Трябва да говоря за това.

Здравейте! Много ви благодаря за всички хубави думи, които сте ми написали.
Зная това...
Няма нещо, което да ми е любимо. Толкова съм апатична към всичко. Не ми се излиза от вкъщи и понякога по два дни не мърдам от нас. Спя или съм на компютъра. Грижа се за дома си, но с нежелание. Не искам да си купувам нищо. Каквото и да купя то не ми стои добре или просто няма такъв размер. Понякога в стремежа си да се зарадвам на нещо купувам просто ей така неща, за които после съжалявам или ми става съвестно защо съм ги купила за мен като вече имам няколко парфюма, примерно. А за тези пари съм могла да купя нещо за хората които обичам. Винаги при покупка на по-голяма стойност дни след това истински страдам, че тези пари са дадени за мен. Съпруга ми ме обожава, той е невероятен човек, но по природа е суров мъж. Не обича хленчещите, плачещи или уплашени хора. За него няма неразрешим проблем. Но не умее да действа утешаващо в такъв момент. Той си мисли, че ако ми каже нещо по-строго по този повод и ще ме стресне достатъчно, че да не се случва повече. Просто така е възпитан и не разбира или по-скоро не иска да ме вижда такава. Аз не съм жена с крехка душевност, не съм хленчещо същество. Мога да се справя с всичко у дома, имам предвид мъжката работа. Имам много приятели, те казват за мен, че съм слънчева, лъчезарна, усмихната и забавна. Аз не им вярвам. Моята приятелка от години, с която и работим заедно, много пъти ми е казвала - Всичките тези хора да не би да идват в стаята я на кафенце, я просто на приказки заради мен? Идват тук, защото с теб им е забавно и приятно. И на това не вярвам, макар че тя ми е като сестра. Въпреки килограмите не съм неугледна. Винаги се старая да изглеждам свежо и приветливо, но страшното става когато остана сама. Смятам се за силен човек, защото нямате представа през какво е преминал живота ми до тук, но съм оцеляла и съм запазила ценностите си в живота. Обаче, явно колкото и да съм силна, нещо се е прекършило и с този сериозен проблем разбрах, че нещата излизат от контрол. Чувствам се раздвоена. Моето съзнание няма нищо общо с тялото, в което му се налага да живее. Това тяло аз не чувствам като свое и то за мен е само временно убежище. Живея с чувството, че някой ден просто ще се събудя и ще съм в това, което ще ми е удобно, ще обичам и ще е истински мое. По принцип съм човек който не таи в себе си проблемите и може понякога да досаждам на приятелките ми с това, че говоря много за този или онзи нормален житейски проблем. Емоцията ми е в повече. Но как да обясниш на някого, че майка ти е чудовище? Че те бие и наказва за какво ли не. Научих се да въртя къща още когато бях в 5-6 клас, защото тя го изискваше от мен безпрекословно, като си мислеше, че така ще ме подготви максимално за живота. Тя ме смяташе за своя собственост. Пораснах преждевременно. Приятели от детство ми казват днес, че съм им изглеждала по-голяма и даже мъдра в сравнение с тях. Това ми пречеше... Всички да ме смятат за толкова умна, толкова способна, а това просто е било така само и единствено от гледна точка на годините на които сам била. Не съм нито по-умна от който и да било, нито имам невиждани способности. Да, справям се с неща, с които доста жени не биха могли, но иначе изглеждам съвсем като обикновена жена. Проблема със сина ми, за който споменах, ме съсипа обаче. Той беше буйно хлапе. Сега кротна вече. Но в училище беше страшно в първи клас! Да отидеш, сам сред вълци, на родителска среща и 25 човека да застанат срещу теб и да ти кажат - Не искаме твоето дете, то е твърде палаво и пречи на нашите деца. Те са добри и умни, а той е лош. Преживях собствения си живот още веднъж и като чуех нещо за училище просто започвах да плача. Те мразеха детето ми и никой не се опита да го разбере, а просто бяха на принципа "Нет человека, нет проблема!". Хората бяха вълци! Това ме направи дива, пряма и безумна, когато трябва да защитавам децата си, до степен на крайности. А те са толкова добри деца у дома... не бива да им причинявам това, като съсипвам себе си, защото ще съм им нужна още. Толкова е трудно да започне човек да говори за това. А ако срещу себе си имам чифт очи няма да мога толкова откровено...
Благодаря ви за предложенията да ви пиша на лични, но не мога за сега. Телефона, който ми дадоха е на Светлана Бояджиева, която е психолог. Някой чул ли е това име и знае ли нещо. Не зная като отида там как ще започна. Не мога просто да вляза и да седна на диванчето (като по филмите) и да говоря на накой, който ще ме следи с поглед, ще ме гледа втренчено и всъщност моята история няма да му е интересна, няма да иска да знае подробностите, а просто прави това, защото му се плаща. Пного ми помага това, че ми пишете тук. Във думите на всяка (всеки) един от вас намирам по нещо, което ми помага. С какво ли не съм се справяла в този живот! Не може с това нещо да не се справя и то да се окаже по-силно от мен! Само може би трябва с медикаменти да се направи нещо за това повишено производство на инсулин, ако се докаже, че има такова, но подозирам, че е така защото има всички налични признаци за това. Благодаря ви още веднъж! Пишете ми, имам нужда. Трябва да говоря за това.

Години ми трябваха, за да се окъсна от пагубното и влияние. Само ако знаеш на какво е способна тази мъничка, симпатична и хрисима на вид жена! Съседите ми, след като се изнесохме от там в наше жилище ми казваха като ме срещат "... ти не идваш вече тук. Ама изобщо не идваш! Ей, толкова години си мислехме, че ти си лош човек и тормозиш вашите, ама след като ти си замина, разбрахме що за стока е майка ти! Как пък тази жена не се сприятели за 30 години с никой в този вход!? Все някой и е виновен и все нарича хората какви ли не. Сега крещи и тормози баща ти, ама той много-много не и обръща внимание. Взима си торбичката и излиза." Тя, майка ми, е ходила и е разправяла на всички, че аз съм лош човек... Докарвала ме е до лудост тази жена, до отчаяние. Когато бях бременна в седмия месец, тогава бяхме млади, имахме да и връщаме пари, около 100-тина лева, които са колкото са сега 100 лв. приблизително. На Нова година като каза - Искам си парите и не ме интересува от къде ще ги намерите! - Ама, мамо, Нова година е, бременна съм, изчакай малко. Щях да умра в седмия месец с пристъп на пароксизмална тахикардия и пулс 220, три дни по-рано на 28.ХІІ - не, няма значение! Парите са най-важното нещо.Мъж ми отиде на 2.01 и продаде коженото ми палто на битака за смешна сума, за да и върнем парите... Не знаех, че толкова късно ще имам "прекрасно" наследство от майка си, за това, че е била такава "истинска" майка - булимията.

Да, и влюбена бях. Нищо не излезе. Дори бях два пъти по-разочарована. Сега от години съм влюбена пак - в мъжа си! Обичам го както никой друг на света. Той е най-добрия човек, когото познавам.

Заможна - не. Просто семейството ни е с доходи, които им позволяват що годе спокоен живот, но без особени екстри. Стига ми на този етап. Разбира се, спокойно бих могла да се запиша на фитнес, но проблема не е в сумата. Ти си била като мен, наясно си как ще се чувствам на това място! Аз, с това туловище, по анцунг сред хора, които изглеждат като богове в телата... Няма да стане. Само, ако има фитнес работещ нощем, празен и само за мен. За сега не мога да го преодолея.

За сега не мога да пиша на лични, не съм готова да призная коя съм.

Кога разбра, че приятелите ти са прави и им повярва? Понякога се чудя, защо хората ми казват такива хубави думи като аз съм сигурна и виждам, че не е така!? Знаеш ли, че ако се опитам да разкажа на мъжа ми всичко, така както го разказвам на вас, първо няма да има сили да ме изслуша докрай, той не може да понесе моята откровеност в такава форма и това, че ще ме види да страдам. Наистина ме обича, наистина е пич, голям! От онзи ден, когато нямаше как, защото ме заловиха и разказах какво става с мен, съм обградена с толкова любов и внимание, които по принцип непрекъснато имам, че в един момент ми идва в повече. А, друг е въпроса, че поради естеството на своя характер - той е опериран от излишни емоции, не разбира еуфорията, предизвикана от каквото и да било и най вярното определение, което някой страничен човек би могъл да даде за мъжа ми при кратък контакт и първоначални впечатления е : суров човек, безцеремонен, на моменти циничен, нагъл и надменен. Но не разбира, наистина не разбира как съм способна на такова самоунищожително нещо заради неща, които са минали и заминали и пак е потекла "златната" река.

Забелязвам промени в характера си, които не ми харесват. Станала съм болезнено откровена с хората. Някои от тях мислят, че правя това от злоба, но не е така. Преди бях толкова тактична с всички, че човек, който ме манипулира и аз знам това получаваше от мен усмивка и едва ли не благодарност, че ме прави на идиот. Сега не е така. Може би е някаква защитна реакция, но не премълчавам почти на никого нищо. Езика ми е остър и думите безцеремонни, когато някой се опита да ме засегне. Умея да се шегувам с външния си вид и килограмите, но не понасям друг да ги коментира, при положение, че знам как изглеждам и нямам илюзията, че съм манекенка с две кила отгоре. Защо ставам такава?

P.S. зеФс, помня и предишния ти аватар, ти си хубав мъж. В една тема имаше опашка за теб Не мога да повярвам, че можеш да се притесняваш за това как изглеждаш и някак си ми ставаш по-близък. Това да не се бърка с флирт моля, от всички които ще го прочетат. Не знаете колко важно е за човек в моето състояние да чуе от толкова хора - Разбирам те напълно, знам какво е, ние с теб си приличаме! Но е толкова необичайно за мъж, затова така изпъкнаха думите на зеФс и пиша конкретно за тях. Иначе оценявам всички ви и от сърце ви благодаря! Колко е важно да има човек, които прочита мислите ти и има мнение върху тях, и тези хора не го правят срещу заплащане, а защото всеки от тях има с какво да ти помогне!