"Клуб на пострадали деца от безстопанствени кучета"- първия в нетпространството!

Аз мога ли да ти помогна-мъжа ми го простреляха заради забележка да си вържат кучето(писах малко по назад,ако искаш погледни)Живея в Надежда и мога да дойда с теб,ако мислиш,че мога да ти помогна.

Момичета, преди малко ми се обади асистентката на Карбовски, че за утре отпада "кучешката" тема. Отлагат я за 13-ти, след 2 седм. Братя незнам си кои се съгласили да учавстват утре във връзка със скандала МВР. Така, че ако искате да се подготвим за 13-ти тези от вас, които са свободни и имат желание да дойдат с мен, да ми кажат. Аз ще предам на асистентката колко моми ще отидем и така...
Елито-3 точно теб имах в предвид заради разказа ти по- назад в темата. Ако искаш на лични да ми оставиш някакви коорд. и да се чуем.

Момичета, утре съм цял ден свободна за разходки. Ако иска някоя от вас да се видим с децата и да си поприказваме- навита съм.

Ще се включа по- късно, че у нас е кочина и трябва да се направя на домакиня, да поизчистя. Иначе от ХЕИ ще ми затворят къщата

Надявам се,че си получила координатите ми очаквам  включване

Ако съм в кондиция ще дойда. При всички случаи ще се чуем. Другата седмица ще пътувам извън София, но като се върнем ще видим кое - как е!

В новините по К1 имаше репортаж за бездомните кучета, за далаверата, която си правят общината и екоравновесие (дано съм разбрала правилно), общо взето казаха това, което някой каза тук, дано им подрежат крилцата.

Ехх, Визаа, този път аз съм изпуснала. Дали в късните ще го повторят

Китана, прощавай, не те разбрах във връзка с какво е поста ти: че подкрепяш нас, пострадалите и петицията ни или.... Иначе добре дошла при нас!

 Преди две седмици отивам с децата в парка.Те играят на стотина метра от мен.В един момент мъж и жена ,които си разхождаха немската овчарка,незнам как я изтърваха или пуснаха,но кучето се оказа,свободно без каишка.Засили се към три годишната ми дъщеричка,която се разпищя и забяга.Немога да опища чуството на страх ,което изпитах,още повече,че от това разстояние не можех и много да реагирам.Видях страха и в очите на стопаните ,които се опитваха да го хванат ,но то неги слушаше и все се измъкваше да гони малката.За щастие тя се размина само с уплаха.Развиках им се ,да си хванат кучето и какво правят в парка,а те ми казаха-"не виждате ли че се опитваме да го хванем?"
 Другия случай е от лятото за който ще се радвам ако ме посъветвате как да постъпя.В края на улицата ни живее едно семейство,което имат Ризеншнауцер(незнам точно как се пише).Редовно го пускат да се разхожда свободно из квартала.А тяхната къща граничи с оградата на децката градина.Много пъти съм виждала как кучето се дразни от децките викове и се мята по оградата лаейки.
 Един следобед съм пуснала момчетат да играят около блока,като ги наглеждам през терасат.Единия път като поглеждам видях,че това куче е пуснато.Изтръпнах,децата играят зад блока.Звъня по тел.на големия си син и му казвам на бързо,че кучето е пуснато да не мърдат ,и да не бягат ако го видят.Ама те деца ,се изплашиха и почнаха да викат,че искат да се приберат,че ги е страх.В този момент виждам ,че кучето тръгва към гаражите зад блока.Чесно ви казвам идваше ми да скоча през балкона.Почнах да викам,като луда -марш и да хвърлям картофи по него.Докато то накрая се обърна и си тръгна нагоре по улицата.Децата дотърчаха и се прибраха.За жалост въпросното куче и до ден днешен си го пускат свободно и всички си траем.Дайте ми съвет как да постъпя.Идва ваканцията и аз не мога по цял ден да дъпжа децата затворени в къщи ,а те да си пускат така кучето.
 Моля да ме извините за дългия пост.

Китана, личи си, че не си имала кой знае какви спречквания.
Внимавай с приказките. Нали знаеш кои се давят?
В борбата с глутница няма правила, разбиране и познаване.
Дано никога не го разбереш.

Пиша всичко с най-добри чувства

http://news.bnt.bg/content/view/full/218959 , ето я емисията от тази вечер, към края  дадоха въпросният репортаж.

Ами,малко по малко...:

Първо,спречкванията ми с кучета са били,доколкото мога да си спомня,повече от 3(поне тези,които приех "насериозно").Веднъж минавах напряко под един мост.Там има мн складове,и съответно доста бездомни кучета,които ги хранят там...Та,минавам си аз,и по едно време гледам някакъв средно голям пес лае и ръмжи насреща ми.Погледнах го и си продължих по пътя .Завих преди него,но той се спусна след мен и искаше да ме ухапе за крака.Нито забавих ход,нито нищо.Спускаше подире ми,но не ме ухапа.По едно време,като видях,че става досаден,се обърнах и тръгнах към него.Кучето си тръгна като не спря да ръмжи и да гледа назад.Продължих си по пътя.Всичко правех автоматично и явно по интуиция.Още веднъж ще повторя,че през целия си живот съм живяла с кучета.Първото куче,което имах,беше пудел .Тогава бях на 5годинки.Научила съм да разбирам кое куче има сериозни намерения да ме ухапе и как да постъпя.Кучетата надушват страха.Има ли страх,това означава за тях,че може да станеш потенциална жертва и нападат още по-ожесточено.Като видят,че не те е страх,тогава се позамислят има ли смисъл да рискуват...Може да не го обяснявам много добре,но мисля,че се разбира какво искам да кажа....
  И при другите случаи така.Забелязвала съм,че повечето от кучетата даже не ме и забелязват...Веднъж,както си ходех,гледам,срещу ми върви един доста неугледен чичка.Доста преди да се засечем отнякъде дочувам един страхотен лай и зад мене изкачат няколко кучета и тръгват да се спускат на чичкото.То не бяха чадъри,то не бе чудо!Песовете не го нахапаха,но му се спускаха доста време и не го оставяха намира....
 Чудех се тогава,и сега продължавам да се чудя-какво усещат кучетата,по какво избират кой да нападнат...
 Моят помияр,както обичам да го наричам,един дето намерих-смеска м/у питбул и улична-беше доста агресивен,но и мн умен.Гризваше си от всички в къщи. Без мен...Аз бях тази,която му се караше,аз бях тази,която го пошляпваше като направи беля,аз бях тази,която го учеше на команди..Ухапванията му бяха просто предупредителни и нищо повече.Примерно сестрата като му бъркаше в паницата,за да го дразни,естестено,че ще я гризне.Но когато дойде кръстницата ми и посегна да прегърне сестра ми,тоя й се хвърли,защото помисли,че ще й стори нещо.Освен  уплаха и един урок,че си имаме пазач в къщи,кръстницата не си отнесе ....

И друго-прочетох много внимателно постовете на пострадалите.Забелязвам,че повечето майки сякаш са насадили някакъв страх в децата от кучетата...То,че не трябва да се пускат домашните кучета на места,където има деца,то това е ясно....Имам впредвид,като се случи някаква такава среща м/у вашите деца и някое домашно куче,вие (не визирам някой конкретно)изпадате в някаква невъобразима паника.Сега ще илюстрирам думите си:
   
 Ричи,моето коли(сладур-непукист,много спокоен),много обичаше да ни гони.И видеше ли ни ,че започваме да бягаме,веднага се спускаше след нас(аз и моята племенница,тя е по-малка от мен с 5 г).И падаше голяма игра пред блока..Една зима,ох,става ми смешно само като се сетя,племенницата ми го е извела самичка.Тогава е била...сигурно на 10,можете да сметнете килограмите и ръста й(за сравнение колито ни беше огромно и тежеше около 60 кила).Та гледам от прозореца тя тича,кани Ричи на игра,тоя я застигна,бутна я на земята и почна да я влачи по леда..... Минава една съседка и като се разкрещя:Уби детето!Помощ!Помооощ!Племенницата допреди да се появи тая дама се беше излегнала,разперила ръце и крака и оставила кучето да я влачи.В момента,в която леличката се разкрещя и почна да гони Ричо,той пусна детето и тръгна към нея,като ръмжеше и лаеше ср/у нея.Е,казвам ви леличката се побърка от страх!А аз се скъсах да се хиля на терасата....Хем знаеше,че така си играем с кучето...

  Надявам се,че ме разбрахте,Има много домашни кучета,които искат просто да си поиграят.За човек,който ги познава,това е изключително лесно да се определи.И ако наистина иска само да подуши детето,щом вече стопаните му са били безотговорни да го пуснат,то защо трябва да се панирате и да създавате фобия от кучетата и в децата си?В много постове дотук срещнах точно този случай.


 За бездомните-ами,на всеки може да се случи.Живеем в градска джунгла.И те живеят с нас.И това НЯМА да се промени!!Не и докато хората не станат малко по-отговорни и спрат да мислят само за себе си и парите,които могат да спечелят(предполагам се сещате кои визирам).Аз съм се примирила,пък и съм ПРОТИВ избиването на животни от всякакъв вид,тип и т.н.Просто ще помисля какво да правя да предпазя себе си и своето дете от такава трагедия....Никой в тая държава няма да помогне на мен или моето семейство.Затова аз сама ще се погрижа.Знам,че има агресивни животни,следователно ще внимавам.Нищо не мога да направя.

КИТАНА, интересно ми беше да прочета и двата ти поста и да се запозная с твоя личен опит.
Разсъждаваш спокойно, трезво... Но и ситуациите, в които си изпадала ти го позволяват.

Първо искам да ти кажа, че на 3 годишно дете не е нужно да всяваш страх. То го носи в себе си след като е видяло зиналата паст...

Второ и ние си имаме куче. Макар с размерите на малък плъх, или на голяма мишка - както ти харесва повече. Принцеса е. Със собствено легло, фотьойл, възглавки, одеяла, дрешки, каишки в тон, играчки... Но е с характер. 
Не си мисли, че тук сме се събрали банда озверели кучемразки. Уверявам те, че не е така.

И третото нещо, което до сега не съм споделила... А може би трябваше...

Моят любим татко... Сам в гората... И вълци...
Не само за страха знам... Знам и за глада...
Знам и как точно с голи ръце... Но не знам, ако се случи на мен, дали ще успея.
И не искам да разбирам. Защото не съм в гората, а в града!
Между другото той, моят мил татко, безумно обича животните.
Но вярвай ми когато нещо му напомни отминали неща озверява.
Знаеш ли какво е да видиш толкова злоба в очите на любим човек?...

И другото... Моят любим мъж. Другият най-важен мъж в живота ми.
Преди... 5-6 години една сутрин имахме среща. Дойде. С липсващи меса по ръката.
Гадно, гнусно, мръсно, дворно, домашно куче.
Да ти кажа ли и то как си отиде. Поне това го знам не от преразкази.
За сега ще се въздържа.
Защото... не, не говоря за "нехуманния" куршум.
Говоря за онзи първичен инстинкт за оцеляване.
Който е неЧовешки. До момента, в който проговори...

Italia,разбирам те.По-горе не говорех за ТЕЗИ "домашни любимци".Те са по-опасни от всички други,защото са обучавани в агресия.За това са виновни стопаните им.Срещу такова куче едва ли един редови човечец би могъл да се справи невъоръжен....

 Хм,за насаждания страх може и да не съм се изразила правилно.Най-скорошния пост,който мога да използвам е на Vqqra.За немската овчарка...Засилила се към детето й то се разпищяло и избягало.Да,май така беше..Та какво искам да кажа?Нашта немска овчарка(той е на 4 месеца,дъщерята е на 10,и е висок колкото нея) все дебне да я оближе.Не му давам,ама понякога успява.Макар че е толкова малка,тя не се плаши.Държа ги в отделни стаи и от време на време ги събирам на "неутрална"територия,за да се опознават.По същество-ако към моето дете(пр на 3 годинки,да стане,живот и здраве),тръгне домашна немска овчарка,първо аз ще преценя какво иска да направи...Това е лесно да се види.Ако видя,че иска само да я подуши,няма да се стряскам.М/у другото това звучи бавно,но се прави автоматично и за секунди...И разликата м/у моето дете и това на Vqqra ще бъде,че моето дете няма да се разпищи и да избяга.Защо?Защото за нея кучето е нещо познато.Децата не НОСЯТ страха в себе си.Не разбрах на vqqra детенцето да е хапано,че да изпитва такъв страхДруг е въпроса,че ще се накарам на стопаните за това,че си пускат кучетата при децата.Тук няма място за компромис!!.
 
 Това искам да кажа-има деца,които не са хапани,но родителите им предават страха и отвращението от животните на децата.Няма дете,което да е родено със страх или ненавист към животните...В тая връзка ще кажа за една майка,в един подобен форум,която каза,че мрази бездомните кучета и котки и е ГОРДА,че малкото й момченце(което е само на 2 години),хвърля камъни по тях.....Не знам,може и да е в тоя форум...По добре....Мога да изнеса една статия....Ще видя

 

Честно казано аз съм от тези майки, с тази разлика, че моите деца не хвърлят камъни по животните. Това ще бъде така, докато децата имат нужда от защита от бездомни или домашни кучета, или от собствениците на такива. Знам, че на децата не трябва да се насажда какъвто и да е страх, но след като за пореден път куче се спуска към синът ми да го лае и после се чудя как да го успокоя, предпочитам да му насадя страх към кучетата, пред това детето да се спусне да гали някое куче и то да му отхапе ръката, защото детето не може да прецени на кой кучето е "душичка". Хубаво е да прочетеш цялата тема.