Бихте ли оставили детето си в Дом, ако...

Публикувана: 7 март 2008, 08:54 ч.
Последно мнение: 7 март 2008, 19:33 ч.

13 539
180

Ветеран

# 90 7 март 2008, 12:54 ч.

Разбрахме, Борис, акцентираш на ползата от естествения подбор.
Лично аз не те съдя за становището ти. Това би било много лесно, но не и добре.
При човешката популация има и друг проблем- относителните /защото са такива/ виждания за морала и допустимостта на определено поведение, водени не от най- полезното решение за рода, а от това, което е и морално и търсене на някакво съчетание между рационалното и моралното.

Виж целия пост

н

на Кронки жена му

# 91 7 март 2008, 12:54 ч.

Темата определено фокусира в решението на майките. Добра майка, лоша майка, или изобщо майка.
Много ми харесва начина на изразяване на условности в английския език - "ако бях на твое място" винаги било в минало време, защото на практика е невъзможно. Невъзможно е да се поставим на мястото на онези жени и мъже, които взимат решение да гледат или да оставят детето си. Щастлива съм, че не съм на тяхно място.
Така заглавието накланя към коментар към качествата на точно онези родители, които са взели подобно решение.

Виж целия пост

B

# 92 7 март 2008, 13:03 ч.

Цитат на: Judy в пт, 07 мар 2008, 12:54

Разбрахме, Борис, акцентираш на ползата от естествения подбор.
Лично аз не те съдя за становището ти. Това би било много лесно, но не и добре.

Естественият подбор е в основата на живота въобще. Той е причина да има живот на Земята изобщо. Ако той не е действал в началото на човешката цивилизация, ако природата не беше изваждала негодните индивиди чрез естествения подбор, нас сега нямаше да ни има просто. Отдавна човешкия род да беше се изродил и загинал.
За съжаление откакто човек е започнал да си мисли че е над природните закони нещата не отиват на добре. Склонен съм да вярвам че човешката популация ще се затрие от самосебе си.

Виж целия пост

P

Регистриран

# 93 7 март 2008, 13:04 ч.

Цитат на: Борис в пт, 07 мар 2008, 12:51

Проблемът с увредените деца същуствува само в човешката популация. При другите живи организми на Земята такъв проблем не съществува.

Ако говорим в примери, на нашата улица се беше родило диво коте с 3 крака. Стана котарак и живя повече от 5 години без да има някой човек да му прави лесно съществуването. След това го блъсна кола, както и още няколко милиона здрави котки по земята. Къде е гледала природата до тогава, не знам.

Но това е друга тема и няма смисъл да изместваме фокуса все пак.

Виж целия пост

Ветеран

# 94 7 март 2008, 13:08 ч.

Затова пиша, че не те осъждам Борисе, защото смятам, че има правота и в това становище. Мислила съм по него. Както и по противоречието морално/ рационално. Няма общовалидна граница в избора между двете. Изборът е индивидуален за всеки. Понякога и само моралът се сблъсква сам със себе си- като в дадения вече случай- да оставиш единия брат в дом или да рискуваш живота на околните, включително и на другия брат и неговите деца. Нарочно дадох този пример /абсолютно реален, водихме ние делото за запрещение/. Ако изборът беше лесен и еднакъв за всеки във всяка ситуация... но не би.

Виж целия пост

B

# 95 7 март 2008, 13:11 ч.

Цитат на: Pearly_ в пт, 07 мар 2008, 13:04

Цитат на: Борис в пт, 07 мар 2008, 12:51

Проблемът с увредените деца същуствува само в човешката популация. При другите живи организми на Земята такъв проблем не съществува.

Но това е друга тема и няма смисъл да изместваме фокуса все пак.

Така е. Друга тема е. Извинявам се за отклонението Peace

Peace

Виж целия пост

R

Редовен потребител

# 96 7 март 2008, 13:12 ч.

Цитат на: Шехи в пт, 07 мар 2008, 12:34

Реза, кой читав лекар, ще съветва родителите да отставят детето си заради "цепка на устната"? Това отдавна се лекува оперативно.
Ти самата съветваш за добър тон в темата , а преекспонираш нещата и разгаряш жарта!

Съвсем не преекспонирам и го написах именно защото това е козметичен дефект, а такива съвети действително се дават от лекари на родители.
И точно това е пример за това как обществените нагласи и некомпетентността на лекарите се намесват в личният избор на семейството.

Знаеш, че имена няма да напиша.
Не защото не знам.

Темата е чудесна.
При подходяща терапия от детска възраст, голяма част от поведенческите проблеми могат да се овладеят.
За тези които не могат - да, добре е да има подходящи места с адекватни грижи за децата/възрастните.

Виж целия пост

м

минзухар

# 97 7 март 2008, 13:23 ч.

Цитат на: kръци в пт, 07 мар 2008, 12:45

Казах, извинявам се
но пък и няма за какво, защото не съм осъдила никого , най-малкото обидила
това е въпрос, дилема, чрез който искам да накарам хората да се замислят и за тези , които в действителност са се изправяли пред
този проблем

Мисля, че в първия си пост съм задала ясно какво ме интересува, а то е както да се замислим, така и да обърнем внимание на този наболял обществен проблем

Тука вече съвсем се оплете. Прочетох купища разпокъсани мисли, и така и не схванах какво всъщност те вълнува.
А си и учудващо упорита, което ме навява на някакъв друг проблем.. newsm78

newsm78

Виж пак поста на Сийка.

Виж целия пост

Ш

Ентусиаст

# 98 7 март 2008, 13:32 ч.

Кой го е казал това Реза?
Специалист ли? Не вярвам, по скоро го е казал някой общопрактикуващ на село.
Какво означава обществена нагласа?

Нагласата зависи от хиляди фактори.Интелект, соц. статус на родителите, обществена, здравна култура, заболяване на детето, лечение/ без или скъпо струващо с постоянен престой в специализирана клиника/, прогноза, физически, умствен дефицит или и двете...
За какво говорим сега?

Виж целия пост

R

Редовен потребител

# 99 7 март 2008, 13:44 ч.

Шехи, казал го е лекар.
Съвсем нямам намерение да се обяснявам кой, кога и къде.
Ако не ти се вярва - не вярвай.
По щастливо стечение на обстоятелствата, детето си е в семейството, вече е оперирано и всичко е ОК.

А сега говорим за това, че изборът на едно семейство да отгледа (ако е възможно в домашна среда) или изостави детето си, родено с увреждане е личен, но корените му са в обществените нагласи като цяло.

Не вярвам на тези, които твърдят, че те сами, ей така с факс от космоса могат да вземат каквото и да е решение, още повече такова.
Има значение какво им е говорено, когато са били деца, какво са видяли, какво са прочели и разбрали, какво мисли семейството им, или религията им, или каквото се сетиш още.
Ако не съществуваха тези неща, щяхме да сме във филма на Борис.

Виж целия пост

G

# 100 7 март 2008, 13:54 ч.

Не, не бих оставила такова дете в дом. По-нагоре в темата имаше много аргументи, подкрепящи този отговор. Те важат и за мен.
Може би бих била уплашена в началото, несигурна в силите си да се справя, но не бих се отказала от детето си.
Преди около година се запознах с едно семейство с 4 деца, второто от които е със Синдром на Даун. Виждала съм ги с 4те деца - спокойни, уверени, любящи родители. Знаещи какво правят и даващи най-доброто от себе си на децата си. Те са обикновени хора (също като мен и съпругът ми) и се справят страхотно като родители. Щом те могат, можем и ние. Важното е да обичаш и да вярваш.

Виж целия пост

L

# 101 7 март 2008, 14:02 ч.

Не мога да отсека категорично "не, никога не бих ..." Умишлено си заривам главата в пясъка по тази тема. Не искам да мисля.
Мой приятел наскоро имаше такъв проблем. Жена му яла нещо, детето се родило еди как си, лекарите казали да го дават, да не си съсипват живота. Да, ама те му направиха операция на бебето, оказа се, че можело еди къде си при еди кой си специалист. Детенцето е живо и здраво. Та, едно знам - без борба няма да го дам.

Виж целия пост

Северина

Редовен потребител

# 102 7 март 2008, 14:02 ч.

Ще ме прощавате, но не мисля, че решаващо значение във взимането на решението дали да се даде детето в дом или да се гледа у дома има общественото мнение.
Ако поне за миг се поставите в такава ситуация и се замислите коя ли мисъл ще е първа в главата ви сами ще се убедите, че това няма да е : "Какво ще кажат хората? Как ще го приемат?" и т.н. Първо със сигурност, всяка здравомислеща двойка родители биха се запитали: "Ще се справя ли физически с отглеждането на детето? А финансово? Ще се отрази ли това и как на другите ми деца?" и куп други рационални въпроси. Отношението на околните се усеща и регистрира на много по- далечен етап, в повечето случаи, когато е вече решено и детето се отглежда в къщи.

Виж целия пост

Б

Буболина!

Регистриран

# 103 7 март 2008, 14:05 ч.

Мислех си много с втората си бременност, почти така ми минаваха месеците - мислех дали ще родя здраво дете.
Мислех си, дали ако се роди увредено бих се отказала от него и нямаше друг отговор освен НЕ, не бих, за нищо на света, независимо от прогнози и диагнози.
Това е моето дете, аз съм го родила такова, Господ такова ми го е дал и нямам право да го оставям на произвола на съдбата, само защото съм егоист и искам да живея като другите!
Дали детето е увредено, болно или здраво, това е част от мен, това е моя живот и не бих искала някой друг да се погрижи за него.
Темата е много трудна и тъжна, не бих обвинявала никой за решението му, всеки знае себе си.

Виж целия пост

Пристрастен

# 104 7 март 2008, 14:07 ч.

По-нагоре прочетох мнения, които ме накараха да се сетя, че тези деца порастват и някои стават трудни за контролиране и опасни за околните. А, след смъртта на родителите кой поема грижата за тези деца (вече възрастни) - не знам, какво ги очаква.

Много зависи, ако трябва да избирам дали да оставя детето си, то в какви условия ще го оставя. Дали ще живее като в Могилино, като на филма или при други условия. Лятото във Варна съм виждала групи от хора с физически и умствени увреждания, които ги разхождат, разбира се с медицински лица, ръководители и прочие. Почиват по курортните комплекси, разбира се не бяха българи. Такива хора видях и в Хургада, беше зима тук, там лято, почиваха, германци бяха.
Ако живеят в човешки условия и по подобен на горе описания начин, това вероятно е по-правилния избор. Посещения от родителите и грижа ги включвам. Може би така биха се чувствали най-добре и децата и родителите и съседите и обществото, но такива места тук дали ще има не знам...

Допреди няколко часа бях сигурна, че правилният отговор е 'ще го гледам', но се замислих много и вече не съм сигурна. Предполагам, че правилен отговор няма.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Започвам работа в ЦНСТ

9 962
18

Актуални теми и общи дискусии

Родители, дали болните си деца за отглеждане - тема 3

43 489
498

Деца с увреждания и хронични заболявания

София - Център за градска мобилност

1 099
11

Актуални теми и общи дискусии

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.