Хиперактивност с дефицит на концентрация - 2

Де да беше така  .Проблема е, че аутистите не разбират чувствата така както децата в норма.
От там идват и болшинството от ревовете и истерийте.Не само, че не разбират, но и не могат или не се сещат да попитат.А пък и ние родителите последното, което се сещаме да им кажем е отговора на въпроса, който детето не ни е задало.Например излизаме и отиваме в магазина.Казваме му отиваме в магазина.Детето в норма би казало "защо" би казало "мързи ме" или "не ми се ходи в този магазин, искам в другия, защото там има шоколадови близалки, пък в  този няма".И почва рев и тръшкане и не се сещаме да предвидим тези въпроси за да им отговорим и убедим в исканията си или да им обещаем по голям шоколад - примерно.
Аутистите са буквалисти.Те са много детайлни и приемат всичко буквално.TanyaMG, казала си не се пипат чужди играчки и детенце го е приело буквално.Не само да не пипа, но и да не и пипат.Ако може да разбере друга команда - иска се разрешение за да вземеш чужда играчка би ти се разрешил проблема, но ако не е готово да възприеме това решение.............а и дали ще може да си поиска /извинявай, не съм наясно как е речта при нея/.
Много съвети ми дадоха психолозите за проблема, и един от тях е да му се предлага право на избор на детето "или това или това  избирай" - хем да се учи да прави избор по принцип хем да може да взема решения и да не е зависим от чуждите решения.Да има възможност да взема решения и да се учи да си ги отстоява.Дете с аутизъм не съм видяла да отвърне на удара с удар - най много да се разплаче и да заприлича на уплашено мокро коте  .Доплака ми се нещо.

Деси сега те прочетох.Да това със самочуствието също работи - него го напипах сама.Без психолозите.Като му заобяснявам колко е смел, че не се държи за ръката на мама по улиците и е много горд и много смешен.Прави се че не ме гледа и ходи сам, а главичката му е полуобърната към мене и ръчичката в бойна готовност да се хване за моята.Наистина май ще проработи това.

Пиша по този повод, защото на нас невроложката ни забрани абсолютно телевизора, но това беше на 2 и половина.Имахме проблеми, изобщо не говореше тогава и някак беше зациклил, в еднообразни игри и тв му беше само като фон - никакви филмчета не гледаше само музика или анимал планет.Тогава беше много трудно, но устоях без телевизор вкъщи няколко месеца, не ме питайте какви тръшкания бяха, но заедно с терапията, която правихме имахме огромен напредък и хлапето проговори. Филмчета започна да гледа на 3 и половина, сега му пущам само "образователни" - Франклин и други такива по-спокойни, защото по едно време така се беше пристрастил към бойни филми /нинджи и рейнджъри/, че къщата ставаше с главата надолу от вживяване в ролите  Гледат се само озвучени на български и наистина имат голям ефект върху речта му, поне в това отношение се старая да не развалям дисциплината каквото и да ми струва, в изключително редки случаи го оставям да гледа каквото поиска , за да мога и аз да релаксирам в друга стая. Никога не го оставям да заспива на телевизор, има строги правила за заспиването - само на загасена лампа и никакви храни, напитки преди сън или филми.Знам, че звучи доста трудно постижимо, особено при такова дете, но повярвайте ми дисциплината си струва - приеме ли вече нещо сам, че е правилно дори аз не мога да го накарам да се отклони от модела.Така, че се старая и аз да съм в крак с правилата, които съм му наложила.
По въпроса за карането на колело, не можах да разбера за велосипед на 2 гуми ли става въпрос или изобщо. Ние се научихме на триколка на 2 и половина, с помощни няколко месеца по-късно/тогава му го купихме/, за махане на помощните не мисля да го насърчавам скоро, защото и без друго прави такива каскади с колелото, че не искам и да си помисля какво падане ще е на 2 колела.

Да, аутистите не разбират чувствата  . Примери при нас, колкото искате. Сещам се за един. Когато, например някой от семейството се прави, че плаче, по някаква причина, Алекс почва да пита "удари ли се", " падна ли", "къде боли"  . Т.е. той не може да разбере, че човек може да плаче и по друга причина, а не само, когато нещо го боли от ударено. За това, че са буквалисти, също. Аз постоянно повтарям, че си отиваме в къщи, когато се прибираме от някъде. Той, въпреки, че говори, никога не го повтаря и като го питам сега къде отиваме, мълчи. А много добре може да го каже. Съвсем скоро, когато пак го питах къде отиваме, той каза "в блок"  . Т.е. ние не живеем в къща, за да си отиваме в къщи  .
До скоро, всички играчки и наши и чужди ги дърпаше и ревеше, ако на момента не му се дадат. Сега, като кажа "това не е твое", малко се замисля и няма истерия  . Друг път казва да дам на детенцето негова играчка, един вид, да си ги менкат за малко  , сетил се, че и това е вариант  .

за триколка/колело с подпори става дума.
Ако всичко е наред 3 годишното дете би трябвало да умее да кара колело.

Катина, благодаря, че ми обърна внимание. Може и да съм я стресирала нещо. Тя и в магазин, като кажа това е на магазина и не пипа. Е, само шоко яйцата

Кифла, аз мисля, че това е защото е много малък.

Като разказвате за децата си намирам с всяко дете прилика с моето. В училище никой не го бие, но той както каза Катина, не се отбранява, а е готов да заплаче или най-често изкрещява +ти защо ме удари?+ и децата се шашват и никога повече не посягат. Така си е устоял правото на спокойствие. А мен лично ме е страх да не отвърне на някой и както той си е доста силничък да не излезе той виновен.



 Днес го гледам, че се явява обединител между момичета и момчета в класа, строява ги всички на игра. При това както още не може да приказва добре - използува някакви приблизителни думи и те всички го слушат.

Не съм съвсем съгласна, защото Марти се научи да кара колело точно на 3 годинки, и то първо по-голямото с две помощни колелета, а после триколката  Явно си има разновидности и тук, въпреки, че доста специалисти са ме питали дали кара колело    А за буквалното разбиране на нещата съм напълно съгласна. Снощи нещо ми се гевези, и си затваря очите и така ходи и се залива от смях, и аз му казвам "отвори си очите, мамо, не виждаш къде ходиш, и ще паднеш" и той с два пръста си отваря едното око, после другото...

Доколко разбират чувства не ми е ясно много,строго индивидуално е при всяко дете от спектъра както знаете.По-скоро те не съпреживяват чувствата на другия.Когато плачат това е или от болка,или защото е нарушен техният строго структуриран свят,а сълзите в очите на другия са неразбираеми.
 
Кифла,щом детето пита значи е съпричастно,поне на мен така ми изглежда отстрани.Не търси  примери в полза на аутизма а против него.

Съжалявам, че може би ще изместя темата, защото сме с аутизъм...

Ееее ами то излиза , че моят убавец не е аутист . Шегувам се Децата са различни! Моят син явно е от другата "порода" т.е отстоява си желанията и то как... "Не", "не искам", "не може", "не така"... да не продължавам. "На тук", "на там", "отиди в кухнята", "шшшшт, тишина", "млъкни", "махай се".... Непрекъснато командори сестра си, взима и играчките, не и дава да си играе с нищо особено като не разбира играта и. Тя трябва да го гони по маршрути определени от него, НО не и да го изпреварва... Непрекъснато размахва един  пръст и сочи на някъде нещо. Дали няма да стане регулировчик а?  Страшно става, когато на улицата ни срещне познат и го попита нещо. Ако хареса човека и в този момент не мрънка за нещо се скрива в 'полите ми' и се срамува, обаче ако не го хареса му изкрещява:"шшшт, искам чао" и го сочи с пръст( т.е да си върви  ). Естествено аз отнасям критиките , че не съм го възпитала  .
По повод това, че трудно го убеждавам да направи нещо. Не иска да обуе панталон, ходи с един и същ. Взимам този , който искам да обуе и предлагам и един, който знам, че съвсем ще бъде отхвърлен. И заете ли какво се случва? След като пищи порядъчно дълго избира по-малкото зло и обува единия 
Когато искам да излезем и да отидем някъде, а той не ще. Казвам :"Щом не искаш да излизаме обличай пижамата и си лягай "  Действа безотказно! Облича се за норматив и си закопчава дори и ципа на якето сам 

Мойто гардже пък стои мирна като я удрят и лошото е,че бие деца които въобще не са я докоснали,а тия дето са я поступали им реве като  Даже някой път ме ядосва щото се побива и реве, и се сърди ама с часове,то пък една чувствителност,едно достойнство Страшна работа, и не знам как да я науча да си отстоява позицията,а иначе изобщо не е агресивна,страшен характер инат та дрънка

Май не биваше да търся съвет в тази тема, щото май я оспамих  .

Това го копнах от един друг форум от постинг на Зара.

Имат наистина трудности и донякъде невъзможности.Но това не значи, че трябва да се откажем да опитваме да ги научим и на описаното като невъзможно.
Наскоро научих и за аутист на тинейджърска възраст при когото се е появила реч /чак сега/.И то тук в България.Знаете нормата за поява на реч.

TanyaMG, казваш, че и в магазин не даваш да пипа.А опитвала ли си обратното - да и дадеш възможност да ти помага в пазаруването.Тоест да и дадеш да слага продуктите в количката, или да ги слага на лентата на касата - това в суперите.Или пък  да даде тя парите, или да търсите заедно продуктите в магазина.Има вероятност да се превърне пазаруването в обучителна терапия.Задължително да си избере за награда някое лакомство.За благодарност, че ти е помогнала.
Още веднъж се извинявам за спама, но ми помогнахте.Благодаря   

Май трябва да си ходим в другата тема за аутистичния спектър, но нека последно да кажа, че го написах вече  .
И Алекс ни строява всички в къщи и ни прави луди калинки  . Изрази от рода на "не така бе", "ела тук", "не може", "не става", "стани", "седни" и още много ги слушам ежедневно. Все едно сме в казармата  . И, ако случайно някой реши да не му угоди става страшно.
Всеки трябва да прави каквото каже той. Даже се опитва да командва навън децата, но все още не успява. Сега, от известно време постоянно търси контакт, хвали се наляво, надясно с някоя нова играчка, казва "здравейте и "чао", даже и на непознати. На него всеки, който му обръща внимание му харесва. За агресията, зависи от случая. Някой път удря, ей така, без нищо никой да му прави. Друг път, него като го удрят, той филосовства "ти защо биеш" или пищи, не толкова, че го боли, ами от обида. Вече е по лесно да го убедя да направи нещо, което аз съм предсенила, че трябва. Облича каквото аз реша и чорапите вече не са ни 10 еднакви чифта като миналата година   .

КиФла, стойте си тук, големи сладури сте всички. А nadejda така ме развесели с нейния регулировчик.
Днес заведох Мимка на открития урок, учителката много настояваше, въпреки че детето е с температура. Искала много да ме зарадва с уменията на Мими. А урока беше по български език (тя е в 3-та група в ДГ). Но моята кипра беше крива, та ме сложиха да седя до нея. Така успявах да и успокоявам поривите да хукне да обикаля из стаята.
Но иначе се представи чудесно. Учителката предвидливо вдигна най-напред нея на дъската. Каза безпогрешно как се наричат петте зеленчука нарисувани там (морков, зеле, лук, чушка и домат) и с кой звук започват и дори успя да преброи колко са звузите в думичката "лук".
А психоложката и логопедката, които работят с нея, също присъстваха. Имаха голямо желание и аз съм им много благодарна. Дори ме изненадаха с красив букет, а Мими с нова книжка.
После се почерпихме по случая в едно ресторантче.
Но веднага щом се прибрахме у дома, температурата и отново взе да скача драстично. Сега лежи.
Понеже заговорихте за чувствата и как те се възприемат от нашите деца, да кажа и аз. Когато плача, Мими определено реагира доста неадекватно. Започва да се смее, да ме гледа с интерес и започва да вика "Мама плаче". Опитваме се да и обясним, че когато някой плаче, вероятно е тъжен и не е смешно, но без резултат.

  на твоето момиченце Мари Анка.
Бързо оздравяване 

В тази връзка и аз да опиша как преминава едно наше пазаруване. Влизаме, той взема кошница, той я разнася аз само трупам в нея. Като си хареса нещо го пипа и ме поглежда право в очите с очакване. Ако кажа "да" го слага в кошницата, ако е "не" се примирява и го оставя. Носи кошницата докато му дотежи. На касата - кошницата след като се освободи от продуктите задължително се маха и се слага на обичайното й масто от него. Задължително чака за касова бележка. Абе в магазина си пазарувам съвсем спокойно с моя помощник.
И винаги когато иска нещо ме гледа в очите с очакване. Иска например да отиде на любимия си компютър. Сочи ми към стаята и вика "Пуууу", т.е. "пусна". Докато не кажа точната команда "Включи го" или "Пусни си компютъра" не тръгва. Пробвала съм с "Добре, хайде върви" - не  . Не тръгва. И е много изпълнителен. Като кажа "Спирай компютъра" затваря всички прозорци и си го изключва без хънкане и мънкане.
Май наистина трябваше да се пренесем в темата за аутизма