Работещи майки - тема 1

  • 27 099
  • 359
# 345
Напълно те разбирам. Когато моя син беше първокласник ... ooooh!в един момент имах чувството, че съм робот. Ставам тръгвам и машинално всичко до момента в който си легна и така. Не се издържа дълго. След два месеца намерих една занималня и така детето се успокои и ни оставаше време за разходки и разговори. Така вече трета година...
Виж целия пост
# 346
Да, трябва да измисля нещо, защото така е съсипващо. Прекалено много са ми ангажиментите.
Виж целия пост
# 347
Не сте  ли мислили вариант с занималня,по скоро частна /то вече кое ли школо има държавна де/.Когато моята дъщеря беше първи клас -ходеше на частна занималня..много бях  доволна от подготовката ,че и за игри им оставаше време.Ходеше там до трети клас!!
Виж целия пост
# 348
Честно казано, зор виждам с 1 дете и работа, а за второ като си помисля - тръпки ме побиват...Не че не искам, но се ужасявам от мисълта какъв хаос ще настъпи вкъщи, а и в работата ми. Станала съм кожа и кости, писна ми да ме съжаляват и да ми казват колко съм отслабнала!  Освен това 5 дни ще съм сама в офиса, че колежката ми отиде на почивка и направо лудвам! Много работа има, а сама едва успявам да я свърша. Хем днес майка ми взе детето да го гледа няколко дни

Дори не можеш да си представиш колко си права.
А ако не знаеш що е това хаос, може да ми дойдеш на гости.

Аз пък не издържах и метнах и двете за една седмица на село. И това ако не е почивка Laughing
Най-накрая ще успея да подредя и най-вероятно ще изхвърля всички играчки Twisted Evil

Всъщност към многото ми задължения и липсата на помощ и подкрепа, се добави и недоволството на голямото дете от детската градина.
Сутрин е поне час мъчение докато ги събудя, облека, натъпча в колата и завлека до детската градина. Всеки ден започвам с опънати нерви и завършвам почти в истерия.
Очевидно ми трябва промяна, но не виждам каква.


РЕНИ, догодина и на мен предстои подобна въртележка, ако въобще остана с ума си дотогава. Ще гледам ти как се справяш.    bouquet
Виж целия пост
# 349
Аз проблема с първокласника си го реших с бебе Mr. Green. Излязох в майчинство в същата година и си бях до момчето. Бебето беше малко и не ни пречеше особено, а и си беше една поспалива и спокойна...
Виж целия пост
# 350
Честно казано, зор виждам с 1 дете и работа, а за второ като си помисля - тръпки ме побиват...Не че не искам, но се ужасявам от мисълта какъв хаос ще настъпи вкъщи, а и в работата ми. Станала съм кожа и кости, писна ми да ме съжаляват и да ми казват колко съм отслабнала!  Освен това 5 дни ще съм сама в офиса, че колежката ми отиде на почивка и направо лудвам! Много работа има, а сама едва успявам да я свърша. Хем днес майка ми взе детето да го гледа няколко дни

Дори не можеш да си представиш колко си права.
А ако не знаеш що е това хаос, може да ми дойдеш на гости.

Аз пък не издържах и метнах и двете за една седмица на село. И това ако не е почивка Laughing
Най-накрая ще успея да подредя и най-вероятно ще изхвърля всички играчки Twisted Evil

Всъщност към многото ми задължения и липсата на помощ и подкрепа, се добави и недоволството на голямото дете от детската градина.
Сутрин е поне час мъчение докато ги събудя, облека, натъпча в колата и завлека до детската градина. Всеки ден започвам с опънати нерви и завършвам почти в истерия.
Очевидно ми трябва промяна, но не виждам каква.


РЕНИ, догодина и на мен предстои подобна въртележка, ако въобще остана с ума си дотогава. Ще гледам ти как се справяш.    bouquet

Аz се справих с намалено раб. време и таткото да го мятка сутрин, аz си го вzимам следобед ... Пак се иzмаряме , но се ядва.
zа сутрин , като не можешда ги събудиш нямаш ли опция работа от в къщи ... интернет и пр.  ... докато се събудят ?
Виж целия пост
# 351
  Аз пък си мисля /поне при мен беше така,че като станат учиници за нас родителите става един вид по лесно.В смисъл ,че вече не са "онизи малки бебета",които за всичко разчитат на нас.Изключвам първолаците -те са си едни набедени малчовци, от които искаме да станат сериозни големи хора.Но иначе с напредването на класовете става по-лесно поне  при нас.Важна роля играе обаче и далеч ли е школото ,самостоятелно ли е детето ,има ли кой да го взима от уч-ще ,има ли занималня и т.н и т.н
  Аз лично не съм на мнение ,че по лесното е "новородено бебе и първолак в къщи" ooooh! ooooh!За мен нямаше да е лесно и затова изчаках малко -каката да отскочи от втори клас и тогава да правим бебока.
 Така е при нас ,аз за съжаление нямам село на което да ги"метна" Mr. Greenно и не искам.Който ми помага предпочитам да е пред очите ми и да виждам аз всичко Crazy
Виж целия пост
# 352
Здравейте, разписвам се по-рядко в темичката, защото сега съм  си вкъщи, гледам си бебенцето и временно не съм към работещите майки.  Simple Smile Засега ми идва добре почивката от работата и стреса на ежедневното бързане. Синът ми е до обяд на у-ще, вече не посещава занималня и виждам, че добре му се отразява присъствието ми вкъщи. Миналата година, като се прибереше, докато нямаше никой вкъщи, се мотаеше, гледаше телевизия, а сега веднага след обяда сяда да си пише домашните и после чете. Simple Smile

 Аз също съм на мнението на данинка, че колкото по-големи са децата, толкова по-лесно става. Но вариантът първокласник+ бебе не ми се вижда много лесен. Thinking  Затова съм доволна, че дъщеря ми има още една година до училището.
Виж целия пост
# 353
Вариантът първокласник плюс бебе  не е лесен, но е идеална комбинация точно за работещи като мен в полза именно на хлапетата. Аз не мога да си позволя да остана с първокласника си по друго време, освен докато гледах бебето и затова го планирахме точно така, години напред. А престой у дома от две и повече години не мога да си позволя по ред причини. За мен това беше най- работещият вариант.
Освен това когато бебето е новородено то не иска толкова съсреодоточаване като едно проходило едногодишно дете, което пипа и бута навсякъде, бърбори без да спира и бърника където му попадне, разликата е голяма. Този момент също го прецених след като отгледахме един брой такова.
А за дете, което тръгва на училище е най- добре да има майка си до себе си, макар и само първата година, но тя е изключително важна, тази първа година. Класната ни посрещна в І клас с много верните думи, че да имаш първокласник е като да имаш новородено- иска много грижи и време. Доста родители не го осъзнават, понеже първокласникът, за разлика от бебето, не реве, когато има нужда, но това е и по- трудното и по- опасното- ти трябва да откриваш нуждите му и да ги запълваш. Много е важно в училище какъв ще е точно стартът на детето. След това то си поема само /моето си пое ІІ  и ІІІ клас вече добре, но има основа/, от нас се иска постоянен съпътстващ контрол.
За малкото дете съм помислила от сега- най- вероятно ще наемем учител, който да се занимава І клас след обяд с него, но до тогава имаме 4 години.
Виж целия пост
# 354
Аз имам късмет в това отношение, защото моята първокласничка учи в ущилището, в което майка ми е учителка. Та майка ми я води и я взима, а след обед се занимава с нея.
Виж целия пост
# 355
Здравейте и от мен,

Синът ми е 2 клас. Записахме го от 1 клас в Езиковата гимназия, чиито режим тук е такъв, че в първи клас дори спяха в училище  Simple Smile Имаха си стаичка с креватчета и почиват по час и половина следобяд, обядват там и учат целодневно до 16 часа, а някои дни до 15 ч. Сега във втори клас 3 пъти седмично го взимам към 16.00 и го водя в една зала точно до работата ми, там се занимава със спорт. Към 18 часа си го взимам и се прибираме заедно. Малката е вкъщи с детегледачка и се прибираме навреме да я освободя към 18.30. Домашни имат само за уикенда, раниците с всички учебници и тетрадки стоят в класната стая цялата седмица, но вечер вкъщи се упражнява с диктовка и решаваме задачи (аз му ги избирам от сборник).

За следващата година съм решила да говоря с детегледачката да прибира баткото от училище и малката от градина, да ги води вкъщи и да се занимава с тях 2-3 часа, докато се приберем ние от работа. Така би ми било най-удобно, а и не ми се иска да я изпускам да отиде другаде, защото е много ценна. За себе си не си представям да успея да се справя с децата без помощ, просто не ми е възможно... А малката ще тръгва на училище чак след 4 години, дотогава баткото ще е вече доста по-самостоятелен.
Виж целия пост
# 356
Вариантът първокласник плюс бебе  не е лесен, но е идеална комбинация точно за работещи като мен в полза именно на хлапетата. Аз не мога да си позволя да остана с първокласника си по друго време, освен докато гледах бебето и затова го планирахме точно така, години напред. 

Има логика наистина да се съчетае отпуската по майчинство със заниманията с първокласник. За мен лично тази тревога как ще се справи първокласникът е малко преувеличена- честно казано, никога не съм обмисляла дори теоретично варианти как да остана вкъщи през първата учебна година на децата си. Успехът на ситуацията първокласник- новородено бебе до голяма степен зависи и от бебето. Ако е спокойно, майката вероятно ще намери време и концентрация да помага на по-голямото, но с едно по-нервно, ревливо и изисквашо повече грижи бебе не виждам как майката ще е от голяма полза за първокласника. За себе си смятам, че ще съм по-адекватна и полезна на дъщеря си догодина. Все пак тогава очаквам сестра й вече да има някакъв приблизителен ежедневен режим, а не както сега се кърмим и сменяме памперси постоянно.  Wink
Виж целия пост
# 357
Здравейте работещи момичета  bouquet
Днес във Варна е един слънчев ден ,със полъх от отминалото вече лято.На работа е малко натоварено ,покрай разни арести на варненски общински съветници,но все пак ми остава време да надникна в "нашата си темичка". Simple Smile
Тази седмица в ролята на "домашна помощница"  е свикито ми и се справя доста добре и с двете деца.
Щерката от тази година започна да ходи сама в школото ,заедно с двете си приятелки/съседки по вход/.Това облекчава до голяма спетен и нашата ангажираност поне в едното водене или взимане от училище.Сега ,като е втора смяна само се редуваме с другите родители кой да взима децата /че става тъмно вечер и не е безопастно/,а като са първа смяна ги водим ,а те се връщат самички.

По темата"бебе и първолак"наистина си зависи от бебето и от това доколко майката е в кондиция да се справи в тази ситуация.
Пожелавам ви лека и успешна работа днес  bouquet Hug
Виж целия пост
# 358
Здравейте,

засега да се запиша само че не съм влизала тук за да видя, че има сродни души.

Имам две деца - син на почети 7 и дъщеря на 1.5 год. И с двете ми деца съм ходила на работа почети до края на бременността, после работих от вкъщи веднага след раждането им около месец и се връщах в офиса.

За упреците - аз на практика не съм спирала да работя. Упреците бяха жестоки направо кошмарни. Преживях ги, вярвах че това което правя е най-добро за децата ми.

Майка да е жива и здрава ги отгледа и двамата докато поотраснаха за ясла или градина. Просто идваше в къщи всяка сутрин и си тръгваше като се върнех от работа и така докато тръгнат на ясла и започне да ги взима от там докато не свърша аз.

Обичам си работата, въпреки че понякога много ме изморява, напрегната и отговорна е но с нея се чувствам пълноценна и важна. И не на последно място разбира се заплащането е много добро и ми позволява предоставя добър начина на живот на децата си.

Сега приключвам че пак стана късно и бързам да си тръгвам да се отдам на семейството си.

Поздрави на всички вас   bouquet
Виж целия пост
# 359
И аз съм работеща мама от 3 седмици. Моето бебче е на 6 месеца и половина, но вече съм на пълен работен ден и за беба се грижат бабите й. Трудно ми е на моменти, но като цяло съм спокойна, че е в добри ръце. Вече ме разпознава безотказно, знае че вечер се гушка с мама! Малко ми е трудно сутрин, но много не й се показвам пред очите, че понякога плаче.
Еми това е от мен засега. Пак ще се включвам като има време. Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия