# 120 12 апр. 2008, 01:01 ч.
здравейте момичета, чета ви постовете и се връщам назад. Колко ми е познато това с липсата на бащата. Моето дете е на почти 8, когато беше на 4 се разделихме с баща й, защото той я виждаше и тогава точно колкото и сега когато сме на 1700 км. разтояние един от друг, на 2-3 месеца за по 10 минути, защото не може да я изведе че бил затруднен сега с парите. И това е от както се е родило това дете. Липсва й баща й липсва и дядо й, демек моя баща. Който аз не виждам та камо ли тя. Липсва и другият дядо който не е виждала от 2 годишна. В живота й има само жени. Сега вече не съм сама, но човекът до мен ме може да стигне до нея, изградила си е някъква бариера и не допуска мъже до себе си.
Не мога да си обясня това безрзличие на мъжете към собствените си деца, аз един ден не мога без нея. Не си го обяснявам просто.
Виж целия пост