За изхождането (ЕБХ) - част 5

Яна, не ме разбираш, може би в бързането не си изразявам много добре мислите  Трябва да си сменя личната титла, не съм вече перфекционистка, откакто имам 2 деца 

За мен тоалетното обучение не е по-важно отколкото за всяка друга майка, предполагам. Когато става дума за голямо дете - над 2 години, нещата са различни. Андрей говори на 2 езика, може да брои, знае буквите, познава около 20 марки коли, може да се съблече, да си обуе чорапите, да си облече панталоните абсолютно сам. Да не изброявам всичките му умения, факт е, че той общува, обяснява, пита, разказва, говоря с него почти като с възрастен. Може да ти обясни подробно, че мама пишка седнала, а татко и той - прави, че може да се пишка в гърнето или в тоалетната, а навън на тревата. Че само бебетата пишкат в гащите, а той е голям. И когато такова дете се напикае без да каже нищо, особено на публично място, по време на някоя среща ми е.... как да ти кажа... не ми е приятно. Не мисля, че е защото аз придавам прекалено голямо значение на тоалетното обучение, всяка майка би реагирала така. Никога не му се карам, не го упреквам, просто го преобличам, но не ми е приятно и той много добре го знае. Това имах предвид, като казах, че за мен е важно. Памперс ли да му сложа на Андрей?

А за бебето - ами да, предлагам му когато се сетя и ми е удобно. По-скоро гледам да го оставям колкото се може повече гол, отколкото да следя за сигнали. Още е много малък, а като порасне малко, не знам как ще процедирам. Просто се чудя дали е правилно изпишкването постоянно да става по инициатива на майката. Търся някакъв баланс за себе си.

Мактуб, да, предполагам, че ревността е основната причина. А какво означава "воден проблем"?

    Ох, Оля, представих си какво ти е. Може би е по-добре да си починеш и да се справите първо с Андрей, знам ли...?
Мисля, че нощното напикаване е в реда на нещата до 3 години, тъй че дай му шанс още малко (нали е точно с 1
година по-голям от моята бандитка). Може  би, наистина има връзка с ревността, която казваш, че съществува.
    А воден проблем да не би да е страх от вода по някакъв начин?
    А моето човече го боли днес като пишка. Не иска да пишка - опитва, но след няколко капки започва да се пипа и
видимо и е неприятно, плаче и се разтърси цялата, когато опитах да я измия. Няма температура, не е зачервено, но
май е малко настинала - има сополки. Може ли да боли и без температура? Защото знам какво е цистит и не искам да
си помислям какво е да го боли детенце.

Duol 
И на мен сигурно няма да ми е приятно ако дребчо е на възрастта на Андрей и се напишква. Но се надявам ако аз имам подобен проблем да ми напомниш сегашните ми писания Явно детето си има други приоритети в момента. Моето ми[ле например пропълзя на година и половина и все още не умее да тича, но пък може сума ти неща, които повечето му връстници не умеят.
Ще намериш баланса, сигурна съм, аз ти благодаря, че споделяш с нас проблемите си, мен поне ме накара да се замисля за това кое е важно и кое не
Анна В, на Алекс му се беше възпалило пишлето и имаше същите симптоми. Правих му промивки с разтвор на калиев перманганат няколко дни и му мина. Хубаво е да идете на лекар, но дано да е само повърхностно възпаление. На мен самата понякога ми се случва да ми се подсече "там" и ми щипе като пишкам (най-често ми става като нося ново бельо, и се окаже че е от изкуствена материя. Дано бързо мине! Аз в периода в който имаше възпаление му слагах памперс!

Оля,ти си много заета жена и ЕБХ като че малко се обезмисля при теб.Все пак въпросът е нещата да са естествени и приятни.Моята мома също не дава сигнали и аз дори се замислих дали това не е прекалено естествено за нея,за да и ангажира психиката.Въпреки че аз си имам само нея и не се занимавам с домакинство си имахме тежи времена (особено нощем).Често съм се връщала към памперсите,защото рботата ми по университета се мени във времето и аз ту мога да съм отдадена на дъщеря си,ту не успявам да я погледна.При нас всяко слагане на памперс е крачка напред,защото след това и тя е по-"примерна" и аз съм по-отпочинала и внимателна.

Иначе,Анна, и моето срамежливче не иска да пишка по градинки и полянки.То и аз не съм любител на пишкащи в храстчетата дечица,но с нея ми е някак гордост да и оголя дупето до градинката,където си играят 2-3 годишни дечица с памперси.Само дето няма резултат-дърпа се,а се изпишква в пелената (подложка).Само веднъж-два пъти ми се случи да ме огрее,но все на интимни места-веднъж в нашата си градина,веднъж сред една спокойна полянка.

Относно знаците-подкрепям Девра.Иска ми се да комуникираме много с дъщеря ми,но просто ме е страх да не стане твърде рамкирана и за това поддържам сегашното ни телепатично общуване.Също така не подкрепям повторение като начин на учене.Аз,например говоря:"Ето това е кон,води го един циганин,които ще прерови кофите за метал..." или "Виж това голямото куче какво е рошаво,ма го дърпат на другата страна,защото ги е страх,че ще те уплаши".Може да и напълни главата с неподходящи думи,но смятам че така ще я направя по-любопитна за нещата,а и ще разбера на какъв етап е без да чета информация,която класифицира и обощава децата...Иначе за кърменето рядко става по нейна инициатива,защото следвам ритъм спрямо пишкането,но имаме знак-бъркане в блузата ми и опити за разкопчаване на сутиена ми.А и казва някои неща-например "ненене" или "ньо" ако и предложа изпишкване (или друго) в неподходящ момент.

Ми,момичета,аз 3 нощи я бях оставила с памперси.После пуснах майка ми в заслужена почивка и нагънах отново пелените,дето предпазват от белите...
И какво мислите?Нямаме гаф откакто си я гледам аз,но това не е всичко.Не знам дали си въобразявам,но мисля че е започнала да идва при мен,когато и се пишка.Някак спира това,с което се занимава и тръгва направо към мен.Другото,което забелязвам че си е променила ритъма на пишкане и трябва да свикна с новия,но за сега съм заета да съм горда майка.

Здравейте!

Следя темата от време на време, от интерес, защото донякъде съвпада с личните ми възгледи и т.н. Често пъти някакъв постинг ми е афектирал, но пък броя до 10, въздишам тежко и отминавам. Е да, но този път рекох си да споделя своя опит. Може да е се окаже, че пък на някой ще е от полза.

Когато детето ми беше на 9 месеца го сложих на гърне. Просто го купих, сложих го да седне, донесох му играчки и седнахме да си играем. Той не възрази, седя и седеше дълго време. Използвах стандартните препоръки да го слагам на гърнето след сън. Целта ми беше да го запозная с този предмет, ако пък свърши нещо - още по-добре или вариант3 - евентуално да забележа какъв е цикъла на вътрешните му нужди. В този бодър дух продължих до около 1,6 години, когато махнах дневния памперс. До към 2 години не подаваше никакви сигнали, че ще пишка, беше му все едно дали е мокър или сух. Опитах всичко стадатртно приказки приказки  и много приказки, поливахме цветята, тревата, показвах тоалетната, татко му му показваше как се прави по мъжки, карахме се, подлъгвахме и всичко за което някой може да се сети като вариант да накараш едно дете, което говори, разбира, кое къде и как се прави, но не желае да каже. Естествено взех да вдигам ръце, изпишквах го по моя инициатива, от което инцидентите намаляха, но той така и не казваше. Още не казва на 100%, още пишка с подсещане от наша страна, но какво от това. Гащите са сухи, не носи памперс, все някога ще започне да инициира желанията и нуждите си ясно, без да го подканяме.

Нощен памперс махнах след 2 години. Имаше периоди, в които по цяла седмица носеше 1 и същи памперс, защото оставаше сух. Нощем се будеше да ми каже, че му се пишка  , при все, че денем мълчеше като риба и пикаеше като кон, гледайки те в очите. Махнах и нощния поведението му продължи да е същото 3-4 дена и от тогава се напикава през нощ. Избрала съм този вариант да не му връщам памперса и за да не настине имам в будилник в 5, а вечер лягам доста късно. С други думи на около 3 ч го проверявам да не се е намокрил.

Миналата година, когато махнах памперса на моето дете, моя приателка махна памперса на своето, което беше на аналогична възраст. Свидетел съм как за седмицата, която прекарахме заедно на моерто това дете казваше за нуждите си с 90% от случаите, а за номер 2 в 100%. Дали не ме гризеше завист, когато година по-късно моето дете все още не казва, седнало е на гърне на 9 месеца, а нейното чак на 1,6 години, но нейното за седмица разбра какво трябва да прави, а моето не иска? 

Знам, че с времето ще се научи да казва, когато има нужда, да не се напишква нощем и дотогава съм избрала да бъда в позицията на подкрепящ. Не ми е неприятно, когато се напика на обществено място, защото винаги иам резервни дрехи, единствено се страхувам да не настине. Мисля си, че правилата са ориентири, защото децата са различни. Това, че някой е успял да приучи детото си на хигиенни навици е сложно уравнение, от което не може с лека ръка да се извадят причините за успеха. Понякога моментът е подходящ, понякога детето съдейства, понякога сякаш всички правила на света са създадени, за да изпитат здравината на нервите ти. Не смятам, че причината за "неуспеха" ми, както и на всички останали с неказващи деца е в родителя, в късното или ранно започване, просто на нас ни се иска нещата да се случват по определен начин, но не всяко дете желае да приеме този факт ей така, за чиста монета. Неказващо говорещо дете = нежелание нещата да се случват, както мама каже. С времето пак става както мама каже, но това е друга тема  

Здрасти,Lang!Според мен всеки трябва да си има собствена психология по въпроса.Например аз съм си внушила,че памперси не съществуват и дори да има много мокри дни-си казвам-по-добре да пера,отколкото да си спомня за тях.И в тоя дух като кажат по новините как на еди коя си майка едва и стигат парите за памперси ми става много смешно,защото хората така умеят да влязат в стереотипа,че забравят за собствената си изобретателност.
Какво значи неуспех?
Та ние имаме хубави,здрави и умни деца...които ни обичат,защото ние сме много по-грижовни майки от масата.Това е най-големия успех в живота!

Lang, за какъв неуспех говориш? На мен ми се струва, че се справяте много добре! Моя син все още си казва горе долу в половината случаи, ние продължаваме да му предлагаме. Какъв е проблема? Какво толкова като се е напишкало детето на публично място?
Децата са различни, явно твоето си има други приоритети и изобщо не желае да се занимава с пишкането
Мисля, че това, което си избрала, да си в позицията на подкрепящ (вероятно не само за изхождането) ще ти се отплати хилядократно!
На мен именно това ми харесва в ЕБХ, в ПЗ и кърменето на поискване-факта, че майката просто наблюдава детето, старае се да откликва на нуждите му, подкрепя го и лееекичко го насочва.
Нали затова никъде в статиите за ЕБХ и ПЗ, както и за ПР (привързаното родителство) няма дадени срокове, че на еди-каква-си възраст детето трябва да прави еди-какво си, именно защото възрастта не е важна. Важно е да вървим по пътя, да помагаме и подкрепяме и да дадем свобода на децата си, да се радваме на успехите им, когато и да дойдат И да дадем възможност на мъниците да имат своя индивидуалност и да се развиват според техния си график!

Хубаво е, че тук пишат все повече майки, които споделят своя опит. Мен много ме е страх темата да не се превърне в място, където всички само се хвалят. Защото мен от това ме беше страх в началото, когато четях преводните статии-там всичко е перфектно, майките имат телепатична връзка с децата, за неуспехи и пропуски изобщо никой не споменава.... И един вид излиза, че щом моето дете се напишква по 5 пъти на ден-явно аз нещо не се справям.
Затова и се старая да споделям и пропуските, въпреки, че аз по природа съм такава-бързо забравям пропуските и трудностите а хубавите неща ги помня

   Ами всички сме така, май - после помним само хубавото - чудесно свойство на човешкия мозък.
И да се пъна и да не се пъна, не мога да се сетя ядосвала ли съм се или не, когато М. се наакваше
в гащите, седнала на стола да обядва - сега ми е толкова смешно като си представя физиономията и.
    Важното е да се чувстваш полезен на детето и да виждаш, че е щастливо.

Анна, Алекс се наакваше докато вечеря На обяд не сме имали проблеми

Ами да не споменавам ли тогава жълтеникаво-зеленикави "щампи" по белия ми домашен анцунг? 
Понеже доста често ме намързява да нахлуза едни гащи на детето след, като се изпишкаме и го измия, та по някое време разбирам сигнала едновременно с фактическия му завършек 

Аз дрехи нямам за оплакване,но килима на свекървата ми тежи на съвестта.Става дума за напишкване.Наакване помня само едно-опита се да пръцне дкато беше на леглото и така се ужаси от резултата,че замръзна.Все още не ми е смешно,защото си спомням колко надълбоко беше пробил цвета...чак до дюшека...
Иначе,за да не стане че в другите теми все се хвалим,а тука е смут и ужас-да ви изчуруликам,че при нас всичко е бомба.Даже нощното пиш му хванах цаката,въпреки че не дава сигнали.Изобщо-толкова е хубаво да си гледаш детето сам-хем ти е приятно,хем ти е полезно,хем и то става едно такова "правилно".

отдавна не съм писала, но откакто взехме седалка за тоалетна, нещата са много по-добре. Вярно, че пак има дни, в които пишка предимно в памперса, но и има такива, в които се случва по веднъж-два пъти. Прави ми впечатление, не знам защо така, че когато баща и си е в къщи, тя изобщо не пишка на тоалетната. Като сме сами, много ме слуша. Забелязах, че като и предлагам на всеки час да пишка и нямаме аварии, освен когато се събужда от сън и веднага се е изпишкала. Решила съм, обаче лятото да махам памперса. Ще остане само за през нощта, защото аз не мога да я вдигам и да я изпишквам нощем. Тя се буди само от това, че лягам до нея, камо ли да я помъкна да пишка. Лятото се запасяваме с гащи и да става, каквото ще.

Много ме развеселиха последните няколко поста  . И преди съм писала как безсигнално Калина нааква баща си  . И продължава да го прави. Така че, Вещичке, мръсно- кафеникаво- бозав цвят му е майката, никакви такива бели анцузи.
Сега майка ми е в нас и ми обяснява как брат ми (кърменото дете в семейството) след всяко хранене акал, но на нея не и е хрумвало да го издържа, въпреки че е знаела. В същото време, понеже нямах възможност да и обърна внимание на Калина, видя как три пъти един след друг намокри тензухените пелени и канапето и все още смята, че съм на прав път 

 При нас нещата също поеха правилната посока.Макси взе да проявява повече интерес и желание да пишка в гърнето.Вече и през другото време,не само след сън.Даже сега сме на вълна да пишка прав в гърнето или пластмасова кофичка Но не дава някакви ясни сигнали.Преди пък казваше чиш предварително,но не искаше да го прави в гърнето.Може би сега разбра смисъла на думата "мокро" или просто е в подходящ етап.Незнам.
 Обсъждате дали е правилно по-рано или по-късно да се почне с тоалетно обучение или ЕБХ.Мислила съм и аз много по тези въпроси и имам някои наблюдения.Детето на наши познати от раз беше научено да казва за нуждите си на годинка и 6 м.(точно на нашата възраст).Доста време всичко е било наред,после е настъпил един пиклив нощевн период и сега детето е на 4 години и пак е с нощен памперс,защото всяка вечер се напишква.Бяхме им на гости скоро и аз се опитах да изпишкам малкия на тяхното гърне,но той отказа.Забелязах,че майката на въпросното детенце,започна много настоятелно да подканва синът ми да пикае,един вид да ми покаже как се прави,та се наложи чак да и обяснявам,че след като веднъж е отказал,значи не иска и толкоз!
 Напикават си се децата и това е.Едни като по-малки,други като по-големи и това е някакъв период от израстването им.Но аз съм доволна,че осигурявам на детето ми приятното усещане на памучно бельо върху дупето.За мен и само това би било достатъчно.
 Трябваше да си избираме мебели скоро и исках да сложа на Макси един памперс,но той взе да го избутва и сваля.Отдавна не бях му слагала и за първи път се противеше на памперс.Реших,че ще му се доверя пък ако ще и да опикае магазина.Седяхме там часове и той не се напика.Опитах се да го изпишкам навън,но явно и ние имаме такъв проблем,че нищо не стана.Като се прибрахме направи огромна локва,беше по-бърз от мисълта ми да му предложа гърнето.

Отдавна не съм писала,но редовно следя темичката.При нас успехите са променливи,но нагласата ми е много положителна.Има мокри гащи и дори наакани,че сме малко болни и с разстроено коремче,но аз много повече се впечатлявам от добрите резултати.От 1-2 дни забелязвам,че се опитва да ми казва като му се пиша и ака(звукът който издава е еднакъв и за двете)-понякога вече е свършил работата,но важното е че има напредък.Нощите са ни много по-успешни,макар че аз се притеснявах повече за тогава.Сега нямам търпение да се стопли и окончателно да махнем памперса(почти винаги се връщаме със сух памперс от разходка ако не е била прекалено дълга).
Щастлива съм от успехите и не се обезкуражавам от неуспехите.Просто гледам да се наслаждавам на всеки миг прекаран с детето си.
Благодаря че ви има и че споделяте опита си.
Прегръдки от нас.