За изхождането (ЕБХ) - част 5

Аз отдавна се сещам за онзи сайт със знаците...Защо ли не го запаметих?
Ясно е, че всеки дете-родител си измисля своите, но бих разгледала с удоволствие, а може би и бих заимствала нещо.

  Ако ти се рови, трябва да го има в някоя от първите ни темички, линка към сайта със знаците. Аз го бях букмаркнала, но оттогава колко преинсталирания е имало на уиндоуса и се е затрил някъде. В него бяха показани много малки бебета, които комуникират със знаци, но аз така и не се навих да пробвам това.

Намерих го сайта - http://www.mybabycantalk.com/index.aspx, не знам дали за същия говорите. Бебето на моя приятелка, на годинка и 2 месеца, знае вече десетина знака. Веднъж я заварила наакана в леглото да прави знака за гърне Ми много връзват, мъниците. Нищо, че след, а не преди.

Супеееееер  Точно това е, благодаря 

Като гледам то така можеш и маймуна да научиш, ние все пак имаме човешки деца Тези умения би трябвало да се придобиват без натиск от страна на родител. Телетъбисите пастички да рупат  И все пак въпрос за мамите, които виждат смисъл в подобно обучение: какво пропускам аз?

Не съм запозната много с тоя метод, но пък нещо не схванах. Devtra, що пък да е натиск? 

   Не губиш... На мен постепенно ми се струва излишно да учиш детето на знаци.
Аз не съм учила моето, но то само си ги измисляше и продължава да си измисля, та
така не говори въобще, защото знае, че я разбираме, а ако се направя, че не я
разбирам, фрустрира се, защото разбира, че се преструвам. Сложно стана, но не
съм го искала така и се отказах да се боря да я накарам да проговори. Но за нуждите
казва "Писсс". И още няколко думички. По-лесно щеше да ми е да говореше, но
какво да я правя. А днес се е стискала повече от 6 часа, защото пътувахме, а на път
не ще и не ще да пишка. Къде ли не опитвахме - в тоалетни, на полянки и накрая
вече не издържа и се съгласи да пишка в гърнето насред гората на спокойствие.
Вършат ли ги вашите дечковци такива? Аз в чудо се видях да не вземе да и прилошее.

Селин, натиск е защото повтаряш едно и също като папагал на маймуна за да го запомни, и така (според мен) лишаваш детето от неговият собствен свят с неговите си измислени неща - тъпчеш неговият креативизъм за да го нагласиш за тебе си. Малките калпазани непременно трябва сами да се запознават с околният свят и сами да си измислят жестове , думички, действия и т.н. (както по-горе пише анна в. за нейното дете ) За съжаление американизмите все повече налазват сред хората Също така смятам ,че всичките проговарят различно рано или късно, някои на техен език , други на разбираем за нас Въпрос на вкус .
анна в., по въпроса с изпишкването (акането не го споменавам нарочно-при нас това е друга песен  ) на моята постоянно й се случва да върти предпочитанията си. Ту на мода е гърнето, ту ръцете на мама за държане и т.н., за това си носим и гърнето на път. Понякога даже ми се е случвало да я издържам права и на нея това да не й харесва и да ми се налага да клякам. Купон  .

Здравейте!
Малко се забавих с отговора, но все пак да благодаря на всички, които са ми писали Много сте мили 
Значи при мен не става въпрос за големи очаквания към себе си или към бебето. Вече минах веднъж по този път и не ме притесняват локвите, така или иначе всичко вкъщи вече е напикано 
Вече 2 години мисля и си задавам въпроса какво е най-правилно, най-добро за детето, когато се учи на тоалетни навици. Убедена съм на 100%, че не е редно да стои 2 години денонощно с памперс, но дотам 
Ето Анна В. казва (всъщност не Анна В, а Ингрид Бауер и Лори Буке), да не бъркаме ЕБХ с тоалетно обучение - Естествена Бебешка ХИГИЕНА, а не обучение - обучението е при големите деца с памперси, а при бебетата е обслужване на нуждите от мама и другите грижещи се за бебето.

Но освен това в книгите пише, че ЕБХ е вроден стремеж на бебето да остане сухо и чисто. То не иска да стои мокро и мърсно и ясно го показва. Т.е. нещата стават по негова инициатива.
Андрей го изпишквах месеци наред изцяло по моя инициатива без никакви сигнали от негова страна и си го обяснявах с факта, че започнахме късно, когато вече е свикнал да ходи в памперса. Един вид аз съм виновна, че закъснях и той забрави своето вродено умение.  Не го насилвах, чаках да стане готов. Само че в момента е на 2 г. и 8 мес. и още се напикава доста често. Може да си казва, може да се съблича, облича, знае къде е гърнето, може да използва и голямата тоалетна, но понякога просто стои, гледа ме и пикае. Е какво е това нещо?  Още ли не е готов или пък напротив съм го докарала дотам с тази ранна тоалетна тренировка? Чудя се ако го бях оставила с памперс до 1,6 г. дали щеше да стане по-лесно? Или пък тогава щях още повече да се обвинявам, че съм закъсняла? Или го прави, за да привлече вниманието ми, защото знае, че за мен е важно? Понякога имаме много, много пикливи дни, все едно е бебе. През нощта също - напикава се почти всяка нощ. Махнах му нощния памперс рано и цяла година след това спеше сух, но после се почна...... Така че постоянно се питам къде сгреших и какъв подход да избера за бебето.

С бебето исках да се водя по него - да го наблюдавам и ако той си покаже... Ако успея да разпозная сигнали, да ги науча... Но нещата се оказват много по-сложни - да гледам Андрей, работата си, къщата - нищо не успявам, как да следя и бебето? Може би бих научила сигналите на бебето, ако беше голичко. Само че постоянно излизаме, ходим натам насам. Нищо не разбирам - не знам кога му се пишка и ака.
Разбрах, че през деня няма да стане, започнах през нощта. Но постоянно се чудя дали това е добре за него - все пак го тревожа, вдигам го, може да му е студено.
Ами ако и при него целия процес отнеме 3 години? Ще имам ли сили да издържа?
Затова, казах, че съм на път да се откажа. Съжалявам за дългия, "еретичен" пост....

Нощното напикаване извън бебешката възраст често се свързва или с воден проблем, или с ревност. Не знам дали е съвпаднало започването да се напишква през нощта с появата/веста за Александър.

Devtra, аз не съм съгласна, че повторението като папагал е отношение като към маймуна и че има някакъв натиск. При малките деца именно повторението, практиката, постоянството е ключът към научаването на определени умения. И трябва бъде правено, така че да създаде интерес у детето, под формата на игра, и в никакъв случай с натиск, независимо за коя област става въпрос всъщност. Никой не казва, че трябва да го научиш на жесто-мимичната азбука, т.е. да се изпада в крайности. Това е нещо като играта "как правят различните животни", допълнена с жест - нещо, което и без това правим несъзнателно (ами рибата си я обяснявам само с жест дори, с мимика, как иначе ). Всички тези "колко голяма ще порастнеш", "на колко годинки ще станеш", "чао-чао" и т.н. са подобен род комуникация. Наистина, ако го правиш до припадък, под формата на урок, е скучно и за майката и за бебето, и тогава е безсмислено - т.е. важен е подходът.

Аз мога да споделя (ние знаем само 2-3 знака де, основно ползваме този за кърмене), че това е наистина страхотна комуникация - нали все за комуникация говорим. Малката прави знака за сукане с ръчичка и ме гледа в очите, с един такъв дяволит, съучастнически поглед, тя комуникира с мен и знае какво да очаква. Приятно ни е и на двете и не смятам, че я натоварвам или натискам.

Duol, а защо не опиташ просто да му предлагаш на детето да пишка само след сън и когато ти хрумне? Нека детето да знае, че може, ако иска да се изпишка извън памперса и че това е хубаво. А защо тоалетното обучение е важно за теб? И защо се обвиняваш? Ако иска детето-ще се научи, ако не-нека си пишка в памперса. Аз не бих се притеснявала ако детето ми на 3 г. още се напишква, за мен е важно да му дам избор и цялата работа да стане постепенно и без натиск. Алекс все още се напишква понякога. Когато му се смени обстановката и режима, когато е преуморен или болен или когато просто се е заиграл и е забравил. Аз отдавна вече не съм писала, защото смятам, че Алекс вече е абсолютно завършил с тоалетното обучение. И дребните неуспехи просто не се броят.
Помисли внимателно дали искаш и дали можеш да практикуваш ЕБХ между другото, без да го имаш като цел, без да е важно за теб. Пак да ти напомня за нашия опит тук-когато майката приеме ЕБХ прекалено насериозно, когато започне да дебне детето, да брои напишкванията, тогава цялата работа е обречена на неуспех.

И накрая да напиша, че не виждам нищо трагично в това, просто да решиш че ЕБХ не е за теб и да го прекратиш. Само ако решиш така в никакъв случай не се обвинявай! Какъвто и път да избереш най-важното е да си уверена в избора си и спокойна. Така и децата ще се чувстват добре.

Рано или късно, по един или друг начин и двамата ще порастнат достатъчно и ще ходят в тоалетната като големи. Дали това че е на 1, на 3 или дори на 5 години не е толкова важно, колкото тези години да бъдат изпълнени с приятни мигове и детски смях!

Devtra, и аз съм на мнението на Grace! Все пак цялостното обучение на детето се сътои именно в повтарянето и заучаването на различни неща, независимо с какво точно са свързани. И естествено изпадането в каквито и да било крайности е вредно! Дали ще приложиш натиск или няма си е твой избор, а не характерна чета на метода.

Вие си знаете най-добре, ама хомосапиенс сме станали защото сме имали избор сами да си взимаме решения и да ИМПРОВИЗИРАМЕ! , така сме се учили. Не възпитаваме домашни любимци. А и някой ако е гледал куче, знае, че едно и също повтаряне води до заучаване на жест или команда, което не е дълготрайно, ако не се практикува... както и да е... Приветствам и различните начини на възпитание на другите хора, все пак трябва да сме колоритно общество   

Запис.Дано докато родя ми остане нещо  в главата.