Работещи майки - тема 1

  • 28 483
  • 359
# 165
Брей, бей, темата се възродила Grinning

четох си последния постинг. Спомням си колко зле се чувствах тогава. Сега да чукам на дърво, съм по-стабилна психически. Като че ли изчезаха и спорадичните ми депресии. Детенце се чувства добре. Вече не плаче сутрин като тръгвам на работа. В момента имам доста свободно време, докато съм на работа, защото сезона е слаб и това ми дава възможност да чета Правилника за движение по пътищата и листовки. Като стана шофьорка пък съм решила да си опресня немския с някакъв он-лайн самоучител. Та така...

За празниците попътувахме сами с мъжа ми за 3 дни. През останалото време трамбовахме с малката по парковете, ходихме по гостита и канихме гости Grinningкато се прибрахме от чужина я заварихме с разбита уста. Паднала навън, слава богу се е разминало без шиене, само с промивка. Вече заздравя и сама си обели коричката, но не спира да обяснява на всеки, който срещне как е "паднауа".
Виж целия пост
# 166
Аз също искам да се включа. Оставих на 9 месеца, дъщеря ми, на баба и. Най-много разчитам на майка, затова тя беше логичния избор. Върнах се по две причини, първо финансова, второ защото не мога да си позволя дълго да се откъсна, бях обещала да се върна след 9 месеца. Сега си смених работата, много съм доволна. Сигурна съм, че като родя второ, пак ще се върна рано на работа. При мен не е толкова любов към работата, колкото нужда да работя.
Проблема при нас е, че детето спи мнго неспокойно още от бебе, буди се по няколко пъти на нощ, млекце, водичка, да се погушкаме, и в повечето случай сутрин съм гроги, но колкото повече расте все по спокойна става, надявам се скоро да започнем да спим Simple Smile
За съжаление детето все още, плаче сутрин, като излизам, лепва се за прозореца и удря докато колата не тръгне. Вечер в 6 часа се залепя за входната врата и чака. Понякога имам угризения, опитвам се всяка свободна минута да отделям на дъщеря ми. Досега съм я оставяла само две нощи сама, и то защото бях командировка. Най-трудно е след отпуска, или празници, детето свиква че сем заедно непрекъснато, и после още по-трудно понася раздялата. Обяснявам всяка сутрин, че мама и тати трябва да работят, но явно още е твърде малка и не разбира Cry
Виж целия пост
# 167
Обяснявам всяка сутрин, че мама и тати трябва да работят, но явно още е твърде малка и не разбира Cry

Моята дъщеря е 1 година по-голяма от твоята и все още не разбира, че мама и тати трябва да ряботят  Tired Редовно ме моли да не ходя на работа нооооо..... няма как
Виж целия пост
# 168
Здравейте! Да се включа и аз-приятна темичка, имало много други като мен...Имам син 11 години и дъщеря на 6м, от този месец съм отново на работа.Синът е на автопилот през деня, а дъщерята-с гледачката. Все още не мога да си организирам деня достатъчно добре, не ми остава никакво време за спорт и за хоби /обичам да плета/, всичко друго се нарежда някак. Нещо съм се вкиснала, защото нещата не стават толкова добре, колкото ми се иска-манджите са "бързи", прането се случва и да пресъхне на терасата, а и кучето в момента си сменя козината и прахосмукачката ми е пръв приятел,...но когато вечер всички се паркират по леглата-е няма по-голямо удоволствие от бърз преглед на деня, и малко мечти и надежди за следващия, пък докъдето ми стигне времето...
Виж целия пост
# 169
TIHA VODA  на мен най-големия проблем в момента ми е също организацията. И то защото сме към края на един наистина грандиозен ремонт, който се проточи вече 9 месеца, и трябва да деля свободното си време, между детето и апартамента, да ходя да пазарувам, да избирам да обзавеждам. А искам цялото време да мога да посветя на семейството си!
Най - обичам, вечер да изкъпя малката, да се гушнем на спалнята всички, да пеем песнички и да заспим заедно.  Blush
За този момент мисля цял ден. Може би малко егоистично, но точно заради това не искам да отучвам детето да заспива с нас. През деня спи сама, през ноща също я местя в легълцето и, но вечер знае, че се гушкаме. 
Виж целия пост
# 170
Джоя, то и ние сме така - като скачени съдове. Като се прибера се лепва за мен и непрекъснато ме държи за ръка или иска да я нося. Вечер заспиваме гушнати и тъй като обикновено заспиваме едновременно си остава в нашето легло. Хубаво ми е пък и няма да я местя още да спи сама. Буди се по няколко пъти нощем и казва "мамо, дай чичка", сиреч ръчичка. Представям си да ставам всеки път и да ходя в нейната стая, за да й държа ръката Crazy

Ако имате нужда от съвети за организиране на времето, казвайте Laughingмного обичам да давам акъл на хората Laughing
Виж целия пост
# 171
Aurora, страхотно! На екскурзия ли бяхте или на гости? Как пътувахте до там? Ако имаш снимки пусни някоя да оплакнем и ние окото Simple Smile Аз преди месец бях в чужбина и сега съм замислила следващото пътуване, но чудя как да го съобщя на мъжа ми, защото той е абсолютен домошар.


Рени, ето линк към снимките - http://picasaweb.google.com/la.aurora/06052008Madrid

бяхме на екскурзия, сами си я организирахме, не сме били с група, имаме слабост към Испания, това ни е 4-то посещение, поставили сме си за цел да я разгледаме цялата, за пръв път бяхме в столицата. много е красива, чиста и приятна. успяхме да хванем и техните празници и се разходихме на спокойствие, защото повечето мадридчани май бяха духнали на някъде.
пътувахме със самолет, малко е щур сина ни за почти 4-часовото пътуване, но съм доволна, държа се мъжки момчето Wink
Виж целия пост
# 172
Ще се запиша и аз. Започнах работа, когато малката стана на 2 и 9 месеца. Дадох я на градина и веднага си намерих работа. Заплатата ми не е голяма, но пък условията са чудесни и хората интелигентни. Спокойно ми е, имам време да изпия едно кафе, да поговоря с колега, да погледна в някой друг форум. В началото, когато започнах ми беше доста тягостно - толкова време у дома с детето, в разходки, в игри и изведнъж в друга обстановка. Но сега определено се чувствам добре, даже има моменти, в който се чудя как съм издържала толкова време у дома. Преди месец реших да спра детето от градина, поради това, че тази година не спря да боледува. Но твърдо съм решила от работата си няма да се откажа. Намерих една приятелка, срещу изгодна сума да се грижи за детето ми и така си реших поне времено проблема. За в бъдеще ще го мислим.
Виж целия пост
# 173
Страхотни са! Hug
Една познато семейтво сега е във Валенсия с детенцето си. И на мен ми се ходи в Испания! Всъщност навсякъде ми се ходи и това е един от стимулите ми да работя- за да мога да си позволя да пътувам Simple Smile
Виж целия пост
# 174
 Здравейте, работещи момичета Simple Smile Simple SmileSimple Smile
Присъединявам се към всички мами, които балансират и жонглират с няколко кегли Simple Smile Simple Smile Simple Smile
Аз съм много щастлива, че имам всичките тези ангажименти и задачи,  с които едвам смогвам, справям се неперфектно, плача, ядосвам се....., но това е моето ежедневие, това съм аз и моето семейство и работата ме правят щастлива!
Възхищавам се на всички вас, които се справят ежедневно със всякакви ребуси и главоблъсканици, Simple Smile кураж и късмет, момичета  bouquet  bouquet
Виж целия пост
# 175
Здравейте,
да се присъединя и аз към групата на работещите майчета. Дъщеричката ми е на 2 години и почти 3 месеца.
Започнах работа, когато беше на 3 месеца. В началото я гледаше майка ми/учителка е и беше във ваканция/, а след това гледачка. От юни се надявам да тръгне на ясла и предполагам, че живота ни коренно ще се промени. Баща й излиза в 6:45 и се връща в 19:30, та сигурно аз ще я водя и вземам. Готвя в неделя - за понеделник и вторник, сряда и четвъртък обикновенно са аламинути и петък сме навън. Работното ми време е от 9:30 до 18:30, но сега като тръгва на ясла смятам да попроменя нещата и да ходя от 8:30 до 17:30. Всичко обаче е в сферата на плановете. Когато дойде момента за ясла се надявам нещата да се наредят лека полека.
Много се радвам на темичката и поздравявам всички работещи майчета Simple Smile
Виж целия пост
# 176
Ето ме и мен - най-мързеливата от работещите.
Почнах работа скоро след като малката навърши годинка - началото на 2006.
2007 беше някаква лудница - смених 5 работи.
Сега съм ок. Работата ми много ми харесва. Ама се прибирам към седем.
Добре че ми е свеки да взима детето по-раничко от градина и да готви.
Виж целия пост
# 177
Никога не съм си спирала задника за дълго в къщи, така ме завъртя живота. Преди 10 г. завърших гимназия, веднага се омъжих (щот сакън дан го изтърва  Mr. Green ), едновременно с това записах счетоводство в университета, родих сина си, завърших, започнах работа, родих дъщеря си...тя беше на 5м. като се върнах на работа, защото парите до никъде не стигаха. Общо взето все така я караме - луд маратон. Имали сме случаи, когато буквално на вратата си прехвърляме децата и в движение уточняваме разни неща (едно време нямаше масово мобилни тел)...
Трудно ми е, но не съм от типа майки, дето могат само в къщи да стоят и да се чувстват пълноценни (а има и такива жени, което хич не е лошо). Старая се да бъда пълноценна и в работата и у дома. Допускала съм много грешки. Няма кой да ни помага, децата често са сами (вече) или преди по птищата с някой от нас. Но пък смея да кажа, че са доста самостоятелни и отговорни, въпреки ранната си възраст: 10 и 5 г.
Когато и двамата се приберем на време единия приготвя вечерята, за да може другия да поизчисти или да се позанимае с децата( недовършени домашни, кой какво е правил в училище/ дет градина)...
Уча децата си на следното: за да имаме повече време, което да прекараме заедно трябва да помагат по малко на мама и татко, така работата се свършва по-бързо и после има време за приказки, за разходки.
Виж целия пост
# 178
Здравейте и от мен!Върнах се на работа когато Стефи навърши 2 години.И вече една година откакто се върнах на работа ми идва в повече тичането.Нямаме баби наблизо,които да помагат и едвам смогвам да балансирам между работата и семейството. Голямата сама се оправя денем,малката е при детегледачка,прибираме се към 18ч.,слагам бързо нещо да сготвя,излизаме вън,че малката иска да си играе,прибираме се после,вечеряме,къпем се,и лягаме.
Чакам с нетърпение събота и неделя,за да се наспя,да си играя с децата,или просто да се разхождам с тях.
Виж целия пост
# 179
Здравейте и от мен!
Работя от 5 години, преди това доста дълго си гледах юнаците, чувствам се добре откакто работя, мисля че да си финансово независима от мъжа си е голям +  Peace
Наистина времето ми лично за мен е малко, но пък и децата вече нямат нужда все да съм им по петите...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия