Работещи майки - тема 1

  • 28 483
  • 359
# 120
На мен никога досега никой не е посмял да ми прави на въпрос, че не съм си останала вкъщи.  Simple Smile
и на мен
ddani, явно квартала ви е такъв Whistling
Виж целия пост
# 121
 Нищу нямаши ми фчера,
ставам сутранта,
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута!

Викам сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисам
и са нагласа!

Тъй пу нощник и терлици,
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.

Дрямах начи и въртях са,
цъках със език,
плюх са дан са уручасам -
тъй са възхитих.

Дъл на пустуту глидалу
са яви дифект!?
Тъй да съм разхубавяла...
А, сига де! Дерт!

Са умислих утведнъшки -
как навън ш' въря?
Момцити ку са натръшкат
кату ма съзрат?

С модна фуста, чи забрадка,
с китка у ръка;
с тос акъл зер за три патки,
кату заблеста...

И къдету койт' ма срещни -
пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни...
Пък ни съм таквас!

Туй наверну сън е билу,
сигур йощи спа
и ми са е присънила
буйна красута.

Скуркузъбел съм, мий ясну -
ич дан ма съзреш,
щот ут толкува прикрасну,
мой са пубулейш.

Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа да ма ущипи!
(пу възможнус мъж)

  bouquetПоздрав за всички не му е тук мястото , но дано се посмеете ..... Joy
Виж целия пост
# 122
Да споделя , не мога да разбера защото ме гледат така враждебно всички комшийки който решиха да си гледат децата или пък решиха да имат по още едно дете и сега са си у дома. Подмятания от сорта ...." Децата са най-важното"...

Децата са най-важното, да. За да расте спокойно и щастливо детето ни, има нужда от спокойни и щастливи родители. Така, че няма защо децата ни да бъдат съжалявани, когато изборът да ходим на работа си е изцяло наш Wink
Виж целия пост
# 123
ddani, тази стихня си е класика. Благодаря, че ми я припомни. Винаги се хиля с глас!  Joy
Виж целия пост
# 124
*
Гретел -ох..не Знам какво да ти кажа,мен подобни чувства не са ме гонили никога,но и твоя режим звучи убийствено..аз бих поровила за алтернативи,друга работа,някаква промяна която би ви улеснила..
*
Ами всъщност там ми е личния конфликт - харесвам си работата много, справям се доста добре, а и съм стигнала едно ниво на проф. развитие, което не е лесно да се пренебрегне....Ако не работя точно тази  работа, по-скоро бих си стояла у дома на този етап.... Ей тва е - не съм притисната на всяка цена от обстоятелствата, не е въпрос на битово оцеляване да работя, или не....Иначе чистенето не ми тежи много, НЕ гладя категорично, готвя рядко, мъж ми не е претенциозен изобщо /но пък се хвърля да помага след изрична молба и неколкократно напомняне....поне вече знае къде ни е пералнята, простира няколко пъти...сега събирам сили за урока по сортиране на дрехи и използването на правилния препарат за тях...не обещавам успех, колкото и да обичам предизвикателствата/. Липсата на време е налице и без да се запасвам с домашна престилка. Ей го - днес няма да го видя малкото- снощи спа у свекърва ми, довечера ще спи, когато се върна ...Е, аз тръгвам на работа, на вас успешен ден желая .... Simple Smile
Виж целия пост
# 125
Хей, какви са тези мрачни мисли, които се прокрадват тук?!
Я, горе главата!
Гретел, аз имах подобни угризения с първото ми дете, защото още учех - редовно в друг град. Гледаха го бабите и баща му. Много се притеснявах, че ще ме забрави, но не стана така. Майката си е майка и детето я обича най-много.
Сега обичам да ходя на работа и така се чувствам много добре. Големият ходи на училище, малката е до обяд с баща си и брат си вкъщи, а следобед спи при свекърва ми. Чак юни ще тръгва на градина.
Виж целия пост
# 126
И мен са ме налегнали черни мисли  Confusedвсъщност отдавна си ги имам, но сега направо ме задавят  Confusedи преди съм казвала, че изборът ми да работя не е определн финансово, работя защото исках точно тази работа и все повече ми харесва. Но точно защото изборът ми беше свободен, а не предопределен се разкъсвам. Изпитвам направо физическа болка за дъщеря ми денем. А сега заминавам командировка за 5 дни и просто ми иде да ревна. Непрекъснато се колебая, връщам се назад, не е минал ден да не си мисля не сбърках ли  Confused родителите ми се грижат прекрасно за нея, тя ги обича много, но все си мисля дали аз няма да се грижа още по-добре, дали и тя в мъничкото си сърчице не страда за мен  Confused свела съм домакинската работа до минимум, за да мога всяка свободна минута да съм до нея, но все ми се струва малко. Понякога ми идва да напусна и да съм си с нея, после пък се спирам като си казвам, че е крайно време да се покажа като възрастен човек, напусках предишните си работи по приумица и чак се плашех от лекомислието си. Работата ми ми дава много, старая се да не взима, научих се да се боря със стреса и вечер не съм така уморена като в началото. А и се чувствам значима, умна, ценена, за разлика от преди, когато сама си налагах комплекси от това, че седя вкъщи. За съжаление такава съм аз, самоизяждам се, не мога да поема една линия на поведение и да си я следвам без излишни терзания.
 Все се чудя дали не трябваше да се върна на страта си работа, ненавиждах я, но пък имах два работни и два почивни дни, щях много повече да съм с дъщеря си. Щеше определено да е жертва, но нали за това сме майки, мама му стара, да се жертваме. Не го направих и сега това ме мъчи. Защо поставих себе си над дъщеря си, откакто се е родила не съм го правила - дондурках я денонощно до изнемога, носех я на ръце, кърмех я до безкрай, играех с нея до припадък...За пръв път реших да направя нещо за себе си, в началото се мразех още повече, защото работат ми беше трудна и непозната, трудно се сработих с колегите, пътуването напред-назад по един час ме изнервяше, но вече не е така, интересно ми е, а и понатрупах самочувствие.
Другото, към което все се връщам е разказа на чистачката в нашия офис. Жената често ми разказва как си е отгледала двамата сина сама, започнала е работа в нашия офис, сутрин от 6 до 9 и е тичала после пак да е на тяхно разположение. Изводът, който тя сега прави сама за себе си е, че никой не й е казал мерси, децата тръгват по пътя си, а тя е по цял ден сама, но за съжаление е пропиляла годините, в които е можела да направи нещо за себе си. На 50 години е и е обезверена, чувства се смачкана. Дори няма желание да търси друга работа, защото е дълбоко убедена, че за нищо не става.
Друго си мисля, никой никога от близкия ми и далечен кръг не е правил подмятания, че работя. Даже напротив, учудваха се че толкова дълго / 1г.и 9 мес./ съм си гледала детето. Тъй че явно зависи от нивото на хората.
Съжалявам, че така черногледо започвам днешния ден  Confusedимах нужда да си излея болката си, дано не се сърдите  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 127
Хайде да споделя и аз .
Работя в един магазин ,касиер съм .И работното ми време е една седмица 12 часа и една седмица почивка.В седмицата когато съм на работа е тежко.Мъжа ми се прибира в 17 часа и почва да готви.Аз в 20 часа.Естествено нямам време за чистене.Най-много мияланата и пералнята да пусна.Но пък когато почивам си наваксвам.Работата ми харесва ,нямам намерение да си седя в къщи .Само незнам малчо като тръгне в първи клас ,сигурно тогава ще трябва да напусна.Бабите не са ми в помощ .Справяме се сами.Каката ми помага с малкия.Когато е втора смяна ,го води на градина ,а когато е първа ,го взема .Може да не вземам голяма заплата ,но все си е добре .
Heart Eyes
Виж целия пост
# 128
Не съм имала угризения. Започнах работа с пълното съзнание, че първият път просто нямах вариант- получавах добри доходи, а спирането ми от работа водеше директно до невъзможно да живеем въобще. Съпругът ми учеше и работеше и ходеше на работа там, където заплатата беше ниска, но го пускаха редовно в отпуски, които му бяха необходими. Хич не съм се и замисляла, просто нямах алтернатива. Въобще смея да кажа, че отношенията ми с детето не са пострадали от това. Сега сме си много близки, точно като "мама и голямото синче на мама" и той споделя всичко с мен, без да се колебае.
С второто дете започнах, когато то беше на 10 месеца работа, но работата ми беше такава, за която съм си мечтала, идеална за съвместяване "работа- деца", с добра заплата, големи отпуски и прилично работно време, по специалност и т.н. Дори не съм се замисляла дали да започвам или не. Нарочно съчетах тези месеци с І клас на големия. Тази сметка си я бяхме направили от години.
Сега също си смятаме за бъдещият втори първокласник ако е нужно да наемем учителка. Имам близки с такъв вариант, удобен ми е.
Виж целия пост
# 129
Да се включа и аз към работещите мами. Винаги съм работела в туризма и много си обичам работата. Първото си дете гледах до година и половина и почнах работа. Не беше по финансови причини, мъжът ми пътуваше и изкарваше добри пари и съм му благодарна, че тогава той ме натисна да почна работа. Смяташе, че трябва да се развивам, за да се чувствам пълноценна и със самочувствие. Тогава и аз страдах от терзания, че съм си изоставила детето, тя ходеше на ясла, постоянно боледуваше, наемах разни жени да я гледат. Все не случвах на подходящи и ги сменях. Случвало се е сутрин да я оставя при някоя жена, с която съм се запознала току що и се чудех дали като се прибера ще си намеря детето и покъщнината. Сезоните в туризма са супер натоварени, 6 дневни работни седмици, стрес, връщах се в къщи  изцедена като парцал, самообвинявах се, че съм лоша майка. Мъжът ми тушираше драмите ми и казваше, че преигравам и сама си създавам проблемите. Постепенно детето поотрасна и всичко стана по-лесно. Аз получавах все по-висока заплата, дъщеря ми е едно съкровище, което обича мама и не изглежда моята работа да и се е отразила негативно  Hug. Спрях да се обвинявам, придобих самочувствие на жена, която може да се справя и разбрах, че съм направила правилния избор. Второто си дете оставих на 9 мес. и пак започнах работа. Тогава беше по-лесно, свекърва ми го гледаше през деня, мъжът ми спря да пътува и активно участваше в семейния живот. А и аз вече подхождах по друг начин, бях по-организирана, наслаждавах се на собственото си време на работа, за да бъда пълноценна мама, когато съм с децата. От една година имаме семеен хотел, аз напуснах работа и се занимавам с него. Имам 2-3 дни в седмицата с фиксирано работно време 7.30-16.30ч и през останалите дни търча да плащам сметки и да купувам разни неща за хотела (но съм нон стоп на разположение). Сега съм шеф  Wink, мобилна съм и имам много повече време за семейството.
Децата сутрин обикновено ги води баща им на градина, аз ги вземам и водя каката на английски. Когато имам да върша нещо служебно ги мъкна с мен, вече не са чак толкова малки. Вечер като се прибера готвя, децата си играят. Гледам да наготвя за два дни. Таткото помага много, върши почти всичко, каквото и аз - готви, глади, пуска пералня, миялна, чисти (макар за чистенето да имам някои забележки  Grinning). Понякога викам жена да ми чисти, че мразя да чистя, но винаги повече си харесвам къщата след като аз си я изчистя. Вечер къпя децата, играем на "не се сърди човече", чета приказка и приспивам. Основният ми проблем е че не мога да ги науча да заспиват сами, стоя при тях докато заспят и понякога заспивам и аз. Но всичките ми опити да ги оставя да заспиват сами са провал, не помагат приказки, гушкане, целувки, обещания, наказания...Засега ще се приспиваме.
Чувствам се прекрасно от това че работя, имам контакти с хора, имам свои интереси, постижения с които се гордея и знам че ако бях си останала в къщи да си гледам децата, нямаше да бъда доволна от живота си.
Виж целия пост
# 130
Нищу нямаши ми фчера,
ставам сутранта,
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута!


 
това ме разби! Joyблагодаря ти! Joy Joy Joy
още се хиля сама !сега ще го изпратя на приятели
Виж целия пост
# 131
Ще се върна да изчета всички страници, като имам време, но сега да се включа и аз съм Клуба на работещите майки Mr. Green
Малката се роди в края на трети курс, като беше на 15 дни отидох да си взема една поправка по Обща икономическа теория Mr. Green
Дипломирах се, когато беше на 11 месеца, след месец и половина почнах работа.
До тригодишна възраст си я гледахме вкъщи (с безброй комбинации на смени и почивни дни) за което съм безкрайно благодарна на моите родители, които ни помагаха през цялото време  bouquet Сега вече ходи втора година на детска градина.
Никога не съм съжалявала, че съм почнала работа, за мен това беше необходимост. Не съм смятала, че работата е само за мъжете Mr. Green Това, че работих и аз ни даде възможност да си купим жилище, да бъдем САМОСТОЯТЕЛНИ,  да си направим ремонт и да си позволим много неща. В момента работя от 9 до 18, понеделник-петък. Рядко се налага и уикенда. Взимам много добри пари (почти колкото таткото, а понякога и малко повече), професионалист съм в работата си, това ми дава самочувствие, имам много социални контакти, харесвам си средата. Мога да си позволя да купя на детето, каквото си поиска, без да си правя кой знае какви сметки. Мъжът ми ме уважава и цени това, че работя, за да има повече средства за семейството ни. Когато детето е болно, по-често аз взимам болнични.
Не мисля, че детето ми е ощетено откъм ласки и грижи, всяка свободна минута съм с него.
Засега толкоз, радвам се, че има такава тема  Hug
Виж целия пост
# 132
И аз при вас. Върнах се на работа когато малката стана на 11 месеца, много си харесвам работата. Там съм на пълен работен ден от понеделник до петък, тогава мама идва в къщи и гледа малката. Събота и неделя, както и вечер си я поемам аз. Мъжът ми работи до 20-21 часа и не ми е от помощ за детето. Но аз не се оплаквам, той си има други задължения - да ни осигурява и се справя добре. И домакинството сама си въртя, мъжът ми не се включва, а на мама не давам - за нея е повече от достатъчно да се грижи за детето. А вечер и време за спорт намирам, за да се подържам във форма. Ама какво да правиш, енергична съм и не мога да седна в къщи да седя - полудявам от бездействие. Laughing
Виж целия пост
# 133
Записвам се и аз при вас Simple Smile Работя на пълен ден от както малката стана на 8 месеца. Нея я пое гледачка. Сега през седмицата тя ходи на ясла, сутрин я води баща й, а аз тичам за работа. Вечер я взема гледачката и се гледат докато аз се прибера към 18:30. След работа съм изцяло нейна - играем, четем или правим нещо друго заедно докато заспи.  За домакинството задълженията си ги поделяме с мъжът ми - за нас готви основно той - всяка вечер. За малката готвя аз или гледачката. Чистим и двамата, основно в събота или неделя. Гледачката е поела гладенето на всички ни, пуска пералнята, простира в повечето случаи и прибира прането. Нямаме баби и дядовци, които да помагат постоянно, но ако се наложи можем да разчитаме на тях да дойдат. Като цяло май се справяме някак.
Виж целия пост
# 134
Справям се отлично с всичко. Работя от 9,00 до 18,00 ч. в другия край на София - около час и половина път в едната посока. Сутрин излизам в 7,30 ч., оставям дтето на ясла и отивам на работа.
Живеем у свекърите. Свекърва ми работи на смени, а свекър ми е пенсионер в къщи. Вечер излизам 2 часа по-рано от работа - неплатени ми се водят, за да мога да си взимам детето на време, да не остава до късно само в яслата. Повечето деца са ги взели до 17,30 ч. Мъжът ми работи на смени и няма възможност да взима детето. Свекърва ми го взима, само когато взима племенника, за да не се срамува пред хората, че взима едното внуче, а другото - не. Свекър ми казва, че с толкова малки деца не може да се оправя. Така че аз имам грижата изцяло за детето.
Като се прибера след работа, разчиствам в къщи и започвам да готвя. В повечето случаи аз готвя, свекърва ми поема инициативата обикновено съботите и неделите, но не винаги, защото тогава гледа племенника ми и идват да ядат у нас девер ми и етърва ми. В събота и неделя обикновено съм най - натоварена, защото гледам и племенника ми покрай сина ми. И излиза, че най-много си почивам, когато съм на работа. Работя на компютър и често вися във форума, което много ме разтоварва.
Та значи - гледам си сама детето, готвя за 5 човека, а понякога - и повече, чистя цялата къща. На мъжа ми и на детето винаги всичко е изпрано и подредено, нахранени са. Имам време и за разходка на детето. Гледам понякога и племенника си. В работата съм професионалист.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия