Имам проблем с безхаберието на мъжа ми към жилището, което вече направо ме влудява! От 1 год. живеем в нов апартамент, има още 100 неща за довършване- примерно лампи в хола, да се сложат картини, да се сложат лайсни на някой врати, корниз и пердета в хола и накъдето погледна- има нещо недовършено. А мъж ми просто ми обяснява, че "цял живот ще правим този апартамент, спокойно, някой ден и това ще се оправи". Все едно не забелязва и не му пречи. Да не говорим, че като се нанесохме нямахме нищо и взехме масичка на 40 год. от майка ми, кресла от свеки, килим от детсктвото на мъж ми... за временно ползване, само докато си купим. Ами още сме си с тези вехтории, които ме дразнят вече безобразно. Ама той синът ни бил много малък, щял да съсипе нова масичка, щял да съсипе нов килим ... Днес пак обяснявах за 13587 път, че не е необходимо да купуваме екстра луксозни стоки и че детето ще е малко още поне 5 години и ще освинва всичко, но това не значи, че трябва да живеем така.
Е, не съм очаквала, че забиването на 2 пирона за картини ще е такова бавно и мъчително преживяване. Имам и картини и гоблени и просто искам не да стоят върху гардероба, а да създават уюта, за който мечтая. Да ама не! Сега последно съм купила необходимите дюбели / все нямаше подходящи, нещо че има 5 кутии различни видове в къщи/, но пък бор-машината я бил дал на приятел!
А иначе мъж ми изобщо не може да се каже, че е мързелив. В бизнеса си е змей. И се дразня, че като започнахме апартаманта имаше направо несекващ ентусиазъм, идеи, планове. Какво стана, направо не разбрах.
Дайте идея как да го провокирам отново да се "запали". Или просто така ще си караме- бавно и когат` стане!?