Пролет здравей , здравей ~::~ при арабските мами / 58

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА АЛИ И ОТ НАС!!!ДУА  да ви е жив и здрав и много много да ви радва. Тортата изглежда така, че на  аниса направо и идеше да я захапе цялата а пиците са толкова ароматни...благодарм от сърце!
    
Свеар, няма по хубава новина от тази ,че чакаш детенце. Много се радвам за теб, макар да те познавам от скоро. Браво, това е истинското щастие   желая ти много кураж!
Марси така е аз съм си един 100 % варненски бадем , само дето докато учих в софия се чуствах много по-добре там. Зарекох се, че няма да се връщам, за да живея в този град, но по всички неписани закони на живота, сега май с мъжа ми сме на път да се установим точно във варна А в Мароко ще отидем  да си починем и да видим родата, а и защото душата ми направо плаче за там ....Лека вечер на всички

Тарик Мом, ще разкажа и за мен,ето я и  моята история- с бъдещия ми съпруг се запознахме случайно, както стават повечето неща. По онова време аз бях приятелка с негов приятел и да си призная вобще не го забелязвах. Разбрах че ме харесва , но просто го помолих да ме остави на мира..и така докато 2г по-късно не го видях случайно на улуцата. Чаках автобуса на една спирка с приятелка, когато мина една кола и  спря напречно на пътя. Моята приятелка ми вика, абе знаеш ли ,че на тебе свирят ... е, в крайна сметка нямаше как дълго да се правя на сляпа, още повече че дойде и автобуса и просто трябваше да реша в каква посока съм. Та видяхме се тогава след като не знаехме нищо един за друг през тези 2 години. Той направи нов опит да ме спечели и ме покани на среща , аз отказах ,казах ,че точно в този ден и час, в който той иска да се видим съм ангажирана-( излъгах естествено  , но...) И за да съм сигурна, че няма да ме засече за същия ден си уговорих среща с приятелка на другия край на града все пак софия е голяма, поне така си мислех .И точно в това кафене ,където беше уговорката ми с моята приятелка, и което нарочно избрахме да е най-забутаното възможно в цяла софия познайте, кого засякох вътре -   да,  моят бъдещ съпруг..е, вече не можех да бягам, просто трябваше да поговорим и така..На първата ни "официална" среща валя такъв дъжд, че той паднал докато гонел да хване такси, за да не закъснее, но това ми го призна доста по-късно
Последва и моето забременяване, което беше наше общо решение, а детето беше много желано и чакано и от двама ни. Работата беше там, че през времето през което ние бяхме приятели, родителите ми не одобряваха тази връзка, аз обаче нали съм си инато и упорито теле, имах съвсем други планове..А когато забременях и им го съобщих + намерението ни да се женим избухна голямата бомба.Баща ми направо беше полудял. Прекъсна отношения с мен и не дойде на сватбата ни. Всички ме обвиняваха , че съм егоистка, която мисли единствено за себе си, че не знам какво правя, че това е арабин, т.е. с друга вяра, с друг цвят (защото той е много по-мургав от мен, аз съм си като сиренце), още повече , че ние имаме и не малка възрастова разлика.., абе все едно беше настъпил края на света..
Днес 8 години по-късно, баща ми и майка ми обожават моя съпруг и без да си кривя душата ще кажа , че внучката им е най-важното същество..Ето как живота ни се завърта понякога научавайки ни  на толкова много неща...
историята има и много други странни обрати ,но мисля, че вече достатъчно дълго ви  досадих така че спра до тук