Сега си и нужен за да си до нея,да я подкрепяш и да и показваш,че я обичаш.
Аз нямах нерни изблици през бременността,но ела питай мъжа ми какво изживя след раждането...
Сигурно му е било писнало по някое време от мен-постоянно виках,пиех чак успокоителни по едно време...
Слава Богу-това траеше около месец и половина и постепенно мина.
Сега всичко е наред.
Просто бъди търпелив и спокоен/доколкото е възможно де.../.И непрестанно и показвай любовта си,защото това винаги се оценява,пък и ще и олеква поне временно!
Успех!
# 37
10 март 2008, 10:51 ч.
Много хубаво си го казала
Виж целия пост
За да не се налага да търпиш проклетията на жена ти опитай тази рецепта:
Гушваш жена ти и тихичко и казваш на ухото че бременността я прави удивително, невероятно красива! Че я обичаш повече от всякога и си безкрайно щастлив че скоро ще си имате бебе! Че си и благодарен задето носи твоето дете!
Опитай се да и отделяш повече време-да се разхождате заедно, да си говорите за бъдещото бебе, да я гушкаш и непрекъснато и казвай че я обичаш!
Освен бушуващите хормони, бременните жени често се чувстваме дебели, непривлекателни, някак тъгуваме по младото и безгрижно момиче, което никога пвече няма да бъдем. Често когато се разминаваме с някоя дългокрака красавица с къса пола си поглеждаме надутите кореми и си казваме, че ето, след като не изглеждаме така, сигурно и мъжа до нас не ни харесва.
И започваме да имаме капризи и претенции-само и само за да получим внимание, милувка и да се сети половинката да ни направи комплимент. Но половинката се ядосва от нашите претенции и започва да се дразни, да се оплаква, което още повече ни кара да се чувстваме нежелани и да имаме повече претенции... Порочен кръг!
А е толкова лесно да се излезе от него- с един комплимент, с една прегръдка, с мила дума и мааалък подарък (например да и купиш 1 шоколад или нещо друго, което знаеш че обича!)
Успех!
Гушваш жена ти и тихичко и казваш на ухото че бременността я прави удивително, невероятно красива! Че я обичаш повече от всякога и си безкрайно щастлив че скоро ще си имате бебе! Че си и благодарен задето носи твоето дете!
Опитай се да и отделяш повече време-да се разхождате заедно, да си говорите за бъдещото бебе, да я гушкаш и непрекъснато и казвай че я обичаш!
Освен бушуващите хормони, бременните жени често се чувстваме дебели, непривлекателни, някак тъгуваме по младото и безгрижно момиче, което никога пвече няма да бъдем. Често когато се разминаваме с някоя дългокрака красавица с къса пола си поглеждаме надутите кореми и си казваме, че ето, след като не изглеждаме така, сигурно и мъжа до нас не ни харесва.
И започваме да имаме капризи и претенции-само и само за да получим внимание, милувка и да се сети половинката да ни направи комплимент. Но половинката се ядосва от нашите претенции и започва да се дразни, да се оплаква, което още повече ни кара да се чувстваме нежелани и да имаме повече претенции... Порочен кръг!
А е толкова лесно да се излезе от него- с един комплимент, с една прегръдка, с мила дума и мааалък подарък (например да и купиш 1 шоколад или нещо друго, което знаеш че обича!)
Успех!
Много хубаво си го казала
# 38
10 март 2008, 11:22 ч.
Нормално е! Особенно към края на бремеността! Аз бях станала едно вечно недоволно, сърдито и ревливо мрънкало.
Все си намирах за какво да мрънкам и да тормозя мъжа ми. А той викаше: Да мило, разбирам те, да мило!
Сега като се замисля може и изобщо да не ме е слушал, но тогава ми беше добре, че ми обръща внимание и е съпричастен.
Другия му номер беше: Така като си бременна си толкова секси.. Толкова си хубава и тн.
Повдигай и самучувствието постоянно и и прави четки и ще се разминеш по леко. И най вече не и се сърди тя не е виновна .. хормоните я правят такава. Издръж още има няма месеца.. гушкай я, казвай и че я обичаш, прекарвай колкото може повече време с нея, оставия малко да се поглези защото после няма да имате много свободно време " само за вас си"
Виж целия пост
Все си намирах за какво да мрънкам и да тормозя мъжа ми. А той викаше: Да мило, разбирам те, да мило!
Сега като се замисля може и изобщо да не ме е слушал, но тогава ми беше добре, че ми обръща внимание и е съпричастен.
Другия му номер беше: Така като си бременна си толкова секси.. Толкова си хубава и тн.
Повдигай и самучувствието постоянно и и прави четки и ще се разминеш по леко. И най вече не и се сърди тя не е виновна .. хормоните я правят такава. Издръж още има няма месеца.. гушкай я, казвай и че я обичаш, прекарвай колкото може повече време с нея, оставия малко да се поглези защото после няма да имате много свободно време " само за вас си"
# 39
10 март 2008, 11:32 ч.
Имаш право да си песимист - мен като ме яхна навъсения хормон с първото дете, та вече осма година ме влачи. Надявам се, докато децата станат абитуриенти, да ми размине.
Мога да ти дам телефона на мъжа ми, за да си поплачете един друг на раменете.
Виж целия пост
Мога да ти дам телефона на мъжа ми, за да си поплачете един друг на раменете.
Препоръчани теми