Кьм майките на две или повече дечица-кое ви е най-трудно?

  • 2 078
  • 55
# 45
Скъпи майки с голямо удоволствие ,чета фоумите и ще ме бъде приятно да се запозная с много от вас.Винаги има какво да си споделим.  bigdance2
Виж целия пост
# 46
Най-трудно ми бе като бях с 1 дете......Сега не ми е трудно! Просто свикнах с всичко! Всичко е въпрос на нагласа!

Съвсем сериозно - да се преборя със себе си ми е най-трудно! Защото когато съм твърда и държа домочадието под око - ми е супер! Но когато стана хлабава... - от там ми идват всичките проблеми!

Не си мислете,че съм диктаторка, но съм на принципа - всеки да си знае гьола и мястото в гьола!
Виж целия пост
# 47
Радвам се, че толкова майчета се включиха и докато четях отговорите си мислих колко е хубаво, че го има този форум.  Hug Благодаря ви още веднъж и да са ви живи и здрави всички дечица!  Grinning
Виж целия пост
# 48
Трудно ми е само, когато някое от тях е болничко...

Иначе като цяло ми е по-лесно, защото двамата си играят и не съм основния клоун, което позволява да си свършва домакинстването  Simple Smile

Ние искаме и трето  Grinning

Само да са живи и здрави! Много си ги обичам  Simple Smile
Виж целия пост
# 49
Ей че хубава темичка,чак сега я виждам!Галауса,толкова хубаво си описала ежедневието си,разсмя ме,но сякаш виждам себе си и децата.При мен обаче има и една баба,която много помага-гледа каката,когато стане много напечено.Иначе,сега като се замисля,ако разликата между децата е по-голяма,може би биха се избегнали доста проблеми-ревността,липсата на време и внимание за по-голямото дете,тъй като бебето е с предимство в повечето случаи...Понякога изпитвам чувство на вина,че не отделям на дъщеря ми същото време,което съм и отделяла преди да родя братчето.И сякаш я пришпорвам с очакванията си да се държи като по-голяма,а тя си е също бебе още.Има и друго-в стремежа си по-голямото ни дете да не се почувства пренебрегнато,ние с баща и малко я разглезихме.Много може да се пише по темата,но задачките в къща с две малки деца са още повече! Laughing
Виж целия пост
# 50
Ще следя темата с интерес, чак сега я видях и аз. Засега сме само с едно детенце, но поне след време с намерение за още едничко.  Wink Напрежението наистина е двойно с две предполагам, но както беше споменала една мама преди мен най-трудното е да се пребориш сьс себе си. Когато свикнеш с пьрвото после вече знаеш долу горе как ще е и с второто... и имаш някакьв опит.  Party
Виж целия пост
# 51
Здравейте и от мен ! За радостите - да , двойни са .Но и грижите ипроблемите стават двойни . Моите деца имат разлика 1година и 10 месецаи най - трудното е , когато и двете се разболеят едновременно . Освен това , другият проблем е ревността : " Мойта мама" , " Само мойта мама "-следва рев коя от двете да седне в мен и да изблъска другата . Абе въобще не може да разбере майка , която има само едно дете . Това е факт . МНОГО Е ХУБАВО , НО Е И МНОГО ТРУДНО ! Аз сама си ги гледам двете , защото таткото ни работи много и това е . Thinking Thinking Thinking
Виж целия пост
# 52
Разликата предполагам ще е голяма, също като от без дете - с дете... с удоволствие прочетох обаче по опитните  Wink
Виж целия пост
# 53
И аз като теб когато имах едно дете много се чудех за второ.МНого се мислех каква разлика да докараме-много малка и голяма.Не съм го планувала ,но се получи така-с 8год разлика.Мислех си,дали ще се справя,дали нещата ще се променят към по-добро или ще настъпи пълен кошмар .Сега мога да кажа само едно-за второ дете се чудех много,но за трето съм напълно убедена.
Виж целия пост
# 54
Организация като има всичко се нарежда,но понякога когато съм неорганизирана
ми става доста тежичко.А и мъжът ми не е от тези които много помагат на съпругите си.
Но общо взето се справям
Виж целия пост
# 55
Разликата при децата ми е  12 години,така че трудността ми е еднаква както при първото дете.Дори баткото ми помага в много отношения.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия