Хиперактивност с дефицит на концентрация - 2

Разсмя ме, ама аз наистина имам чувството че си страдам от ХАДВ, така че включвай ме в терапията. 
Мими подлага ръце при падане, това не е проблем. Колелото е малко (ниско е) и е с помощни гуми, които сме спуснали до земята, няма опасност да падне. Просто е ужасно разсеяна, завърти веднъж педалите и започва нещо да си пее... От миналото лято не сме опитвали. Сега като се постопли времето отново ще се учим. Тя не може да кара дори бебешко колело, тип триколка.

Marianka   сравнително  бързо се научихме да караме  колело   за около седмица   всеки ден  обикаляме алеята покрай  морето   идеята  беше да се научи или да разбере  че    трябва да натиска с крачета   педалите   хващах му крака и  го натисках  надолу така  се въртяха   педалите и  му обяснявах че и колелото   ще се движи ... това се разиграваше  около  4-5 дена е разбираше   в началото  се  умаряше по бързо а сега го  гоня ... Дано да съм помогнала   

Мари_Анка, не се терзай от излишни притеснения относно тържеството на Мими. От моя опит с родители ще ти кажа, че има няколко вида - едни от тях изобщо не "чуват", тоест не обръщат внимание на езиково-говорните проблеми на децата, други - смятат, че в това е "чарът" на едно дете и третата категория - може да са язвителни действително, но то си остава за тяхна сметка.
Според мен важното в случая е да мислиш, че ви се случва нещо много хубаво, защото мисля, че щеше да ти бъде още по-мъчно, ако на Мими не й бяха дали стихче. Изживей спокойно този хубав миг, запаси се с камера или фотоапарат и съм сигурна, че всичко ще бъде прекрасно.   
Благодарности на Bluevelvet!   

Sophsan,съгласна съм с твоята класификация на родителите.Днес прочетох ,че истинската терапия на ХА и ДВ започва , когато СПИРАМЕ да виждаме в детето-само ... чертите на синдрома.И си мислех за това ,колко е трудно да се поставят границите на дисциплината,т.е да се изградят-хем да не прдизвикваме рев до небето, хем да  създадем ПРАВИЛА,които ще  помагат в общуването с останалия свят.Майката на децата е приела следната тактика-дава команда,изчаква за обратен сигнал,че е чута ,брои до 10 на глас,отива (винаги хваща за ръка и прави очи-в-очи контакт),след това изброява 3 неща от които детето ще бъде лишено(най-любимите),дава право на детето да избере кое,след това обикновено е КРИЗАТА с рев-тръшкане ,на което тя реагира с утешаващите думи: "Разбирам ,че си обидена и тъжна,може да поплачеш, но ,ти наруши правилата,съжалявам!" и детето е оставено за 5-10 мин САМО да се утеши...Аз обикновено изчезвам от полезрението за този период и да ви кажа,че в едно от 80% случаите работи .Ама ,ако си мислите ,че е лесно отстрани за мен:((
Хубаво е от време на време и PM DOWN да се включва с мнения особено ,когато действително обсъждаме такива тънки моменти.Той обеща, че скоро и уебсайт с качествена информация ще има и аз съм много позитивно ,чакаща този момент.Пишете за дисциплината и резултатите и.

Много ви се радвах на постовете за борбата с Компа и телевизора-бившият ми шеф (с двамата сина с ХА и ДВ +дислексия) една сутрин беше натоварил в багажника на колата  КОМПЮТЪРА на моите приятели. Ама добре , че намериха един терапевт ,дето каза,че в една система ще променяме гъвкавото звено,та, аз ,майката и Боса  изчетохме брошурки за ..ползата от АЙТИ постиженията в терапията.Сложиха филтър на монитора, с таймер сядахме и след 30 мин ставахме от пред компа с ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИГРИ,гледахме  картуни основно в You TUBE(само 7-8 мин),после ги мъчехме с въпроси за героите...и като влезоха в 9-ти клас,чак се притеснихме ,че в къши не ползват Интернет,а то те си бяха пуснали интернет на мобилните телефони..Та, на кратко -почти пълен КРАХ,за нас.А замисляли ли сте се,че точно АЙТИ бизнеса е златно бъдещо работно място-имаше и статистика по този въпрос,мноого обнадеждаваща...Не съм го измислила аз-"Когато Бог взима с една ръка,дава с Другата".

veselcheto, чета с удоволствие постингите ти.  Много си права. Аз хем се радвам, че играейки на разни игри на компютъра, Мими задържа за дълго вниманието си върху нещо, хем се страхувам да не се прекалява. Сега за дисциплината. Имаше известен период, в който почти си бяхме помислили, че кризите в това отношение са вече минало. Държеше се като голямо момиче, изпълняваше нашите заръки без да протестира. От известно време насам забелязвам, че отново е започнала да се тръшка и да плаче, когато някоя команда не и изнася или ако нещо не стане така, както тя го иска. Май с това последното имаме по-голям проблем. Иначе много и се радвам, че държи всичко да върши сама. Ако се опитам да и помогна, тя веднага виква "Сама!" Много щастливо ми става като я видя сутрин, когато се събуди от сън как си съблича сама пижамата и колко старателно си я сгъва и подрежда до възглавничката. Навик, който е изградила от детската градина.
Снощи учителката и ми се обади по телефона, за да пита защо не е на градина (беше с много висока температура, а днес е откритият урок по български език) и колко много искала Мими да присъства на урока, защото имали да ме изненадат много приятно с нещо. А аз се бях почувствала почти облекчена, че ще пропуснем прословутия урок. Днес детето е добре и малко по-късничко ще я заведа, а от 16.30ч. ще ходя да гледам урока. Ще докладвам после, ама вие днес ни стискайте палци.
А тържеството ще е около 10-ти, стихчето го знае перфектно, но не мога от сега да прогнозирам какво ще се получи. Но вече знам, че не е толкова важно дали ще си каже стихчето, защото и много здрави дечица не обичат публиката. Реакцията на детет не може да се предвиди.

Веселче - страшно си права - лишиш ли го от нещо, ефекта почти винаги е налице. При нас се разиграват едни сцени да си сваля якето и да ходи само по блузка дори да е студено или да духа вятър. Вчера в неволята си му казвам: Махнеш ли якето никаква пързалка, прибираме се. Толкова скорострелно го навлече пак, дори без моя помощ, че се разсмях. Разбират маймунчетата много добре накъде духа вятъра така да се каже.  

Гери няма никакъв интерес към колело към този момент А така ми се иска да може да кара, така ще се и разтоварва психически, ще го осъзнава, което е добър признак, а и от друга страна ще изразходва енергия, че вечер може да си лежим и час в леглото и да не заспива...

На компютър не играем, само по клавиатурата щрака, изключва ми монитора, а често се случва и целия комп да изключи от копчето на кутията 

Разбират те, ама дълго се инатят и предизвикват доста нервно напрежение в къщи... снощи рева за панталончето, искала го за пижама..а де, да не очакваш, рева, опъва крака в леглото, аз я оставих да си реве... посли и мина, ама го има и това, да разхвърли плюшените й играчки от яд... ох, на моменти ми идва да не съм жива...

Алекс също не може да кара колело  . Виждам го, че понякога иска като гледа другите деца, но като го кача, бутам го 2 метра и слиза, не ще да върти педали. С комп. също сме назад. Не сме го учили. Само филмчета гледа и знае къде да натисне за пауза. От няколко дни иска да му чета книжки  . Аз чета, той си коментира картинките и не ме слуша, но трябва да чета  .

Аз не осъзнавам точно разликата и приликата между аутизма и хиперактивноста и не знам дали ще е от полза моето мнение в тази тема, но ще споделя все пак.
Ние имаме един проблем.От близо година Мишо е много добричък и много изпълнителен.Има огромно желание за всичко.Не отказва почти нищо.Любимо занимание му е да ходи при терапевти /приема го като забавление, пък и то си е винаги игрова терапия/.Не ми е давал повод да му се скарам от много време.Почти със всичко се съгласява и много трудно го научихме да казва "не" и "не искам".Дават го за пример като послушно дете бабенцата в квартала.Изчаква ред, поздравява познати и непознати, благодари и се радва на почти всички познати.Постоянно е усмихнат и изглежда много щастлив.Но - проблема е че приема всичко за чиста монета и не може да се защитава.Ако се случи да е агресивно някое дете спрямо него - той е много объркан.Разплаква се и отива да гушка и успокоява детето - не осъзнава добре агресия или недружелюбност.Имам задача от психолозите да го уча да се защитава и да си отстоява желанията.Принципно досега обикновено си получава каквото иска с дружелюбността си, но в живота на по късен етап ще се наложи да изгради борбеност и твърдост в характера.Тези неща се учат отсега, а нямам понятие как да го направя.Вероятно когато свърши учебната година и започнем да обикаляме София ще попадаме и в такива ситуации.Наистина не знам как да възпитавам такова поведение, още повече, че до преди една година беше обратния случай - хиперактивен, агресивен, неконтролиреум, опасен.Тъкмо се кротна и миряса, а сега ми се налага да го връщам наново поне частично оттам, откъдето едвам излязохме.Много съм объркана.И ме е страх.

Относно карането на колело. Когато имаше колело триколка /с дръжката отзад/ не прояви интерес да се научи да го кара. Като му взех голямо с помощни му хареса и миналото лято/есен се научи какво се изисква от него
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=187644&photo=11
Сега пък като си види триколката се опитва и нея да я кара, но пък не може щото е висок и не може да си гъне коленете. Голяма е скица 
Предстои припомняне за карането на голямото колело. А може и да няма нужда. Ще видим.
На компютъра Мири е спец. Знае точно къде, какво да си търси. Отскоро имаме Буквенка на компютъра. Интересна му е. Изпълнява само ако той иска  . Знае в коя папка какво има /за снимките иде реч/.

Катина, много интересно питане. Аз имам подобно, но в малко по-различна посока, даже се чудех къде тук или в Нашите деца га до сложа. Моето дете в момента много си защитава територията и играчките. Казала съм й, че чужди играчки не се взимат и дърпат и тя е доста послушна в тази област. Обаче на пясъчника, често както си играе и някое дете, обикновено по-малко или по нахално и дръпва кофичката от ръката, или ако тя се изправи за момент, но е до кофичката и друго дете й я вземе. В такъв момент ще изяде другото дете, първо надава вик на недоволство, като не й върнат играчката, зарочва да се бие. Аз не се намесвам много, точно за да не заглуша това, че си пази нещата. Обаче ми се иска тази агресия, когато й вземат нещо да я туширам до накъде. Един вид ние сме в единят край, а вие в другия. Търся съвет как да докараме децата до средата.

Катина, аз си мисля, че не трябва да се притесняваш, то живота учи, а и ще порасне детенце и много неща ще осъзнава повече, отколкото сега.

Гера иначе е много борбена, защитава се...

Катина, незнам какво да те посъветвам... Мими е някъде по средата. Тя отстоява своите желания и играчки, но без агресия. Обикновено ако някое дете и вземе играчката и тя посяга да си я върне обратно. Ако не успее, започва да плаче и вика, но не удря, не проявява агресия. Когато друго дете я удари, никога не се защитава, а отново започва да плачи и търси помощ от мен.
Но мен ме притеснява това, че когато имаме гостенче у дома, не му реазрешава да и пипа играчките, да играе на компютъра. Брани си нещата, без агресия, но с викове и крясъци. Не успявам да я науча, че детето иска само да и види куклата и ще и я върне. Т.е. тя си е нейна и ще си остане нейна, независимо че другото дете ще я подържи малко.

Moя малчо и той неможе - защото още не осъзнава, че трябва двете крачета да натиска последователно. Това се учи с упражнения, трябва не да го буташ, а да му натискаш краката последователно за да осъзнае как да ги движи. Не че при нас има голям успех, но продължаваме с упражненията(не му харесва особенно де - след минутка се отказва)
Катина  и ние сме в такъв период на "послушание и покорство". На нас ни казаха нищо да не правим - сам щял да се орегулира. Просто психиката им минава през различни етапи и се "намества" сама. И на мен ми се струва, че продължава доста дълго...баща му каза, че от зверче се е превълнал в теленце 
Това, което на нас ни казаха да правим е да работим за повишаване на самочувствието - от там ще дойде и отстояването на позицията. Това включва похвали и неща от рода на  "АЗ МОГА!" и да го стимулирам да се хвали като постигне нещо... т.е. да го научим да уважава и респектира себе си , за да може и другите да го уважават. незнам дали ме разбра