Хиперактивност с дефицит на концентрация - 2

Аз знам, че Блувелвет сама е направила всичко и само да допълня - дали си спомняте за думите на Спок - Никоя майка не знае, колко много може!

Радвам се, че тя успешно търси пътя и помага на всички нас. 

Блувелвет, благодаря и аз. Чудесно си ни разказала стъпките, по които сте вървяли и достигнали до успеха.
Мими бързо се научи да прави разказ по картинка, да определя с коя буква започва дадена думичка, но това което най-много ме мъчи все още е, че не задава въпроси. И, срам ме е да гокажа, за да не прозвучи егоистично, но още с трепет очаквам да чуя "Мамо, обичам те!"
От скоро се появи въпеосът "Къде?", "Къде е тати?", "Къде ми е книжката?" и до там. Въпросът "Защо?" е абсолютен мираж за нас. Незная дали психоложката ни е права, но тя казва, че въпросите се появявали последни и най-трудно.
Трудно ми е да се справя и с това как да я науча, че когато някой плаче не е смешно, а тъжно. Понякога ми става много тежко и се случва да ми потекат сълзи пред нея. И виждам как тя се забвлява от това  , а вече разбира достатъчно от речта и света около себе си (или може би се заблуждавам).
И да ви разкажа една весела история, от безкрайните такива на Мими и по-малката ни дъщеря. Между другото те двете са голяма комбина и правят заедно такива щуротии у дома...
Та вчера накъсаха едно списание на възможно най-ситните парченца.  Аз влизам в стаята и като видях белята, казах: "Кажете ми сега кой от вас да набия?" Ама отвътре смях ме напушва. И Мими ме погледна, погледна, посочи с пръстче и рече: "Веси!"

Благодаря на всички за милите думи  ,като  всяка майка и аз исках моето дете   да говори   ,да не се чувства изолирано и да може   да  води    диалог с децата .Най много   ни  помогна    логопед Матева   благодарение   на нея  аз се учих  всеки ден какво да правя .Прочетох няколко книги   които мисля че  са полезни   за всяка  майка с   проблемно дете  .Хубавото е  когато разбереш  че твоите мечти     не  са мираж  и  целите  са достижими 
За   да се научи едно дете    да прави  просто  изречение трябва да има    речников запас  сигурно  над 1000  пъти  съм повтаряла    всяка картинка бавно  ясно   и изразително  както  всеки  логопед , . Много  важен е момента в който детето   се чувства сигурно и започне да повтаря ,толкова колкото може .Повторението   наистина е майка на знанието  колкото  и банално да звучи  но  в този  случай   е така .За да се научи  да   задава  въпроси едно дете си има методика   (  начин  )  по която   се учи детето  да задава  и отговаря на въпрос .Ако логопеда не знае какво да прави ,съответно и детето няма  да се научи  да задава  въпрос(или най малкото няма да е тогава  когато на  вас ви се иска ) . Започва се  с Какво,Кой ,Коя ?,Как? ,Колко?,Кога ,Къде ,и накрая  Защо?.Говора мисленето логиката   са взаимно свързани  Когато  попиташ едно  дете  Какво обичаш да  ядеш?( палачинки) Кога обичаш да ги  ядеш ( сутрин) Защо  закусваш сутрин ?    Защо ядеш сутрин ?)   (защото съм гладна ) Какво правиш когато  си  гладна ?.(храня се  или обикновено децата  казват   любимата им храна)Това трябва да се  разиграе  стотици пъти     за да се научи да задава и отговаря   на въпрос . Детето задава само въпроси   още    в момента в който се почувства уверено и разбере  че  ще получи отговор    тогава се превръщате в семейство  .Защо ? Защо ?
За да отговаря на тези  въпроси  детето   трябва да е наясно с  всичко  това  и да разбира  какво  го питаш  или   с две думи да  е Адекватно  , да  ти даде   правилен   отговор .


 

Блувелвет, много благодаря за отговора.
Интересното при Мими е, че тя разбира и отговаря на въпроси, но не умее да ги задава. Но ти току що ми показа пътя. Благодаря!

Научи  я   да ги задава  ,щом разбира   това  което  и  говориш   още по лесно  ще се справиш .Не  е  задължително  едно дете  всичко   да знае аз също незнам  много   неща  няма как да знаем  всичко  въпроса  е да   достигнете  нивото в  което детето   само започва  да  опознава света около себе си     да пита   това което  го интересува   или това което незнае    

О, да права е психоложката ви - наистина се появяват последни въпросите.Особено това "Защо"  .Най трудни са и чувствата и разбирането на емоциите.
За въпросите, ако мога да вметна нещичко  - постоянно трябва да чува детето въпроси.Ние също почнахме от "Къде" - започна така:Сутрин като тръгвахме да излизахме и аз го питам."Къде отиваме днес" - той си блее някъде  , ама аз си отговарям сама - "отиваме на детска градина при ..........изреждам деца, госпожи и т.н.В един момент - след няколко дни му се сториха познати тези имена и започна той да ги казва по малко.Стана нещо като сутрешен ритуал - докато един ден сам ме попита "къде отиваме" и заедно изброихме имената /аз забравях по някое име  и той ме допълваше/.Това беше преди една година.С другите въпроси опитвам по същия начин да ги пробутам.Тоест питам, отговарям си сама, или някой асистент /кака, тати/ подхвърля отговора.Всъщност до "защо" още не сме стигнали, но помъничко казва и други въпроси.За "защо" е много важно ние да го използваме постоянно.Например - отиваме до магазина, защото е свършил хляба.Сега ще обядваме, защото е обяд.И постепенно ще го задаваме въпроса.Постижение е, че когато иска вода примерно, аз го питам - защо искаш вода и той отговаря, защото съм жаден.Ама сам да го зададе..........чакам  .Едната ни логопедка е отпуска и ни е дала задача да тренираме "Защо" до като се върне .Ама някак си без нейна помощ не се справям добре.
Bluevelvet го е обяснила чудесно.

За "мамо - обичам те".Ами постоянно му повтарям, че го обичам.Ама наистина постоянно.И го чувам.Може и да е отложена ехолалия това "обичам те" - ама ми е много приятно да го чувам.

хехе, не си бий децата, аз моите насила ги карам да късат на малки парченца списания. Това е страшно упражнение за ума... а и много подобрява моториката. Също и представата за това как голямото става малко, по-малко, по-малко, по-малко.... Щом го првят явно имат нужда от тази стимулация. Дай им един куп  списания и един леген следващия път - да късат и посл да събират парченцата в легена. Може и да им раздадеш по един черпак - да правят манджа   
А като приключат с играта ги накарай да разделят парченцата по цветове - тези които са по сини на един куп, по-белите на друг, по розовите на 3ти...
после им раздай по една четка и лепило, закачи на стената голям лист хартия  и направете със сините парченца небе, със зелените трева, с жълтите слунце, цветенца и т.н. и т.н. нек видят, че апликации стават и от неравни парченца  които са в подобни цветове и дори в това има хармония.
Въобще мисли винаги за белите като начало на нещо креативно и просто им подай ръката ако незнаят накъде да насочат позитивната си енергия.
Така играейки с тях те научават за света много повече отколкото при която и да било сесия със специалист. Най малкото защото не осъзнават, че в момента ги обучаваш, а възприемат всичко като "Ехааааааааа, и мама учавства в нашите бели!"

Аууу, като чуя за късане на ситно на списания ми се изправя косата  Със сигурност е упражнение за подобряване на моториката, но ... нашите деца са склонни към вредни навици, и на нас миналото лято късането направо си ни беше хоби. В къщи по-малко, но в градината вероятно с часове е късал, правил е купчини, и госпожите доволни, щото накрая си ги прибирало детето  Със сигурност е имал нужда от стимулация, щом го прави, и му харесва, но благодарение на логопедката ни го преодоляхме, с масажор за ръцете и други неща за отвличане на вниманието. Но е факт, че беше доста кошмарен период, който няма да забравя. Направо беше като зомбирам от късането, търсеше си го, настървяваше се от всички списания, вестници, и ги късаше ама на мноооого ситни парченца  Та аз бих сложила малко точка за внимание с това упражнение, да се насочва после примерно да се духат парченцата или да се хвърлят, да се лепят на листи и така... Парен каша духа, та и аз да си кажа 

А как разбирате кога детето "не иска " или "не може" да изпълни  команда?
  При мен  има една има един труден момент -ако задавам логично следващи въпроси се получава ..като че ли "прегравяне " на мозъка и..полита момиченцето в нейните шеметни пробягвания  от стена до стена в стаята.Идва успокоено и може и да се върне на същият предмет на разговор.Да.... много трудно то само задава въпрос..много рядко. ..Нейните ръце са "свещеното и "място  в тялото-може и по цял ден да ги държи с разперени пръсти във въздуха.Много рядко с тях като ,че ли гали стъклена повърхност,алуминиево фолио,гланцирани листа..

Здравейте PMDown.Тук е момента да ни помогнете с информация по въпроса.Ние казваме, че това е състояние, а не болест.Казваме го, защото сме го чули от лекарите.
Аз поне от лекар не съм чула друго.Знам обаче за това, което имате предвид.Много ми харесва този поглед на диагнозата.Отговарям си на много въпроси .И за да не говоря по памет и да подведа някого - може ли да ви помоля вие да го обясните.

И за борбата ми с нощното подмокряне...
И двете момчета до 13-таси година въпреки хай-тек съпротивата ни се изпускаха нощем-не всяка вечер , но със 100% сигурност в края на всеки по-емоцинален ден .Ни е с майката бяхме направили статистика-всяка спортна победа, кино,раздяла с родител,заминаване на ваканция,след пързалка,преди концерт, след карнавал завършваше с нещастие.
Купиха  тази аларма:
http://www.amazon.com/Bed-Wetting-Alarm-Male-Nite-Trainer-Dual/d … 36436&sr=8-14
след събуждане на детето при първата засечена влага в бельото,за съжаление  имаше среднощен рев,след него ..всички на крак.
Не го препоръчвам:(
 После беше този медикамент:desmopressin acetate, or DDAVPТова са му страничните ефекти:
The most common side effects are nose bleeds, headache, and stomach aches.
It is a very expensive medication.
Almost all children begin bedwetting again within six months of stopping the medication.Моето мнение е , че и пубертета помага при децата с ХА и ДВ-при добра окюпейушънал терапия те вече имат много и различни изградени поведенчески модели.Просто спираш на 13 години  да се вълнуваш и импулсираш от нещата на 6  години, нали?
  

 
    Хиперактивните деца стават в повечето случаи хиперактивни юноши,както вече е отбелязано.
  Аз направих следният избор- да се оправям сама с двете ми хиперактивни момчета и затова ясла и градина не са посещавали. После в училище имахме и още имаме огромни неприятности .   Сблъсках се с много  ограничени учители, които дори не са чували за  Хиперактивност с дефицит на концентрация . Някои педагози знаят този термин,но не не знаят ,че официално е признато за заболяване. Според мен учителите трябва да бъдат по добре квалифицирани в насока да обучават хиперактивните деца.
  Медикаменти  за концентрацията не бих давала на децата си. Предпочитам да бъдат слаби и неконцентрирани ученици, отколкото зомбирани отличници. Не знам какви лекарства давате, но имайте предвид,че бензодиазепините водят до пристрастяване и абстиненцията е страшна.
   Иначе моите момчета са буйни, но поведението им е рамките на обществено приетото, за мен това е най-важното.  Голяма работа,че не могат да се концентрират в уроците. Минават с тройки от клас в клас и дори да не станат студенти,ще станат добри производственици.
   Ако има и други майки с хиперактинви тийнове, ще се радвам да обсъдим положението, още повече че в младежка възраст се отключват някои по-тежки психични заболявания ,когото има почва.
А хиперактивността е точно такава почва.

Танюшка, много ме изплаши с това си изречение. Мисля, че ти просто облече страховете ми в думи.
Неизвестността ме плаши ужасно. Никой лекар не се наема да прогнозира какво ще се случи с едно такова дете. А страховете ми се подклаждат още повече от това, че в рода ни имаме двама шизофреници.

Тепърва ще се срещаме с хора, които не ни познават проблемите и нищо чудно, аз също не ги познавах, докато не ми дойде на главата.

Вярвайте във вашите деца! Марианка не се отчайвай и притеснявай, не че и на мен не ми минават разни мисли, но не искам да си мислим само такива мрачни мисли.

Някой от вас чувал ли е, използвал ли е "Лаурицидин" може и да съм сбъркала някоя буква, така ми го продиктуваха по тел.

Танюшка ,здравей!
Може ли да ни разкажеш по-подробно за това как се справяше с твоите момчета?
Какви стратегии ползваше с техните симптоми,как  улесняваше ежедневието им?
Хиперактивните деца могат да израстнат "обучени" хиперактивни юноши и възрастни и без медикаменти...
И твоите момчета диагностицирани ли са или  "приличат"просто на ХА и ДВ?Разгледай сайта на ADHD Bg-там има информация и за тинейджъри.И порасналите деца може да се приучават към нови начини, стратегии..Успехите в училище водят към самочувствие.Пиши -чакам с интерес.