Бихте ли осиновили дете?

Гласувах с да,
когато забременях с съпруга ми си говорехме че искаме да имаме 3 деца, две да родя и едно да си осиновим.
след като се роди дъщеря ми вече не съм толкова категорична, не знам ако имам второ някой ден дали ще мога да го обичам по същия начин как ще разпределя любовта си между двете ми деца пък какво остава между 3. Предполагам че когато се появи второто нещата си идват на място 
Тогава бих мислела за осиновяване отново!

Леля ми осинови едно прекрасно мимиченце чака 2 години принудиха се да се оженят иначе не дават и накрая им казаха че са късметлии че толкова бързо са им намерили детенце. Това стана преди 2 години.

 Всички които сте отговодили с ДА защо не го направите тогава?! Не се заяждам, интересно ми е.Много по-лесно е да се напише, нали?

  Имам приятелка която като се разведе и реши да си осинови детенце.Мина сама през всякакви перипети(за това написах, че е трудно) и сега си гледа детенцето.Но тя каза и го направи.А вие?

 Аз по тази логика казвам, че бих отишна на Луната.Но преди да тръгна ще ме хване страх от неизвестното и ще се откажа.

Веднага ли да го направя, за да няма съмнение!?

            Все пак имаш дете на 18 години, спокойно можеш да гледаш и малко дете

 Да ти е жив и здрав сина, честит празник! 

Точно това имах предвид Биляна. Нека децата ми да пораснат и да вземат живота си в ръце. Аз не съм престаряла, жени на моите години тепърва раждат, на 38 съм. Близнаците са на 15. Писах вече, че и аз и съпругът ми сме осиновени. Знам какво е!

Благодаря ти!

Принципно, да - ако нямах свои деца.
На този етап искаме да имаме още 1 или 2 свои - на по-късен етап (т.е. около 40-тата ни година). А, ако чакаме всички да пораснат и тогава... - просто ще е прекалено късно.
Т.е. реално, не.

Биляна, правиш ли разлика между Да и Да, бих?

 Да, правя!За това и написах, че БИХ отишла на Луната !но само си говоря, че бих го направила

Тя темата си е хипотетична, де. Не вярвам някой да очаква вълна от осиновявания...

              Съгласна съм

Процедурата по осивовяването,не е чак толкова сложна.Преди се избираше дете за дадено семейство,сега се избира семейство за дадено дете.
И двете ми деца са осиновени,мислим и за трето,но това ще стане най-вероятно след време,когато и синът ми и дъщеря ми станат самостоятелни поне малко.

Разбира се, че бих осиновила, но решението не го взимам сама и не бих го направила емоционално, отговорността е много голяма, трябва да съм абсолютно сигурна, не за себе си, а за мъжа ми, за моето дете......много съм мислила.
Преди 7 г. ни казаха, че вероятността да имаме дете на теория е 1%, на практика 0%. Първото нещо, което ми хрумна е да си осиновя дете. След ок. месец разбрах, че съм бременна.
Смятам, че подобно решение трябва да бъде много сериозно обмислено, от всички страни и детайли. Трябва да съм сигурна, че това дете ще бъде точно толкова обичано от мъжа ми и близките ми, колкото моето. За себе си съм сигурна, че няма да правя разлика м/у двете, сигурна съм, че ще го обичам с цялата си душа и сърце и не бих понесла, то да чувства подсъзнателно, ако щете, разлика в отношението на другите към него. За да направя подобна стъпка, трябва да съм сигурна, че и мъжа ми е готов за нея. С дъщеря ми няма да имам проблем, така мисля. Другото, което много ме е притеснявало винаги, как така някакви чужди и непознати чиновници, ще определят в кабинета си, на бюрото, по някакви хартийки, кое дете е подходящо за мен и семейството ми, и ние за кое дете сме подходящи. Как по тези хартийки ще разберат дали то ще ни обича, дали ще бъде щастливо с нас, дали аз ще го обикна като свое собствено. Тези неща, за които говоря не ги пише никъде, защото дори и ние не сме в състояние да ги обясним. Имайте предвид, че си представям дете ок. 4-5 год.. Реших, че не мога да взема дете, което някой чиновник да ми избере, защото аз имам сърце, както и децата също. Искам да вземе дете, с което се познаваме, което е щастливо и спокойно в мое присъствие. Така то няма да се стресира, променяйки обстановката и условията си на живот. Но конкретно дете не можеш да осиновиш. Можеш да станеш приемен родител, мисля на конкретно дете, май пак не е лесно като процедура цялата работа..........Мисля, че за да съм  сигурна, че детето ще получава наравно обич и внимание, че ще мога да му бъда толкова добра майка, колкото на своето дете, трябва аз и детето да се срещнем и да усетим връзката помежду си, да се случи магията м/у нас. Случвало ми се е вече.
Някой писа по-напред, че го е страх. И мен ме е страх, защото поемаш отговорност за човешки живот. Освен това нося отговорност и за моето дете и за семейството си, трябва да съм сигурна, че всички ще бъдем истинско семейство, детето ще е щастливо с нас, както и ние с него.

защо не го правя ли
живея сама, сина ми е със заболяване и чакам да видя на добре или на зле ще се развият нещата, не съм достатъчно финансово стабилна, за да съм спокойна за две деца

ако поне последното от тези неща се промени ще съм доста по-мотивирана

Сега и аз като на отчет да се изповядам КОГА точно планирам да осиновя дете.
След 40- тата си годишнина.
Дотогава квото съм родила собствено- родила. Планирам още минимум една бременност, дай Боже- две.
И така, след като прехвърля една определена възраст, след като поотраснат децата, с мъжа ми ще си осиновим детенце от дом.

 Съжалявам, mimmy !От все сърце ти пожелавам дететнцето ти да оздравее!