Цитат
.. ако разбереш за това от пръв поглед и ако гледката е страшна и лекарите ти обяснят как няма да можеш да го гледаш.
Да, при такива обстоятелства.Аз друго не съм и помислила.
Бихте ли оставили детето си в Дом, ако...
- Публикувана: 7 март 2008, 08:54 ч.
- Последно мнение: 7 март 2008, 19:33 ч.
# 46
7 март 2008, 10:34 ч.
Разговаряме човешки тогава.
Проблема е най-вече в хората. Хората, които сочат дете с увреждане, които не дават на здравите си деца да играят с дете с увреждане. Когато ни дойде поне малко мозък в главите, за да приемем, че хората с увреждания могат да бъдат способни като нас. Че и по-способни. Когато лекарите се отнасят нормално към родителите на деца с увреждания. И не дават съвети "остави го в дом, ще ти съсипе живота".
Мога и още, ама нямам време.
Виж целия пост
Проблема е най-вече в хората. Хората, които сочат дете с увреждане, които не дават на здравите си деца да играят с дете с увреждане. Когато ни дойде поне малко мозък в главите, за да приемем, че хората с увреждания могат да бъдат способни като нас. Че и по-способни. Когато лекарите се отнасят нормално към родителите на деца с увреждания. И не дават съвети "остави го в дом, ще ти съсипе живота".
Мога и още, ама нямам време.
# 47
7 март 2008, 10:34 ч.
Явно обществото не е готово да обсъжда този проблем и всеки се скътава и мъклчи
Ваше право
И какво ще се случи след като обществото започне да обсъжда този проблем?
И изобщо това обществен проблем ли е или лична драма?
разбира се, че е ОБЩЕСТВЕН проблем, не ставай смешна
Виж целия пост
Явно обществото не е готово да обсъжда този проблем и всеки се скътава и мъклчи
Ваше право
И изобщо това обществен проблем ли е или лична драма?
разбира се, че е ОБЩЕСТВЕН проблем, не ставай смешна
# 48
7 март 2008, 10:35 ч.
kръци, да не живееш в кв. на Русе, който се бунтува с/у настаняването на децата от Могилино там?
не знам как бих постъпила...
Нещата не са само черно-бели. И затова решенията са трудни и бавно се взимат.
Виж целия пост
не знам как бих постъпила...
Нещата не са само черно-бели. И затова решенията са трудни и бавно се взимат.
# 49
7 март 2008, 10:36 ч.
..и точно поради тази причина няма да кажа нищо по темата.
Само да попитам защо смяташ, че за това ТРЯБВА да има дискусии?
Аз не съм майка все още, но ще се опитам да ти кажа защо.
1) За хората със специални нужди трябва да се говори.
2) За зависимостта от наркотици трябва да се говори.
3) За рака на гърдата трябва да се говори.
Много неща биха могли с достиженията на съвременната медицина да се избегнат (НЕ ВСИЧКИ, осъзнавам го). Има пренатални изследвания. Има познаване на собственото ти семейство и интерес към семейството на партньора ти с оглед евнтуални наследствени заболявания. Има генетични изследвания. Те струват пари, да, но всеки елементарно образован човек трябва да си ги направи, когато реши да стане родител. Това не дава 100% гаранция, знам, но дава много голяма гаранция. Аз лично, ще си направя такива изследвания.
След като видях откъс от филма за децата в Могилино дори се разрових в благотворителната тема дали не се набират дарения за закупуване на по-модерна апаратура за такива изследвания, за да дам каквото мога, за да има по-малко такива случаи.
Ако аз имам дете, в изключително безпомощно състояние ще го оставя в дом, защото няма да издържа да гледам как страда, не съм толкова силна морално и психически.
Информираността е фактора, който прави вероятността да имам такова дете по-малка. Никой обаче не е застрахован.
Виж целия пост
Навлизаш в много дълбоки и опасни води. И аз се опитах преди време, но предпочетох да приключа....и темата да се затрие.
..и точно поради тази причина няма да кажа нищо по темата.
Само да попитам защо смяташ, че за това ТРЯБВА да има дискусии?
Аз не съм майка все още, но ще се опитам да ти кажа защо.
1) За хората със специални нужди трябва да се говори.
2) За зависимостта от наркотици трябва да се говори.
3) За рака на гърдата трябва да се говори.
Много неща биха могли с достиженията на съвременната медицина да се избегнат (НЕ ВСИЧКИ, осъзнавам го). Има пренатални изследвания. Има познаване на собственото ти семейство и интерес към семейството на партньора ти с оглед евнтуални наследствени заболявания. Има генетични изследвания. Те струват пари, да, но всеки елементарно образован човек трябва да си ги направи, когато реши да стане родител. Това не дава 100% гаранция, знам, но дава много голяма гаранция. Аз лично, ще си направя такива изследвания.
След като видях откъс от филма за децата в Могилино дори се разрових в благотворителната тема дали не се набират дарения за закупуване на по-модерна апаратура за такива изследвания, за да дам каквото мога, за да има по-малко такива случаи.
Ако аз имам дете, в изключително безпомощно състояние ще го оставя в дом, защото няма да издържа да гледам как страда, не съм толкова силна морално и психически.
Информираността е фактора, който прави вероятността да имам такова дете по-малка. Никой обаче не е застрахован.
# 50
7 март 2008, 10:37 ч.
Браво Julie
това исках поне от някого да прочета
Никой не е застрахован и недай Боже да се случи, сам ще се побъркаш.
Трябва да го споделиш, да намериш помощ и подкрепа.Не да се срамуваш,че детето ти е по-различно и хората го сочат
Докато не се разговаря открито и свободно за това, ще е така
Виж целия пост
това исках поне от някого да прочета
Никой не е застрахован и недай Боже да се случи, сам ще се побъркаш.
Трябва да го споделиш, да намериш помощ и подкрепа.Не да се срамуваш,че детето ти е по-различно и хората го сочат
Докато не се разговаря открито и свободно за това, ще е така
# 51
7 март 2008, 10:37 ч.
Докато не се случи,никой не може да каже защото много е лесно да се правиш на герой,но е факт че домовете са пълни с такива деца.От увреждания до увреждания има огромна разлика така че и това е относително.
Виж целия пост
# 52
7 март 2008, 10:38 ч.
И изобщо това обществен проблем ли е или лична драма?
Обществен проблем е.
Огромен.
Най-вече защото масата хора не знае как да реагира при досег с инвалиди.
Паника, страх и плюене в пазвата.
За това трябва да се говори, да се показва и да се общува повече с такива хора.
Не само деца.
Децата в един момент порастват.
И ако някой може да преглътне гледката на бебе с увреждане, то възрастен с увреждане му идва в повече най-често.
А не бива.
Виж целия пост
И изобщо това обществен проблем ли е или лична драма?
Обществен проблем е.
Огромен.
Най-вече защото масата хора не знае как да реагира при досег с инвалиди.
Паника, страх и плюене в пазвата.
За това трябва да се говори, да се показва и да се общува повече с такива хора.
Не само деца.
Децата в един момент порастват.
И ако някой може да преглътне гледката на бебе с увреждане, то възрастен с увреждане му идва в повече най-често.
А не бива.
# 53
7 март 2008, 10:38 ч.
Шани, не живея там мила, но се срамувам от това
Срам ме е да кажа, че живея в Русе, нищо че съм плевенчанка.
азочароваха ме хората - колко жестоки могат да бъдат
Виж целия пост
Срам ме е да кажа, че живея в Русе, нищо че съм плевенчанка.
азочароваха ме хората - колко жестоки могат да бъдат
# 55
7 март 2008, 10:43 ч.
Много българи не дават на децата си да играят с циганчета. Есента в парка до нас едно дете на възраст колкот сина ми сочеше с пръст циганка с цигането си, които събираха кестени и казваше "Цигани" и се хилеше малоумно. Аз се направих на луда и попитах бабата защо детето и ми казва "Циганка". Тя вика, не на вас а на ония там. Нататъка няма да разказвам, защото аз съм ужасно заядлив човек
Виж целия пост
Хората, които сочат дете с увреждане, които не дават на здравите си деца да играят с дете с увреждане.
# 56
7 март 2008, 10:48 ч.
Виж целия пост
Хората сме постоянно жестоки, без почивка.Достатъчно е човек да чете цял ден тук, за да разбере, че дори дребните недостатъци не срещат разбиране.
# 57
7 март 2008, 10:53 ч.
При мен проблемьт с 1-то бебе ми дойде"като грьм от ясно небе"!Вьншно не му личеше,но си бе с малформативен синдром и нямаше оправия.Ами докато живя 6 месеца си го гледах в кьщи и по специални болници в София.Обичах си го и ще продьлжава да бьде в сьрцето ми!На,който не му е дошло"до главата"не знае за какво става дума!Може би ,заради постьпката ми,че не го оставих в някой Дом,Господ ме компенсира с 2 чудесни и здрави деца! 
Виж целия пост
# 58
7 март 2008, 10:54 ч.
Мислила съм по този въпрос по време на двете си бременности. Не успях да си изясня за себе си какво ще бъде решението ми ако ми се наложи. Но нито за миг в размислите ми като фактор не се намеси обществото. Не мисля, че общественото мнение и приемане на подобно дете би ми повлияло на решението. Решението е силно лично и на последно място е обществен проблем.
Може би обществото има някаква роля, но тя е единствено в това да се настоява за осигуряване на по- добри условия за отглеждане на деца с увреждания в домашна среда, за материална подкрепа.
Виж целия пост
Може би обществото има някаква роля, но тя е единствено в това да се настоява за осигуряване на по- добри условия за отглеждане на деца с увреждания в домашна среда, за материална подкрепа.
# 59
7 март 2008, 10:55 ч.
Обсъждала съм тази тема напоследък и чувам дори още по-крайни мнения,като например такива деца да бъдат отървани от мъките като се... е не мога да го кажа. Не мога да се поставя хипотетично в такава ситуация,но не виждам оставянето на дете в дом с какво би помогнало..нали показаха как се грижат за такива деца там...
Виж целия пост
Препоръчани теми